Законодателите на ЕС постигнаха споразумение по първия закон на ниво Блок за борба с корупцията, след като бяха направени няколко отстъпки с цел страните членки да имат по-голяма свобода при неговото прилагане, съобщава Politico.

Законопроектът, одобрен във вторник вечерта, хармонизира определенията за престъпления, минималните наказания и превантивните мерки в страните от ЕС.

Споразумението по закона, което беше в процес на преговори в продължение на повече от две години, беше постигнато в същия ден, в който Брюксел беше разтърсен от един от най-големите корупционни скандали от десетилетия насам, отбелязва изданието.

Окончателният текст на закона е омекотен в сравнение с първоначалното предложение на Европейската комисия, представено през май 2023 г., и с амбициите на Европейския парламент.

Той включва значително намалени минимални наказания, много опционални клаузи и формулировки, които оставят достатъчно място на страните да изработят собствени тълкувания.

„Съветът не искаше този законопроект“, коментира пред Politico главният преговарящ от страна на ЕП, Рахел Гарсия Хермида-ван дер Вале. „Те се бореха за всеки сантиметър територия“, тъй като „просто не им харесва да хармонизират или да установяват минимални стандарти в областта на наказателното право“, допълва той.

Една от най-големите пречки за законопроекта беше задължението на страните членки да признават и наказват престъпленията „злоупотреба с власт“ от държавни служители, което Италия блокира, като премиерът Джорджа Мелони премахна това престъпление през 2024 г. Германия и Нидерландия също се противопоставиха на мярката.

Преговарящите намериха компромис, като смекчиха формулировката на текста, премахвайки изричното споменаване на престъпленията „злоупотреба с власт“ и вместо това изисквайки от страните да кодифицират като престъпления „поне някои сериозни нарушения на закона при изпълнение или неизпълнение на действие от държавен служител при упражняването на функциите му“.

Гарсия заявява, че въпреки опозицията, ЕП е успял да включи широки изисквания за предотвратяване на корупцията. Столиците имат две години, за да приложат, закона и още една, за да представят националните си планове за борба с корупцията пред Комисията.

„Радвам се, че имаме споразумение и че имаме нещо, върху което да надграждаме“, допълва Гарсия.

Евродепутатът от Зелените Даниел Фройнд коментира, че законопроектът е победа, защото сега „ще има правна основа „Комисията да бъде досадна за всеки, който не спазва правилата“, а националните съдилища ще могат да искат съвет от върховния съд на ЕС по въпроси, свързани с корупцията.

Клои Ридел, социалист, работещ по законопроекта, коментира, че той включва и конкретни определения за много корупционни престъпления, които всички страни от ЕС вече ще споделят, като например „подкуп в публичния и частния сектор, злоупотреба с власт в публичния и частния сектор, търговия и влияние, обогатяване от корупционни престъпления, възпрепятстване на правосъдието, укриване и подбуждане“.

Преговарящият от ЕНП Давид Каса подчертава че общите дефиниции ще улеснят трансграничното сътрудничество и похвали новите изисквания за докладване на страните от ЕС към ЕК като помощ за Брюксел да подобри мониторинга на начина, по който страните членки се борят с корупцията.

Критиците обаче коментират, че законопроектът не е достатъчно далековиден.

„Въпреки усилията на Парламента, всяко споразумение ще бъде далеч от това, от което ЕС се нуждае, за да се бори с корупцията в 27-те държави членки“, коментира шефът на Transparency International EU Ник Айоса, като критикува страните за лобизма им законопроектът да бъде отслабен.

Депутатът от Европейските консерватори и реформисти Мариуш Камински подчертава, че от страните не се изисква да създадат независими антикорупционни органи.

„Как можем да настояваме украинците да запазят независимостта на антикорупционната си служба, ако не изискваме същото в ЕС? Няма строги изисквания за специализацията на такъв орган, нито за независимостта му“, допълва той.

През юли ЕК разкритикува украинското правителство, след като то предприе стъпки да постави два от основните си антикорупционни органи под прякото ръководство на главния прокурор, политически назначен от президента Володимир Зеленски, припомня Politico.

Гарсия определя законопроекта като първа стъпка към регулиране на корупцията в ЕС и допълва, че бъдещите стъпки ще включват създаването на етичен орган за държавните служители в ЕС, което дясното мнозинство в ЕП блокира от началото на новия мандат миналата година.

ЕК ще предложи нова стратегия за борба с корупцията в началото на 2026 г.