Оттеглянето на европейските банки от Русия навлиза във финална фаза, а на този фон, по петите им е Европейската централна банка.

Финансовата институция затяга контрола на последните значими банкови представителства като елемент на многостранна стратегия за изтегляне на западния капитал и експертиза от икономика, мобилизирана в подкрепа на най-големия акт на агресия на континента от 80 години, пише в анализ Politico.

Миналата седмица австрийската Raiffeisen Bank International, най-голямата европейска банка все още оперираща в Русия, заяви, че очаква да получи задължително изискване от ЕЦБ да ускори намаляването на бизнеса си там, а според Reuters италианската Unicredit се готви за същото. И двете банки отказаха коментар.

Според условията на ЕЦБ до 2026 г. Raiffeisen Bank International трябва да намали баланса си с 65% спрямо нивото му в края на третото тримесечие на миналата година. Това вече е наполовина по-малко от нивото, на което беше в деня, когато руската армия нахлу в Украйна.

По подобен начин Unicredit е намалила експозицията си към Русия с 90% още след инвазията. А холандската ING, чието местно подразделение за корпоративно банкиране процъфтяваше, придружавайки индустриални компании като Heineken и Shell, също намали трансграничната си експозиция с над 80% до 1,3 млрд. евро към февруари.

Налагането на съкращаване на операции, които по същество представляват корпоративно банкиране, ще затрудни работата на европейската индустрия в Русия.

Но въздействието върху Raiffeisen Bank International с близо 10 000 служители в мрежа от над 120 клона на дребно е от съвсем друг порядък. Новите срокове застрашават плановете ѝ да спаси каквото и да било от това, което в продължение на години беше най-голямата и най-уважавана банка за търговия с чуждестранна собственост в страната – дейност, която в определени етапи генерираше над половината от печалбата на групата.

Raiffeisen се опита да излезе от пазара, като замени собствения капитал в местното си дъщерно дружество за дял в строителната компания Strabag, базирана в Австрия, която се фокусира върху Централна и Източна Европа.

Сделката обаче беше спряна, тъй като делът е притежание на металургичния магнат Олег Дерипаска. В края на миналата година той беше прехвърлен на нова холдингова компания, чиито крайни бенефициенти не са ясни. Поради това е трудно да се провери дали сделката няма да облагодетелства някого, който е обект на западни санкции.

Заповедта на ЕЦБ означава, че докато тези въпроси не бъдат решени, може да не остане почти нищо за продажба. Междувременно Strabag, както и всяка европейска компания, в която руснаците са натрупали законно участие преди войната, остава за неопределено време скована от несигурността.

Бавният процес на продажба разочарова регулаторните органи и от двете страни на Атлантическия океан.

Изпълняващата длъжността помощник-министър на финансите Анна Морис, отговаряща за прилагането на санкциите, предупреди Raiffeisen, че рискува да се изложи на новите санкционни правомощия, които Службата за контрол на чуждестранните активи получи в края на миналата година, за да притисне по-силно Русия.

Съдбата на Raiffeisen рязко контрастира със съдбата на Société Générale, която в рамките на четири месеца след инвазията се съгласи да продаде местната си дейност Rosbank на холдинга Interros на друг металургичен магнат, Владимир Потанин.

Сделката беше улеснена от факта, че SocGen и Потанин управляваха съвместно Rosbank в продължение на години преди 2022 г., докато Raiffeisen беше изградила бизнеса си от нулата. И за разлика от Дерипаска, Потанин по това време не е бил в списъка със санкции, въпреки че е включен към него след това.

ЕЦБ отказа коментар за Politico, но Клаудия Бух, председател на Надзорния съвет, заяви през март: На банките, които все още са там... ние дадохме ясни очаквания за съкращаване на дейностите и стратегии за излизане от тях.

През месеците, последвали нахлуването на Русия през февруари 2022 г., ЕЦБ не беше казала публично почти нищо какво очаква от банките, опериращи там, освен че Андреа Енрия (предшественик на Бух) заяви, че намаляването на експозицията е „правилното нещо, което трябва да се направи“.

По-широкото въздействие на войната върху европейската икономика, а оттам и върху нейните банки, беше много по-непосредствена грижа за Енрия по това време.

Писма до евродепутатите още през юни миналата година показват, че надзорният орган вече е посочил, че очаква банките да намалят рязко обема на дейността си в Русия, като е предупредил за „репутационни рискове“ за тези, които продължат.

Сътрудникът на Института „Питърсън“ Никола Верон отбеляза, че този ход отразява факта, че самото оставане в Русия под каквато и да е форма „представлява заплаха за франчайза на банката и почтеността на управлението й“.

Вътрешен източник, близък до процеса, потвърди, че последният ход на ЕЦБ „не е дошъл от нищото“ и допълни, че ходът на ЕЦБ не е свързан с по-широките договаряния между САЩ и ЕС как най-добре могат да подкрепят Украйна.

На срещата на финансовите министри и централните банки от Г-7 във Вашингтон преди седмица, европейският контингент трябваше категорично да отвърне на предложенията, че замразените руски активи в Европа могат да бъдат конфискувани, за да се подпомогне финансирането на военните усилия на Киев.

Камарата на представителите отключи пакет от помощи за страната в размер на 60 млрд. долара в рамките на три дни след тази среща, като месеци преди това разглеждаше законопроекта, допълва Politico.

„ЕЦБ просто иска темата да приключи“, допълва вътрешният източник.