Политическата стабилност е много сериозен фактор за приемането ни в еврозоната, но не е единственият.

Това заяви Николай Василев, управляващ партньор на Expat Capital, който участва в дискусионния панел „Да изпревариш догонването: най-важните решения за българската финансова политика“ по време на престижния финансов форум ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2024, организиран от Profit.bg, който се проведе днес в София.

Той изброи четири основни фактора, от които според него, зависи пътят ни към присъединяването към единния валутен съюз на Европа.

Номер 4: Инфлацията, която е преодолима

В първи курс по икономика се учи, че като вземаш високи дългове, нивата на инфлация се покачват. Трябва ли да обясняваме повече? Така че, този критерий е преодолим и с някакъв малък компромис може да се промушим и да влезем, обясни Василев.

Ако пътят ни към еврозоната е маршрут с километри от 0 до 100, ние сме към 85-90 километър

Реалният хоризонт за приемане на еврото е средата на 2025 г. според зам.-финансовия министър

Номер 3 (което не е официален критерий): България преди 6 месеца влезе в сивия списък на FATF за пране на пари и международен тероризъм.

„Ние, хората от финансовия сектор се срамуваме и страдаме от това“, категоричен е Василев.

Номер 2: Хронични бюджетни проблеми

3% инфлация според Маастрихтските критерии са нещо като максимално допустима граница – както при промилите алкохол за шофьорите, направи сравнение икономистът. Така че, не е казано, че всеки път преди да седнеш зад волана трябва да пиеш, допълни той.

Не би следвало инфлацията да е основната пречка за еврозоната, защото причината за нея не е локална, смята доц. Моравенов

Маню Моравенов, БФБ: Премахването на лева означава премахване на валутния риск

Номер 1: Кое правителство наистина има политическа воля за еврозоната?

„Ако направим една дълга графика във времето, ще ви кажа моя прочит. Правителството от 2001-2005 г. имаше 100% воля за еврозоната, през 2005-2009 г. правителството нищо не е казало по този въпрос. След 2009 г. за година това беше приоритет номер едно и след това вече се оказа, че няма да влизаме в еврозоната. 10 години мълчание и спане – това са едни пропуснати години и се присетихме някъде година преди пандемията. Слава Богу, нещата се обърнаха и влязохме в чакалнята.“, обясни Василев.

През 2005 г. аз убедено смятах, че сме по-близо до еврозоната, отколкото сега, през 2024 г., подчерта той.

Големият въпрос е дали тенденцията за спад на инфланцията ще се запази или ще има някакви шокове, които ще я обърнат

Лъчезар Богданов, ИПИ: Трябва да забравим надеждите за влизане през задния вход на еврозоната

При всички 20 държави членки, няма нито една, в която да се вдига инфлацията след влизане в еврозоната, категоричен е икономистът.

„За всички, които твърдят, че цените се удвояват – това означава, че инфлацията трябва да пробие тавана! Няма такова нещо. В Хърватия са щастливи, успешни, каквито можеше и да сме ние, ако не сме толкова заспали…“, заяви Василев и допълни:

„Ако не влезем в еврозоната, ще продължим да бъдем периферна държава, ако влезем, ще бъдем третирани като важна централноевропейска държава – въпрос на имидж, престиж, просперитет.“