Когато Урсула фон дер Лайен встъпи в длъжност като председател на Европейската комисия през декември 2019 г., инициативата по предлагане на законодателство за изкуствения интелект беше включена в политиките за първите 100 дни от мандата ѝ.

След тези първи 100 дни последваха много други действия в областта на дигиталните технологии.

Сега, след края на първия мандат на Фон дер Лайен и може би на крачка от втория (ако евролидерите успеят да се споразумеят), Euronews оценява какво постигна ЕК в дигитализацията за тези пет години.

Приоритети

Според данните, събрани от Европейския парламент, от 114-те технологични законопроекта, обявени по време на мандата, около 51 са договорени, пет са оттеглени, а четири са замразени.

Това не представлява цялата съвкупност от дигитални политики, въведени от Комисията, но те попадат в пакета "Европа, пригодена за дигиталната ера": един от стълбовете в политическите цели за администрацията на Фон дер Лайен.

По данни на Европейския парламент, дигиталните приоритети са с най-нисък процент на приемане на предложените законопроекти – само 44% от тях са одобрени.

За сравнение, 45% от 168-те законодателни досиета по "Зелената сделка" са приети, а от законите в сферата на икономиката са приети 49% от 143 предложения.

Еврокомисарят по дигиталните технологии Маргарете Вестагер коментира пред Euronews, че последните пет години "коренно промениха играта, когато става въпрос за това как подхождаме към технологиите".

"В продължение на години платформите бяха оставени да действат почти свободно, както си искат. Това донесе големи възможности, но и големи рискове.

Разговорите се фрагментираха, разпространяваха се фалшиви новини, дийпфейк съдържание, които нанасяха огромни щети на психичното здраве на младите хора.

С нашето дигитално регулиране върнахме на хората част от контрола, който те загубиха в полза на платформите."

Прогрес в регулацията

През последните пет години беше постигнат ключов напредък по Закона за изкуствения интелект: Комисията първо създаде експертни групи, които да работят по етични насоки, след което се стигна до приемането на Закона за изкуствения интелект.

Първият в света нормативен документ за ограничаване на технологиите за машинно обучение беше одобрен от ЕП през март, след часове на тежки преговори. Текстът ще влезе в сила през август.

През 2022 г. бяха договорени още знакови правила в сферата на големите технологии: Законът за дигиталните услуги и Законът за дигиталните пазари имат за цел да държат най-големите онлайн платформи отговорни за тяхното съдържание и да направят дигиталния сектор по-справедлив и по-конкурентен.

Комисията вече започна многобройни проверки по силата на законодателството относно спазването на правилата от технологичните платформи. Това включва проверки за защита на децата в TikTok и Meta, както и разследвания за дезинформация в X и Facebook.

"Не беше лесно, защото имаше много лобиране, но ние удържахме и успяхме да наложим нашите правила", заяви пред Euronews комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон и добави, че е убеден, че "правилното ниво за регулиране и ефективност срещу технологичните гиганти е в Европа".

Френският евродепутат Стефани Йон-Куртин заяви пред Euronews, че за да се гарантира успехът на този мандат на европейските законодатели, "сега е от решаващо значение да се приложат всички тези текстове и да се координират, за да се оцени тяхната ефективност".

"Най-сложната работа тепърва започва. Едно от основните ограничения са ресурсите, които не са достатъчни, за да се отговори на предизвикателствата. Ето защо може да се наложи Европейската комисия да приоритизира работата си, като даде предимство на някои въпроси пред други", допълва тя.

С въвеждането на технологично законодателство изпълнителната власт разполага с повече инструменти, за да принуди компаниите да поемат своята отговорност за премахване на дезинформацията.

Въпреки въвеждането на допълнителни правила, засягащи прозрачността и насочеността на политическата реклама, организациите за проверка на фактите бяха скептични по отношение на способността им да окажат въздействие навреме за изборите в ЕС през юни.

Потребителската лобистка група BEUC заяви пред Euronews, че е удовлетворена от действията на Комисията за защита на потребителите през последните пет години чрез регулиране на изкуствения интелект, онлайн пазарите и свързаните продукти.

Въпреки това те биха искали да видят по-нататъшно развитие.

"Ясните приоритети на BEUC включват продължаващата проверка на годността на законодателството за защита на потребителите в областта на цифровата справедливост и подобряването на защитата на децата онлайн. Този следващ мандат трябва да се съсредоточи и върху гарантирането, че регулаторите прилагат законите на ЕС бързо и с подходящите ресурси", коментира Мариан Фернандес Перес, ръководител на отдела за дигитална политика в BEUC.

Какво следва

Един от законопроектите, с които ще се заеме бъдещата ЕК, е Законът за дигиталните мрежи – преразглеждане на правилата в областта на телекомуникациите, предложено от Тиери Бретон, за да се гарантира въвеждането на мрежи с голям капацитет.

Когато беше представен за първи път през 2023 г., въпросът предизвика много разгорещени дебати между телекомуникационния сектор на ЕС, от една страна, и стрийминг услугите, от друга.

"С Комисията на фон дер Лайен европейската екосистема за свързаност беше поставена на първо място в политическия дневен ред и беше призната като стратегическа за конкурентоспособността и устойчивостта", коментира Алесандро Гропели, зам.-генерален директор на Асоциацията на европейските оператори на телекомуникационни мрежи (ETNO).

"Сега е от решаващо значение да се разработят конкретни индустриални политики в подкрепа на по-силен сектор на свързаността: времето е от съществено значение, ако искаме да предоставим по-добри услуги на гражданите на ЕС", добави той.

Според документи, с които разполага Euronews, плановете на новата ЕК включват действия в областта на киберсигурността, авторското право, отговорността и работното място в рамките на Акта за изкуствения интелект.

"Предизвикателството за следващия мандат ще бъде да продължим да прилагаме нашите правила възможно най-строго. Трябва да бъдем неподатливи на опитите за лобиране и да стоим твърдо. Доказахме това колективно през последните пет години и съм уверен за следващите пет", допълва еврокомисарят Бретон.

Според Йон-Куртин, фокусът трябва да бъде върху изпълнението на приетите закони.

"DSA и DMA са два основополагащи текста, които трябва да бъдат добре приложени, преди да се обмислят каквито и да било ревизии. Предизвикателствата са огромни и се развиват с бърз темп, както виждаме при генеративния изкуствен интелект, но вече разполагаме с инструменти за своевременна реакция."

Евродепутатът добавя, че трябва да се направи повече и по отношение на облачните изчисления.

През следващите седмици ще стане ясно до каква степен приемствеността на висшите длъжности в Парламента и Комисията ще даде възможност за продължаване на дигиталното правоприлагане.