Си Дзинпин може и да започна неотдавнашното си пътуване в Европа, отговаряйки на трудни въпроси относно търговията и инвазията на Русия в Украйна във Франция, но го завърши в края на миналата седмица, като отправи остро послание: въпреки търканията с голяма част от континента Китай все още има почитатели в някои европейски столици.

Силата на Пекин беше демонстрирана в Белград и Будапеща, където улиците бяха окичени с китайски знамена. Когато Си и съпругата му Пън Лиюан кацнаха на летищата в двата града, те бяха посрещнати от фолклорни ансамбли, а за разлика от сдържаното посрещане на двойката в Париж, сръбският президент Александър Вучич и унгарският министър-председател Виктор Орбан бяха отишли на крака да ги поздравят.

Китайските държавни медии изтъкнаха топлата дипломация със заглавия, в които обявиха „желязната“ връзка на Китай със Сърбия и „златното приятелство“ с Унгария. И двете страни, основни бенефицианти на китайски инвестиции в Европа, обявиха подобряване на отношенията си с Пекин по време на посещенията - символична победа за Си, която според анализатори може да изиграе роля за смекчаване на европейската политика спрямо Китай в проблемни области като търговията, сигурността и правата на човека.

Но в останалата част на Европа посрещането на Си с червен килим от страна на Вучич и Орбан - и двамата широко смятани за приятелски настроени към Русия - може да не изиграе толкова голяма роля, казват анализаторите, цитирани от CNN, и подчертават, че броят на европейските столици, в които Си ще срещне такава топла прегръдка, намалява.

Отношенията между Китай и Европа са влошени от нарастващия списък с икономически разминавания, които спокойно могат да прераснат в пълноценна търговска война в даден момент. Освен това в Европа има подозрения относно глобалните амбиции и влияние на Пекин, особено във връзка с подкрепата му за Русия, включително твърденията, че доставя части с двойна употреба, които подпомагат настъплението на Кремъл срещу Украйна.

По време на първото си посещение в Европа от пет години насам Си беше притиснат по тези въпроси в началото на миналата седмица от френския президент Еманюел Макрон и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. И двамата със сигурност ще следят отблизо срещата на върха между него и руския президент Владимир Путин в Китай, която се очаква да се състои скоро.

Си изтъкна задълбочаващото се „стоманено приятелството“ между Сърбия и Китай

В Париж Си подчерта, че страната му не играе никаква друга роля, освен да „допринесе за постигането на мир“ в Украйна, и отрече да има промишлен „свръхкапацитет“ в Китай, който залива европейския пазар. Това напрежение изчезна при срещите на китайския лидер с Вучич и Орбан.

„Посещенията му в Сърбия и Унгария изпращат много добро послание към китайската вътрешна аудитория, че страната има близки приятели в Европа. Че Унгария и Сърбия са истински приятели, с които може да се прави бизнес“, казва Филип Льо Коре, старши сътрудник в Центъра за анализ на Китай към Института за политика „Азиатско общество“, говорейки на събитие, организирано от центъра в началото на обиколката на Си миналата седмица.

По думите му включването на тези страни в маршрута на Си е „неудобно“ за Париж, защото и Орбан, и Вучич присъстваха на форума „Един пояс, един път“ в Пекин през октомври миналата година заедно с Путин.

„Споделено бъдеще“

Посещенията на Си в Сърбия и Унгария му помогнаха за постигането и на друга цел - да отправи предизвикателство към световния ред, който според него е доминиран от Съединените щати. С подписването на съвместна декларация сръбският президент Вучич стана първият европейски лидер, който се ангажира да се присъедини към Китай в изграждането на „общност с общо бъдеще“. Свободно формулираната концепция призовава за сътрудничество на база на споделени интереси, като предполага, че държавите не трябва да си взаимодействат въз основа на съюзи или да бъдат оценявани въз основа на вътрешната си политика и състоянието на правата на човека.

„Това е най-високото ниво на сътрудничество на две държави и аз се гордея, че като президент на Сърбия имах възможността да подпиша тази декларация с президента Си“, каза Вучич във връзка със споразумението, което дойде заедно с такова за свободна търговия и други обещания на Си за разширяване на вноса на селскостопански продукти и директни полети.

По време на срещата си с Орбан в Унгария, която е член на ЕС и НАТО, Си също наблегна на общия мироглед, а Орбан, чието все по-авторитарно управление предизвиква безпокойство в ЕС, повиши отношенията на страната с Пекин до „всеобхватно стратегическо партньорство при добро време“.

