В десетилетията след Втората световна война Европейският съюз донесе мир и просперитет на един размирен регион. Но през следващите десетилетия той може да загуби енергия и да бъде обезсилен.

Икономиката на ЕС е в застой, а блокът може да се окаже в сблъсък с Русия, Китай и дори със Съединените щати. Въпреки че има потенциални решения, като например плана, който бившият шеф на Европейската централна банка Марио Драги изложи миналата седмица, малко вероятно е ЕС и неговите членове да ги приложат. А това очертава трудно бъдеще.

Тъжната част от прогнозата е свързана с икономическия застой. От 2015 г. насам производителността на труда в ЕС нараства средно с едва 0,7% годишно.

“Комбинирайте това с намаляването на населението в трудоспособна възраст и икономиката ще започне допълнително да се задъхва”, заключава Драги в доклада, който Европейската комисия поиска от него да изготви, цитиран от Reuters.

Лошото е, че по-мощните държави ще могат по-лесно да притискат един затъващ ЕС. Русия представлява военна заплаха, особено ако Кремъл спечели войната си в Украйна. Опасността от страна на Китай и САЩ, чиито икономики растат по-бързо от тази на блока, е на полето на търговията.

Ако Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ през ноември, рисковете за ЕС ще станат още повече. Кандидатът на републиканците дори не можа да се насили да каже, че иска Украйна да спечели войната с Русия по време на дебата с неговия съперник от Демократическата партия Камала Харис миналата седмица. Той също така заплаши да наложи мита на съюзниците си, както и на Китай. А ако ЕС и САЩ влязат в търговска война, има малък шанс да обединят сили, за да се противопоставят на Пекин.

Новото нормално в Европа? Скъпа енергия, слаба индустрия и само един шанс това да се промени

Възможни решения

Драги има план за съживяване на ЕС. Той иска регионът да инвестира допълнително 800 млрд. евро годишно, което се равнява на близо 5% от производството му, като голяма част от тези средства да бъдат предназначени за финансиране на индустриална политика, която да се конкурира със САЩ и Китай, с акцент върху чистите технологии и високотехнологичните сектори като изкуствения интелект.

ЕС също така трябва да засили отбраната си, за да посрещне заплахата от страна на Русия. Но военната индустрия в блока страда от фрагментация. Пример за това могат да бъдат танковете - Европа разполага с 12 различни вида, докато САЩ произвеждат само един.

Според отделен доклад на Kiel Institute, публикуван миналата седмица, отбраната на Германия е в особено плачевно състояние. В момента Русия е в състояние да произведе за шест месеца толкова оръжия, колкото имат всички нейни въоръжени сили.

Драги също така иска ЕС да възприеме по-обединен подход към икономическото държавно управление. Той препоръчва индустриалната политика да се съчетае с инициативи за предотвратяване на нелоялната конкуренция от страна на Китай и с политики за осигуряване на алтернативни вериги за доставка на важни продукти и материали, така че ЕС да не бъде прекалено зависим от Народната република.

Планът за действие не приключва с това. Бившият италиански министър-председател призовава и за подобрения в единния пазар на блока, за да се увеличи ръстът на производителността, както и за реформи в управлението на ЕС, за да се предотврати налагането на вето от 27-те държави членки от региона върху толкова много инициативи.

Макар че предложенията му са похвални, политическите условия те да станат факт не са назрели. Това е така, защото най-амбициозните инициативи, обхващащи финансите, външната политика, отбраната и управлението, изискват единодушно одобрение от държавите членки на ЕС.

“Когато Германия и Франция, двете най-големи държави, имат силни правителства, те могат да си сътрудничат с ЕК, за да въплътят интереса на целия ЕС и да убедят по-малките държави да приемат нови инициативи”, казва Марко Бути, бивш висш служител на ЕС. “Но сега случаят не е такъв. Както германският канцлер Олаф Шолц, така и френският президент Еманюел Макрон са политически слаби”.

Нещо повече, и двамата лидери се борят с популярни крайнодесни и крайнолеви партии у дома, които не са ентусиазирани от европейския проект. Иронията е, че ако ЕС не може да се съвземе, той ще пострада, което допълнително ще подхрани подкрепата за екстремистките партии.

Идиотската Германия и ислямистката Великобритания: Какво мисли вицето на Тръмп за Европа

Къде са парите?

Трудно е също така да се предположи как регионът може да събере допълнителни 800 милиарда евро годишно за инвестиции. Теоретично ЕС би могъл да заеме част от тях. Но германският министър на финансите отхвърли тази идея в рамките на няколко часа, след като Драги я предложи.

Националните правителства също няма да намерят лесно допълнителни пари. Франция и Италия вече са потънали в дългове. Междувременно в Германия действа закон, т.нар. дългова спирачка, който силно ограничава размера на заемите, които правителството може да вземе.

Теоретично частният сектор би могъл да осигури по-голямата част от средствата. Но Европейската комисия и Международният валутен фонд очакват, че допълнителни 5% от БВП, насочени към инвестиции, биха стимулирали икономиката само с 6% след 15 години, което не е голяма възвращаемост.

За да потекат инвестициите в необходимите количества, цената на капитала в частния сектор ще трябва да се понижи с около 2,5 процентни пункта, според моделите на Комисията. Така че публичният сектор ще трябва да предостави фискални стимули, което отново прехвърля въпроса към бюджетите на ЕС или на държавите членки.

Европа, САЩ, Китай: Битката за зелените технологии заплашва глобалния екологичен преход

Стискане на палци

Перспективите на ЕС не са само мрачни и обречени. Като начало федералните избори в Германия догодина може да доведат до създаването на силно дясноцентристко правителство, което да реформира дълговата спирачка. Тогава най-голямата икономика в ЕС ще може да вземе заем, за да подобри отбраната си и да увеличи инвестициите.

“Още по-оптимистично е, че Германия би могла да смекчи противопоставянето си на увеличаването на заемите на равнище ЕС. Тогава блокът ще разполага с необходимата огнева мощ, за да изпълни част от плана на Драги”, казва Жан Пизани-Фери, старши научен сътрудник в мозъчния тръст Bruegel.

Победата на Харис на президентските избори в САЩ също може да отнеме от напрежението в ЕС, особено ако попречи на Русия да смаже Украйна. Един демократ в Белия дом също така би бил по-малко склонен да заплашва блока.

“Нещо повече, китайската икономика може да изпадне в стагнация през следващото десетилетие”, казва Ерик Нилсен, главен икономически съветник на UniCredit. “Тя вече се сблъсква с многобройни насрещни ветрове, а населението в трудоспособна възраст ще намалява много по-бързо от това на ЕС през следващите десетилетия. Макар че една по-малко динамична Народна република ще купува по-малко от износа на блока, Пекин също така ще бъде по-малко способен да тормози Брюксел”.

Стискането на палци нещата да се развият по желания начин не е същото като изпълнението на смел стратегически план като този, който Драги препоръчва. Но с оглед на реалността, може би това е най-доброто, което ЕС може да направи.