Управителят на Централната банка на Малта Едуард Сциклуна ще бъде официално обвинен в измама и присвояване тази седмица, присъединявайки се към прочутия „клуб“ ръководители на ЕЦБ, обвинени в престъпления, осъдени или дори лишени от свобода.

Повечето подобни сблъсъци със закона се отнасят до периоди, когато финансистите са работили като банкови надзорници или финансови министри.

В случая със Сциклуна обвиненията са свързани с периода, докато е бил министър на финансите и касаят различни схеми около план за приватизация на болници, прокарван от негови колеги в кабинета.

До момента той не е признал нито едно от обвиненията, нито е изразил готовност да подаде оставка от поста си, пише Politico и предлага хронология на знакови сблъсъци между ковчежниците на еврото от ЕЦБ с правото и закона.

ЕЦБ и западните банки в Русия: Сложна игра за милиарди, която няма да приключи лесно

Социалистът с шампанското

Първият финансист от ЕЦБ, който попада в нарушение на закона, го прави в смехотворно продажнически стил, далеч от политически натоварените дела, които стават по-разпространени през последните години, пише изданието.

Когато в навечерието на Нова година през 2001 г. в обращение влизат първите евробанкноти, финансовият елит на Европа празнува въвеждането им в известния берлински хотел „Адлон“ на парти, организирано от Dresdner Bank.

Сред гостите, които вдигат наздравици с шампанско пред Бранденбургската врата, е и президентът на Bundesbank Ернст Велтеке.

По-късно става ясно, че социалдемократът не само е приел поканата на банката за партито, но и се е отдал на четиридневен престой в апартамента на хотела с площ 80 кв. м на площад „Паризер плац“, включително отделна стая за сина му и приятелката му.

Партито на Велтеке е генерирало сметка от 7 700 евро.

Когато през 2004 г. тази сметка изтича, финансистът е принуден да се оттегли. Разследването за корупция завършва с глоба от 25 000 евро. Въпреки липсата на присъда, кариерата му на практика умира с този случай.

Шампанско, шоколад, злато и опит за прозрачност в Европейския парламент

Снизходителност за Лагард

Кариерата на президента на ЕЦБ Кристин Лагард никога не е излизала извън бързата писта – дори след като през 2016 г. специализиран френски съд я признава за виновна за небрежност при вземане на решение, докато е министър на финансите през 2008 г.

Лагард предпочита да не оспорва решението на правителствения арбитражен комитет да изплати обезщетение в размер на 404 млн. евро на френския магнат Бернар Тапи заради спор с Crédit Lyonnais. Той обвинява държавната банка, че го е измамила, когато е закупила контролния му пакет акции в Adidas в началото на 90-те.

Лагард, която по това време изпълнява длъжността управляващ директор на МВФ, избягва голяма глоба, едногодишен престой в затвора и криминално досие, след като съдът проявява милост към нея поради „личността ѝ и националната и международната ѝ репутация“.

С решение от 2015 г. Тапи е осъден да върне 404 млн. евро, а обжалванията му за отмяна на това решение се провалят. Усилията да се докаже, че решението на арбитражната комисия от 2008 г. е било опорочено, обаче също се провалят, когато през 2019 г. Тапи официално е оправдан за измама.

Когато през 2021 г. магнатът умира, делото все още е в ход, а бившият финансов министър Лагард вече е начело на ЕЦБ във Франкфурт.

Лагард: Глобалната икономика се фрагментира на конкуриращи се блокове

Трише на върха

Същата банка, Crédit Lyonnais, създава проблеми и на бившия президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише. През 90-те години той е обвинен от френските прокурори във фалшифициране на финансовите отчети на банката.

Работата на Трише е била да наблюдава финансите на всички държавни предприятия и той е обвинен в манипулиране на отчетите, за да прикрие проблемите на банката, когато тя е била близо до фалит. Прокурорите искат присъда от 10 месеца затвор, но в крайна сметка Трише е оправдан и през 2004 г. влиза в задълженията си като втори президент на ЕЦБ.

Без престъпление – случаят на Ордонес

През 2017 г. висшият съд на Испания повдигна обвинение срещу бившия управител на Банката на Испания Мигел Анхел Фернандес Ордонес, че не е спрял листването на испанския кредитор Bankia на фондовата борса „въпреки многократните предупреждения на инспекционния екип на Банката на Испания за нежизнеспособността на групата“.

Bankia е създадена в рамките на едно от най-обърканите и политизирани спасявания на банки в Европа след кризата от 2008 г. Сливането е благословено от двете най-големи политически партии в страната и е ръководено от друг бивш шеф на МВФ – Родриго Рато.

Впоследствие той е вкаран в затвора, но Ордонес е освободен от отговорност за всякакви провинения.

От пране на пари до кибератаки: Финансовата престъпност става все по-опасна

Изпирането на Фацио

През 2011 г. бившият шеф на Италианската централна банка Антонио Фацио е осъден на четири години затвор, намалени на две и половина след обжалване, заради манипулиране на пазара.

Фацио използва влиянието си, за да облагодетелства италианска банка пред базираната в Нидерландия ABN AMRO в битката за поглъщане на Banca Antonveneta, регионален кредитор.

Кипърска афера

Друг централен банкер с ефективна присъда, е кипърският Кристодулос Кристодулу.

