Големите европейски банки се радват на стабилен растеж, дължащ се на съживяването на сделките и високите приходи от инвестиционно банкиране. Банковият индекс Euro Stoxx (SX7E) е нараснал с 19%, докато Euro Stoxx 600 (SXXP) е поскъпнал с близо 9% през тази година.

SX7E изпреварва и своя американски аналог, SPDR Select Sector Fund (XLF), който се покачи с 9% от началото на годината.

Основната причина, която доведе до по-доброто представяне на сектора е, че приходите на големите банки за първото тримесечие надхвърлиха ниската летва на пазарните очаквания.

Големите банки в ЕС отчитат силни резултати през първото тримесечие

Европейските банки отбелязаха значителен напредък след европейската дългова криза между 2008 и 2012 г. Според доклад на Bloomberg 71% от европейските банки са надминали пазарните очаквания в приходите си за първото тримесечие на тази година.

Испанските финансови институции демонстрираха особена сила, тъй като се възползваха от по-високите лихвени проценти, като по този начин увеличиха приходите си от кредитиране. През последното десетилетие банките в страната успяха да повишат ефективността си, като намалиха броя на служителите и клоновете си.

Испанският водещ кредитор Santander отчете ръст от 10% на годишна база през първите три месеца на тази година благодарение на нарастващите приходи от кредитиране, дължащи се на високите лихви.

През същото тримесечие брутният приход на местния му конкурент Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA е скочил с 18%. И двете банки заявиха, че са на път да изпълнят целите си, поставени за тази година, като акциите им са нараснали съответно с 22% и 14%. Santander изпревари по пазарна оценка френския си конкурент BNP Paribas, като си върна короната на най-голямата банка в ЕС.

Най-голямата банка в Италия - Intesa Sanpaolo SpA, също отчетете 18% годишен скок на нетните си приходи на фона на по-високите такси от подразделенията за управление на богатството и застраховане. Акциите на Intesa са се повишили с 32% през тази година. Продължавайки тази тенденция нетната печалба на германския кредитор Deutsche Bank се е увеличила с 10% на годишна база, подкрепена от възстановяването на инвестиционното банкиране, като акциите ѝ са напреднали с 21% за годината.

За разлика от тях френските банки отбелязаха скромни печалби поради зависимостта си от ипотечните кредити с фиксиран лихвен процент. Най-голямата финансова институция във страната, BNP Paribas, отчете спад на нетната печалба от 2,2% и понижение на приходите от 0,4% през първото тримесечие.

BNP е изоставащият кредитор сред големите играчи в ЕС, като акциите му са поскъпнали само с 5% от началото на годината. Въпреки това резултатите надхвърлиха очакванията на анализаторите. Същевременно сегментът на инвестиционното банкиране, включващ консултиране на сделки и финансиране, се разглежда като ключов фактор за по-нататъшния растеж на банката. Подразделението отчете 6,1% увеличение на глобалните приходи.

На фона на този сравнително експоненциален растеж може да възникнат нови рискове. Предстоящите парламентарни избори в ЕС могат да внесат несигурност в сектора. Новото ръководство все още не е разгледало въпроса за съвместната политика за застраховане на депозитите, който беше повдигнат отново от досегашната управляваща партия, отбелязва Euronews.

Банковият съюз в Европа все още не е завършен

През април органът на Европейския парламент одобри план за създаване на съвместен пул за застраховане на депозитите на банките в ЕС. Това бе в отговор на нарастващите рискове за финансовите институции след срива на регионалните банки в САЩ и фалита на Credit Suisse през миналата година. Мярката има за цел създаването на по-широка европейска схема за застраховане на депозитите, която да осъществява съвместна защита.

Всъщност европейските лидери признаха необходимостта от създаване на банков съюз в отговор на световната финансова криза през 2008 г. с цел да се повиши стабилността и целостта в еврозоната.

Съвместната схема за застраховане, въведена през 2015 г., е един от трите стълба в рамките на европейския банков съюз. Те обхващат Единния надзорен механизъм, Единния механизъм за преструктуриране и Европейската схема за застраховане на депозитите.

Докато първите две части бяха въведени през 2013 г. и 2014 г., общата схема за застраховане е спорна и представлява пречка за единството на трансграничните банки. Планът има за цел да осигури ликвидна подкрепа на участниците, като всички останали са длъжни да предоставят средства при искане от страна на управителния съвет. Тя дава правомощия на единния съвет за преструктуриране да използва и управлява фонда.

Схемата срещна съпротива, като банковите лобисти в страните членки изразиха особена загриженост. Те предупреждават, че една схема за споделено застраховане може да намали интереса на банките и националните регулаторни органи да управляват разумно рисковете, тъй като те могат да разчитат повече на колективната мрежа за сигурност.

Това със сигурност е предизвикателство в условията на възраждане на десните партии, които получават обществена подкрепа и обикновено имат критични възгледи за Европейския съюз. На този фон експертите се опасяват, че стабилността на европейската банковата система може да бъде застрашена, ако няма единен план за справяне с кризи като масово изтегляне на пари при потенциални политически и икономически сътресения.