Когато преди 5 години Си Дзинпин пристигна на двустранно посещение в Париж, Еманюел Макрон покани Ангела Меркел, тогава германски канцлер и Жан-Клод Юнкер, тогава председател на Европейската комисия, да се присъединят към разговорите. В този формат, те се срещнаха с китайския лидер като силен европейски екип.

Миналата седмица Макрон отново прие Си, но този път единственият германец на масата беше наследничката на поста на Юнкер – Урсула фон дер Лайен, пише в анализ за FT Силви Кауфман, редакционен директор и колумнист в Le Monde.

Канцлерът Олаф Шолц предпочете да остане настрана. Това беше неудачно. Отсъствието му от Елисейския дворец отслаби посланието за "свръхкапацитета" на Китай, който залива европейските пазари, предадено на Си с нова решителност от фон дер Лайен и президента на Франция.

Пътуването, което включва Франция, Сърбия и Унгария, е възможност да привлече критиците на своя страна, но също така да покаже, че в някои части на Европа все още приемат Китай с отворени обятия

За първи път от 5 години: Си Дзинпин е в Европа. Трудна визита с високи залози

То също така показа колко трудно е за някои западни лидери да разберат дълбоките промени, предизвикани от пандемията и войната в Украйна. До 2022 г. Франция и Германия провеждаха една и съща политика спрямо Русия. Уроците, които лидерите им извличат от тези грешки, сега обаче са различни.

Незабавната реакция на Берлин след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г., отразена в смелата реч на канцлера "Zeitenwende", сигнализираща за "нова ера", с право получи висока оценка. Германия беше инвестирала толкова много в отношенията си с Русия, че можеше да се предвиди само чисто прекъсване, макар и болезнено.

В рамките на една година страната се отърва от нездравословната си зависимост от руския газ. Възникна обаче въпросът: ще следва ли най-голямата икономика в ЕС същата логика в отношенията си с Китай?

Китайските държавни медии изтъкват все по-често „желязната“ връзка на Китай със Сърбия и „златното приятелство“ с Унгария

Визитата на Си Дзинпин като символ на разделението в Европа

Досегашните резултати на Шолц сочат обратното.

Докато ЕС втвърди позицията си спрямо Китай, канцлерът възприе самостоятелен подход, като отхвърли предложението на Макрон за съвместно посещение в Пекин през 2022 г.

Миналия месец той не информира колегите си в Европейския съвет за второто си пътуване до Китай, когато те се срещнаха в Брюксел ден след завръщането му. Шолц разговаря със Си в продължение на повече от три часа, но направи малко публични изявления, белязани от помирителен тон.

Забележителното отсъствие на министрите на външните работи и на икономиката от делегацията на канцлера, която включваше 12 представители на големи германски компании, беше послание: двамата министри, членове на Зелените, са много по-яростни по отношение на Китай и Украйна.

„В някакъв момент в Германия и Европа ще има и китайски автомобили. Единственото, което винаги трябва да е ясно, е, че конкуренцията трябва да е честна“, заяви Шолц пред възпитаници на университета „Тонджи“

Олаф Шолц: Европа е отворена за автомобили от Китай, но не на всяка цена

Това показва политическия характер на дебата за политиката на Германия към Китай.

Както и в случая с Русия, социалдемократите на Шолц, или поне едно от водещите направления в партията, изглеждат заседнали във визията от 20-ти век за ангажиране чрез икономически отношения, наследство от Ostpolitik на Вили Бранд.

"Структурната икономическа зависимост на Германия от Китай е в основата на тези отношения", отбелязва Абигейл Васелие, експерт в Merics, базиран в Берлин мозъчен тръст за Китай. "Шолц проведе тази визита така, сякаш пндемията и войната в Украйна не са се случили, сякаш стратегическата зависимост не е въпрос", допълва тя.

През последните седмици се разиграха драматични обрати, като неочаквано бяха оспорени няколко сделки, които се смятаха за приети. Берлин беше в центъра

Politico: Машината за компромиси в ЕС се разпада и всички обвиняват Германия

Това виждане пропуска друга структурна промяна в световната икономика.

В доклад, публикуван само няколко дни преди пътуването на Шолц до Китай, германската застрахователна компания Allianz предупреди, че Германия и Китай преминават "от допълване към заместване", като някои китайски компании се издигат нагоре по веригата и изпреварват германските предприятия.

Именно тези промени имаше предвид Макрон, когато по обичайния си драматичен начин обяви в речта си миналия месец, че ЕС е в "смъртна" опасност.

По думите му съюзът не бива да се превръща във васал на САЩ и трябва да изгради по-тесни връзки в областта на отбраната с Великобритания

„Има риск Европа да умре": Макрон призова за по-настъпателен ЕС на световната сцена

Подобно на Шолц и Меркел, френският лидер дълго време се придържаше към убеждението, че ангажирането с Путин е правилната рецепта, докато събитията не го принудиха да се изправи пред реалността.

Днес той е убеден, че е необходима по-радикална промяна на всички фронтове.

По-строгата позиция към Китай е по-лесна за Франция, чиито компании имат по-слабо присъствие там от германските.

Комбинираният износ и внос между Германия и САЩ възлиза на 63 млрд. евро между януари и март 2024 г.

САЩ измести Китай като основен търговски партньор на икономика №1 в Европа

Но отношението на Макрон както към Китай, така и към Русия, което до голяма степен съвпада с настоящите възгледи на Европейската комисия, произтича от една и съща философия: светът се е променил, най-вече към по-лошо, и Европа трябва да бъде много по-силна, за да се противопостави на тези негативни тенденции.

В тях се включват две големи сили – Китай и САЩ, които вече "не спазват правилата" на международната търговия.

Макрон проповядва "стратегическа двусмисленост" по отношение на Русия, повдига въпроса за възможността за изпращане на войски в Украйна и насърчава по-силна европейска отбрана, която може да се финансира единствено с еврооблигации.

Това показва анализът бившия италиански премиер Енрико Лета за състоянието на единния пазар

Нов доклад: Без пазарна реформа ЕС е обречен на изоставане и упадък

Европа трябва да се защитава и да мисли стратегически.

Повечето от това е анатема за Шолц и други европейски лидери. Идеите на Макрон подлежат на обсъждане – макар Франция да е ядрена сила, тя не разполага с икономическите лостове на Германия.

Но придържането към една остаряла парадигма няма да впечатли Путин, Си или Тръмп, освободени от веригите на стария международен ред, завършва анализът на FT.