Европейските политици са призовани да направят банките по-устойчиви на потенциални сътресения в случай на нова финансова криза в бъдеще.

В наскоро публикуван доклад Finance Watch призовава отговорните лица да се вслушат в уроците от катастрофата през 2008 г., която според него вече „до голяма степен е избледняла“ от паметта.

На фона на новите предизвикателства неправителствената организация предупреждава, че „глобалното сътрудничество все повече отстъпва място на конкуренцията“.

По-специално, докладът подчертава липсата на напредък по Базел III - споразумение, създадено след финансовата катастрофа, с цел предпазване от бъдещи кризи.

„Не беше чут навременният предупредителен сигнал от фалита на Crédit Suisse и поредицата от банкови кризи в САЩ, включително Silicon Valley Bank“, казва Кристиан М. Щифмюлер, старши съветник на Finance Watch по въпросите на изследванията и застъпничеството.

„Вместо да улесни юрисдикциите да се присъединят към глобалния консенсус, прекомерната сложност на Базел III изглежда има обратен ефект. Основните юрисдикции, включително ЕС, изглежда се отдалечават дори от скромните постижения в рамките на споразумението.“

Досега печалбите на банките се оказаха изненадващо стабилни на фона на високите лихвени проценти и акциите им продължиха да поскъпват

Приходите на европейските банки приковават вниманието на инвеститорите

Недостатъци на Базелската рамка

Базел III, публикуван от Базелския комитет за банков надзор, има за цел да гарантира, че банките разполагат с достатъчно пари за спешни случаи.

По-конкретно, споразумението повиши изискванията за капитал, ликвидност и ливъридж, като имаше за цел да ограничи рисковите банкови практики.

В последния си доклад Finance Watch изтъква недостатъците на настоящата рамка.

Едно от оплакванията е свързано с регулаторна сива зона, тъй като споразумението се прилага за „международно активни“ банки - но не се уточнява повече от това, пише Euronews.

В доклада се поставя и въпросът дали Базел III не е станал „твърде сложен, за да бъде ефективен“.

Сливането на двете групи ще бъде първата значителна трансгранична банкова сделка в Европа след финансовата криза и потенциален катализатор за по-нататъшна консолидация в разпокъсания сектор на континента

UniCredit увеличава дела си в Commerzbank до 21%

Много институции изглеждат несигурни относно практическото използване на комбинираното изискване за CBR, казва Finance Watch. CBR е капиталов буфер, който банките трябва да поддържат в допълнение към минималните си капиталови изисквания.

„Когато по време на пандемията банките бяха насърчени да използват своите буфери, се разрази оживен дебат, който разкри голяма несигурност относно практическото използване на тези средства“, отбеляза неправителствената организация.

„Изглежда, че известна неяснота относно истинското естество и предназначение на отделните буфери в рамката Базел III и липсата на ясно разграничение между структурните и цикличните компоненти може да са породили нереалистични очаквания по отношение на тяхната използваемост.“

Друга сериозна загриженост е свързана с това, че банките използват свои собствени вътрешни модели за изчисляване на риска. Макар че това позволява на институциите да правят оценки, съответстващи на собствените им практики, гъвкавостта вероятно подкопава целите на Базелската конвенция.

Германските производители се задушават, а ЕС усеща негативните последици. Марио Драги предупреди, че ЕС може би е изправен пред „бавна агония“, пише Politico

Новото нормално в Европа? Скъпа енергия, слаба индустрия и само един шанс това да се промени

Противодействие на институциите

„Finance Watch призовава европейските политици, както на ниво Съюз, така и на държави-членки, да засилят ангажимента си към Базелския процес и да се ангажират отново активно с партньорите си, особено в САЩ, за да предотвратят регулаторна „надпревара към дъното“ - добавя докладът.

Ключово предложение е свързано с опростяването и хармонизирането на правилата, което ще осигури равни условия за международно действащите банки в целия свят. Призивите за по-строг надзор и предпазни клаузи обаче се сблъскват с яростна съпротива.

Като че ли вече напълно се загуби стремежът към търсене на дългосрочни решения, подкрепящи конкурентоспособността и разширяването на потенциала за икономически растеж

„Няма хора“: Затварящи заводи, инфлация и Марио Драги

Междувременно в ЕС в доклада на бившия италиански министър-председател Марио Драги се изказва мнение, че прилагането на Базелската рамка от блока е прекалено рестриктивно.

„ЕС разполага с широк набор от пруденциални регулации, произтичащи от международните стандарти, установени от Базелските комитети“, отбелязва Драги в доклада за европейската конкурентоспособност.

„Пруденциалното регулиране е от решаващо значение за запазването на финансовата стабилност. Въпреки това ЕС е обвиняван, че „позлатява“ Базелската рамка, което води до прекалено рестриктивна и предпазлива регулаторна среда за банките.“

Finance Watch казва, че това последно твърдение е „подвеждащо“, като „в действителност ЕС е изложен на риск от неспазване на Базелските стандарти“.

Обединеното кралство по подобен начин разми плановете с Базелската рамка, в стремежа си към растеж и конкурентоспособност.

По-рано този месец Органът за пруденциално регулиране (PRA) към BoE заяви, че капиталовите изисквания за банките в Обединеното кралство ще останат „почти непроменени“, като „общото увеличение ще бъде по-малко от 1% от януари 2030 г., когато преходните разпоредби ще приключат“.

Това е по-малко от по-ранното предложение за 3%.