Освен че това е още една символична победа за Си, тя може да насърчи Орбан да се противопостави на усилията на ЕС да „дерискова“ веригите за доставки и да наложи мита върху китайските стоки, смятат анализатори. В речта си в Будапеща миналия четвъртък заедно с Орбан Си намекна за това, като заяви, че се надява Унгария да използва ротационното си председателство, започващо през юли, за да „насърчи стабилното и здравословно развитие на отношенията между Китай и ЕС“.

„Приятелство, богато като токайско вино“: Колко печели Унгария от връзките си с Китай

Двамата лидери подписаха и около 18 споразумения за сътрудничество, които според Орбан обхващат сектори като железопътния транспорт, информационните технологии и ядрената енергетика. Си заяви, че двете страни ще „задълбочат икономическото, търговското, инвестиционното и финансовото сътрудничество“ и ще постигнат напредък по „ключови проекти“, включително железопътната линия Будапеща-Белград.

Както Сърбия, така и Унгария вече са ключови дестинации за китайски инвестиции, като Унгария се очертава като все по-важен производствен център в Европа за китайските доставчици на автомобили, включително за производителите на електрически превозни средства. Във Франция министърът на финансите Бруно Льо Мер също заяви пред журналисти, че китайската компания BYD е „добре дошла“ да открие завод във Франция, но изглежда, че гигантът в областта на електромобилите вече е избрал първата си опорна точка за производство в Европа, като в края на миналата година обеща да открие завод в Унгария.

Пекин може би се надява и други държави на континента да вземат под внимание подобни възможности, като според анализатори всичко това е част от усилията на Си да представи части от Европа като облагодетелствани заради своите възгледи за Китай, в сравнение с други, които имитират американските усилия за ограничаването му.

„Близостта с тези страни се вписва във вътрешния разказ на Китай, че в Европа има „умни страни“, които наистина разбират Китай и не подкрепят Съединените щати, а Пекин работи с тези страни за доброто на Европа“, казва Лиу Доншу, доцент по обществени и международни въпроси в City University в Хонконг.

Врата към Европа

Но маршрутът на Си подчертава и ограниченията му в Европа, казват други, включително в Централна и Източна Европа, където Пекин преди това положи големи усилия за задълбочаване на връзките и спечелване на добра воля чрез водещия си инфраструктурен проект „Един пояс, един път“. Китайският механизъм за укрепване на отношенията с 16 държави от Централна и Източна Европа бавно губи подкрепа, отчасти защото инвестициите не се реализираха в очаквания мащаб, а също и защото подкрепата на Китай за Русия влоши отношенията в региона с неотдавнашна история на съветско господство.

„Неограниченото партньорство и моралната и материална подкрепа на Пекин за Москва разгневиха ръководствата и населението на много централно- и източноевропейски държави“, посочва Тамаш Матура, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика. „Това определено отслаби позициите на Китай в Европа.“

В същото време дългогодишното напрежение със скандинавските страни и излизането на Италия по-рано тази година от „Един пояс, един път“, както и резултатите от неотдавнашните посещения в Китай на холандския министър-председател Марк Рюте и германския канцлер Олаф Шолц означават, че нито една от тези страни не е удачна дестинация за посещение на Си, добавя Матура. По думите му Пекин вероятно вижда във Франция потенциал за дипломатическо отваряне, като се има предвид, че тя се застъпва за стратегическа независимост на Европа от САЩ.

От бизнес до война: За какво си говориха Макрон, Си и фон дер Лайен в Елисейския дворец?

В крайна сметка пътуването показа малко осезаеми признаци, че търканията със западноевропейските страни и ЕС ще намалеят, въпреки че Макрон и Фон дер Лайен подчертаха важността на диалога, а двудневното посещение на Си при френския президент включваше подписването на 18 споразумения за сътрудничество.

И въпреки ограничената си икономическа мощ - с 16 милиона души население общо и БВП около една десета от този на Франция, според данни на МВФ, Сърбия и Унгария се очаква да стават все по-ценни за Пекин, тъй като напрежението с блока продължава, а заплахата от търговска война се увеличава.

„И Орбан, и Вучич са от онези лидери, които позиционират страните си между съперничещите си геополитически блокове, надявайки се да избегнат твърде силна зависимост от който и да е от тях“, казва бившият унгарски депутат Габор Шейринг, доцент по сравнителна политика в Georgetown University в Катар. „Те не се интересуват от демокрацията или правата на човека. За тях външната политика е строго прагматично свързана с икономическите интереси“.

А това може да е от полза за Китай.

„Унгария и Сърбия са стратегически входни врати за Пекин към Европа. Стойността на двете страни като такива ще нараства с ескалацията на търговската война“, смята той.