Макар че той никога не е бил член на Управителния съвет на ЕЦБ, историята му е от съществено значение за кризата, която се разрази в Кипър през 2012-2013 г., когато ЕЦБ трябваше да контролира отпускането на многомилиардна помощ за острова.

През 2014 г. Христодулу беше осъден на пет месеца затвор, след като се призна за виновен по пет обвинения в укриване на данъци през 2007 г., малко след като напусна централната банка.

По-конкретно, той не е декларирал превод на 1 млн. евро към консултантска агенция от базирана в Гърция група, свързана с покойния финансист Андреас Вгенопулос, който се прочу с това, че управляваше втората по големина кипърска банка Laiki.

Прокурорите прекараха години в усилия да изградят обвинение, което да покаже за какво са предназначени тези пари. Те твърдяха, че са представлявали паричен фонд за заплащане на длъжностни лица и политици в Кипър, които да си затварят очите за нередностите при придобиването на Laiki от Вгенопулос през 2006 г.

Впоследствие банката се развихря, като насочва милиарди евро, предимно руски депозити, към различни съмнителни гръцки активи (включително държавни облигации).

През 2020 г. обаче съдът в Никозия отхвърли обвиненията срещу Христодулу. Той винаги е отричал да е вземал какъвто и да било подкуп.

Кипър е център за износ на шпионски софтуер, според резолюция на ЕП

Рекетът на Римшевич

Бившият шеф на латвийската централна банка Илмарс Римшевич, който в момента се бори за отмяна на присъдата си в затвора, беше признат за виновен през декември миналата година за приемане на подкуп. Той беше осъден на шест години затвор и конфискация на имуществото.

ЕЦБ първоначално застана на негова страна, за да брани централната банка от политическа намеса. Но Съдът на Европейския съюз установи, че действията на банкера „очевидно не са извършени в качеството му на длъжностно лице“ и следователно не са обхванати от институционалния имунитет.

В допълнение към обжалването, Римшевич се бори и с две отделни обвинения – за принуждаване на свидетел да даде неверни показания и за предполагаемото закупуване и използване на сертификат за ваксинация срещу Covid-19.

Той твърди, че е жертва на съгласувана кампания на няколко банки за отстраняването му, тъй като е настоявал за повече прозрачност в изключително силния банков сектор на Латвия, който някога е бил канал за мащабно пране на пари в бившия Съветски съюз.

Ваксини, шпионаж, нагласени търгове: Covid скандалът, който разтърси Белгия

Затвор и 100 000 евро без съдебен процес

През 2023 г. съдия от наказателен съд постановява, че шефът на Централната банка на Словакия Петер Казимир е предлагал подкупи по времето, когато е бил министър на финансите и му налага двегодишна условна присъда и глоба от 100 000 евро.

Решението е постановено без съдебен процес. Както държавната прокуратура, така и той обжалват и призовават за пълен съдебен процес. Понастоящем делото е в ход, като резултатът от него все още се очаква.

Казимир е министър на финансите от 2012 до 2019 г. по време на втория мандат на Роберт Фицо. Номинацията му е критикувана от опозицията като опит за разширяване на правителствения контрол върху централната банка.

Политиката на Словакия става все по-поляризирана през последните години, както показа опитът за покушение срещу Фицо по-рано този месец, отбелязва Politico.

Покушението срещу премиера на Словакия е политически мотивирано. Кой е извършителят

Изгубени доказателства

През 2013 г. бившият шеф на Словенската централна банка Боштян Язбек се оказа разследван за евентуална „престъпна злоупотреба със служебно положение“, след като извършената от него реформа на Нова Люблянска банка (NLB) – една от най-големите в страната, доведе до заличаване на нейните акционери и много от кредиторите, някои от които със силни политически връзки.

Преди това NLB е заподозряна в пране на пари за Иран, наред с други небрежни практики.

Но по време на разследването словенската полиция превишава границите при нахлуването в офисите на Язбек през 2016 г., конфискувайки документи, които съдържат поверителна информация на ЕЦБ.

Архивите на ЕЦБ се ползват със същата защита като тези на всяка институция на ЕС, постановява съдът през 2020 г. Така словенските прокурори губят доказателствата, от които се нуждаят, за да продължат делото.

По това време Язбек, който получава смъртни заплахи след рекапитализацията на NLB, вече е напуснал банката. През 2018 г. той се премества в базирания в Люксембург Единен съвет за преструктуриране на ЕС, което е косвен вот на доверие от страна на институциите на ЕС. Той се оттегля от поста си през 2023 г.

Проблемът с NLB обаче не е решен. В края на миналата година националните медии съобщиха, че прокурорите възобновяват обвиненията в злоупотреба със служебно положение срещу него. Пред Politico те потвърждават, че „се провеждат следствени действия, отнасящи се до пет лица за злоупотреба със служебно положение“.

Ще се измъкне ли финансистът от Малта

Обвиненията на Сциклуна са свързани със сделката от 2015 г. между малтийското правителство и Vitals Global Healthcare, регулираща приватизацията на три държавни болници, по времето, когато той е министър на финансите. Сделката става център на корупционен скандал, който след това кара вицепремиера и кандидат за член на ЕК Крис Фърн да подаде оставка.

През 2020 г. в свързано съдебно дело Сциклуна свидетелства, че не е знаел подробностите по преговорите между тогавашния министър на здравеопазването Конрад Мици и VGH. Той излиза невредим и от разследването на сделката, проведено от Националната сметна палата на Малта през май миналата година.