Бизнесът в Италия няма търпение за икономическите реформи на Мелони
Инвеститорите внимателно следят дали премиерът ще успее да превърне политическата си устойчивост в нова ера за конкурентоспособността и доверието
&format=webp)
Три години след началото на управлението ѝ като премиер, Джорджа Мелони опроверга очакванията на критиците и успя да задържи едно от най-стабилните правителства в Италия.
През последното десетилетие страната имаше шест кабинета или средно по един всеки 1,7 години – изключително висока честота дори за италианските стандарти. Но докато Рим възстанови политическото си спокойствие, същото не може да се каже за забавената икономика, отбелязва Euronews.
Прогнозите за растеж остават мрачни, а водещите бизнес лидери призовават Мелони да ускори обещаните реформи, които ще изведат Италия до нивото на по-проспериращите европейски икономики.
Според прогнозата на ISTAT от юни 2025 г. растежът на БВП ще бъде около 0,6% през 2025 г. и 0,8% през 2026 г.
Как политическата стабилност се трансформира в икономически импулс
Тъй като икономиката на Италия се движи с един от най-слабите темпове на растеж в Европа, натискът върху Мелони да превърне политическата стабилност на правителството си в осезаем икономически импулс се засилва.
Бизнес лидерите призовават за бързина и съществени реформи в претоварените данъчни, банкови и регулаторни системи.
За Джоузеф Гулино, управляващ партньор в DRRT и адвокат, консултиращ компании в Европа и САЩ, залогът не може да бъде по-голям.
„Предоставянето на стимули, рационализиране на процеса за стартиране на компании, разширяване на бизнеса и насърчаването на притока на таланти, ще допринесат значително за създаването на растеж и промяна на общоприетите погрешни представи за бизнес в Италия“, казва той пред Euronews.
Различни възприятия
Проблемът, според Гулино, не е само бюрократичен, а и психологически.
Десетилетия на бюрокрация и непоследователна политика са направили глобалните инвеститори предпазливи.
Въпреки че правителството на Мелони опростява административните процедури и възлага нови прегледи на финансовото регулиране (Testo Unico della Finanza), възприятието, че Италия е сложна и бавна страна за бизнес, продължава да съществува.
„Не само данъчните облекчения, но и премахването на административните и бюрократичните тежести ще направят Италия по-конкурентоспособна – или поне ще я направят да изглежда така – а възприятието е реалност“, подчертава Гулино.
Според него репутацията за ефективност сама по себе си може да се превърне в двигател на икономическо обновление.
Често описван като „правилник за финансовите пазари“ на Италия, Testo Unico della Finanza определя как компаниите могат да набират капитал, как функционират банките и какви защити са гарантирани на инвеститорите.
На практика той регулира всичко – от листването на акции и корпоративната прозрачност до санкциите за търговия с вътрешна информация – което го прави централен за всички усилия за модернизиране на финансовата система на Италия.
Правителството започна преразглеждане на TUF, за да опрости листването и да привлече повече бизнеси към недоразвитите капиталови пазари на Италия, където повечето компании все още разчитат на банково кредитиране, а не на финансиране с капитал, допълва Euronews.
В очакване на резултати
Много рекламираната данъчна реформа на Мелони е една от областите, в които очакванията са високи. Правителството обещава опростяване и последователност, но бизнес лидерите все още чакат резултати.
Многогодишната реформа даде правомощия на министрите да преобразуват данъчната система през 2023 г. в рамките на приблизително двугодишен период, като преструктурират ставките за доходи на физическите лица, преразгледат правилата за корпоративното облагане, рационализират ДДС и насърчат рамка, благоприятстваща растежа.
Гулино признава, че промяната е в ход, но предупреждава да не се обещава прекалено много за незабавна трансформация. Много реформи остават частични или временни, поради което бизнес лидерите казват, че все още чакат да видят пълното опростяване в цялата система.
Министерствата и представителите на италианската индустрия са въвлечени в публичен дебат как точно трябва да се проведе данъчната реформа.
Според Confindustria, основното бизнес лоби в Италия, реформите са „важен сигнал за диалог, но все още има полезна работа по няколко точки, за да се изясни същността на предложенията“.
Президентът на Confindustria Емануеле Орсини направи тези коментари след като представи плана за опростяване на групата пред правителството през юни. Той заяви, че властта трябва да работи с бизнеса, за да сведе до минимум случаите, в които е твърде склонна да наказва компании за предполагаемо неспазване на правилата.
