Защо стратегията за намеса при банкови кризи в Европа все още не работи
Спорът между две от най-силните страни членки – Германия и Италия заради намеренията за поглъщане на Commerzbank от UniCredit, е критична точка за Банковия съюз и капиталовите пазари в блока
Италианската UniCredit засили натиска върху базираната във Франкфурт Commerzbank, като се стреми да стане най-големият инвеститор във втория по големина кредитор в Германия с дял от 21%.
Базираната в Милано банка, която придоби 9% дял в Commerzbank по-рано този месец, изглежда е изненадала германските власти с потенциалното сливане на стойност няколко милиарда евро.
„Дълго обсъжданият ход на UniCredit, италианската банка номер едно, да търси контрол над Commerzbank е преломен за Германия и Европа“, заяви Дейвид Марш, председател на базираната в Лондон OMFIF, компания, която следи централното банкиране и икономическата политика.
Какъвто и да е резултатът, според Марш тази ситуация в банковия сектор създава „още едно голямо изпитание“ за германския канцлер Олаф Шолц, пише CNBC. Той твърдо се противопоставя на очевидния опит за поглъщане и според съобщенията е определил стъпката на UniCredit като „неприятелска“ и „враждебна“ атака.
„Спорът между Германия и Италия относно маневрите на UniCredit, заклеймени от Шолц като неприятелски акт, заплашва да изостри отношенията между две от трите големи държави членки на ЕС“, отбелязва Марш.
„Все още може да бъде намерен компромис“, продължава той.
Враждебността, която се заражда между Италия и Германия, може да провали всички значими стъпки към завършване на Банковия съюз
и интеграцията на капиталовите пазари, които са необходими, за да се измъкне Европа от нейното затруднение.“
Какво представлява европейският банков съюз?
След световната финансова криза от 2008 г. изпълнителният орган на Европейския съюз обяви през 2012 г. планове за създаване на Банков съюз, за да се гарантира, че кредиторите са по-силни и по-добре контролирани.
Проектът, който стана реалност през 2014 г., когато Европейската централна банка пое ролята си на банков надзорник, се смята за незавършен. Например липсата на европейска схема за застраховане на депозитите (EDIS) е един от редица фактори, които се посочват като пречка за напредъка.
Европейските лидери, включително германският канцлер Шолц, многократно са призовавали за по-голяма интеграция на европейския банков сектор.
Марш от OMFIF коментира, че противопоставянето на Германия на стъпването на UniCredit в Commerzbank означава, че Берлин „подкрепя европейската банкова интеграция само при собствените си условия“.
Говорител на германското правителство не отговори на запитването на CNBC за коментар.
Агресивните оферти за поглъщане не са често срещани в европейския банков сектор, въпреки че испанската BBVA шокира пазарите през май, когато отправи оферта за всички акции на местния си конкурент Banco Sabadell.
Ръководителят на Banco Sabadell заяви по-рано този месец, че е много малко вероятно BBVA да успее с предложението си на стойност няколко милиарда евро. И все пак главният изпълнителен директор на BBVA Онур Генч заяви пред CNBC, че поглъщането „върви по план“.
Испанските власти, които имат право да блокират всяко сливане или придобиване на банка, се обявиха против агресивната оферта за поглъщане на BBVA, позовавайки се на потенциално вредни последици за финансовата система на страната.
Марио Сентену, член на Управителния съвет на ЕЦБ, заяви, че европейските политици са работили повече от десетилетие за създаването на „истински банков съюз“ - и продължават да го правят.
Според базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel незавършеният проект означава, че рамката за намеса при банкови кризи продължава да бъде „неудобна смесица“ от национални органи и инструменти на ЕС.
Запитан дали коментарите срещу банковата консолидация от водещи политици в Германия и Испания са източник на разочарование, Сентену от ЕЦБ отговори:
В Европа работим много усилено, за да доведем Банковия съюз до край. Все още има някои въпроси на масата, за които всички знаем.
Какво следва?
Томас Швеп, основател на базираната във Франкфурт консултантска компания 7Square и бивш банкер по сливания и придобивания в Goldman, заяви, че решението на Германия – умишлено или не, да продаде малък дял от 4,5% на UniCredit по-рано този месец означава, че банката вече е „в играта“ за потенциално поглъщане.
„В Германия са привърженици на силни европейски банки с добра капиталова база, които се управляват добре“, обясни той пред CNBC.
Ако говорим сериозно, трябва да приемем, че европейската консолидация означава също, че германска банка може да бъде придобита.
Запитан за времеви график колко дълго може да продължи сагата между UniCredit и Commerzbank, Швеп заяви, че може да отнеме месеци, „ако не и година или повече“. Той се позова на дългия регулаторен процес и необходимостта от разговори между всички заинтересовани страни за намиране на „приемливо“ решение.