„Глобите не могат да се считат за структурна част от приходите. Опростяването всъщност означава да се помага на бизнеса да спазва правилата, като се преодолее подходът, който разглежда грешките, дори и формалните, като начин за набиране на средства“, обяснява Орсини.
Банките и по-голямата картина
Корпоративният пейзаж в Италия разкрива по-сложна картина, отколкото данните за растежа.
Големите индустриални играчи като производителят на гуми Pirelli или на камиони Iveco, продължават да бъдат желан обект на интерес от глобалните купувачи.
„Цифрите тук може би не разкриват цялата картина“, обяснява Гулино. „Чрез сливания и придобивания някои големи компании, особено в секторите на модата и автомобилостроенето, са били привлекателни цели за чуждестранни купувачи – не само за да получат опора в Италия и достъп до пазара, но и за нематериалните активи, като етикета „Произведено в Италия“, които правят продуктите ценни.“, допълва той.
Но докато италианската промишленост е успешна в износа, банките изостават в разрастването си.
„Погледнете доминирането в банковия сектор – опитите да се създадат банки с общоевропейско покритие, като например UniCredit и нейното нарастващо участие в Commerzbank“ досега не особено успешни“, казва Гулино.
Италианският банков гигант UniCredit изгражда голям дял в германската Commerzbank, за да създаде трансгранично сливане, като получи регулаторно разрешение да достигне до 29,9%. Но все още сливане няма, като ръководството на Commerzbank и лидерите в Берлин остават враждебно настроени към поглъщането, а синдикатите се притесняват от съкращения на работни места.
Междувременно офертата на UniCredit за изкупуване на всички акции на конкурентната Banco BPM се провали през юли, след като условията за „златно право“ на Рим и повтарящите се суспендирания от регулаторните органи изплашиха инвеститорите, което доведе до оттегляне на офертата. Условието за „златно право“ е задължително изискване, което италианското правителство може да наложи при сделка, засягаща стратегически сектори.
Структурното забавяне
Въпреки потенциала на реформите, има дългогодишни структурни пречки, които спъват Италия, като например бизнес среда, доминирана от малки бизнеси, упорито ниска производителност, известна с трудна бюрокрация и бавни съдилища.
Недостатъчно развитите капиталови пазари също затрудняват финансирането на растежа, а разходите за производствени ресурси правят разширяването по-трудно.
Всички тези пречки ограничават конкурентоспособността и правят по-трудно превръщането на данъчните промени или еднократните стимули в устойчив растеж.
„Това е по-голям структурен проблем в икономиката, чието решаване ще отнеме повече време, тъй като често затруднява конкурентоспособността“, казва Гулино. „Съществува и проблемът с лимитите на дълга като част от еврозоната и поддържането на подобряващия се кредитен рейтинг, като същевременно се намалява разликата в лихвените проценти по заемите в сравнение с други икономики от еврозоната.“
Публичният дълг на Италия, който според Евростат е около 137,9%, е вторият най-висок след Гърция със 152,5%, далеч над средния за ЕС. Рим трябва да поддържа фискална дисциплина, за да защити кредитния си рейтинг и да контролира спреда по облигациите, което ограничава възможностите за големи стимули и данъчни облекчения.
Този баланс – между фискална дисциплина и стимулиране на растежа, вероятно ще определи следващите две години за управлението на Джорджа Мелони. С наближаването на изборите през 2027 г. тя се сблъсква с все по-ограничено време за постигане на напредък.
Една достоверна история
По-рано тази година зам.-министърът на икономиката Маурицио Лео заяви: „Постепенно, стъпка по стъпка, ние реализираме знакова реформа, която ще позиционира Италия така, че да се конкурира с водещите световни икономики.“
За Гулино и много от бизнес лидерите въпросът за реформите излиза извън рамките на техническите детайли и засяга историята, която Италия разказва за себе си.
Освен конкретните реформи, за привличането на инвестиции е важна и една достоверна история за отвореност, иновации и предвидимост.
„Възприятието е реалност. Ако Италия успее да покаже, че е страна, в която бизнесът може лесно да стартира, да расте и процъфтява, тази история би могла да започне да пренаписва икономическото й бъдеще.“, допълва той.