Испанската икономика расте двойно по-бързо от еврозоната. Защо хората не се чувстват по-богати?
Според Мигел Кардосо, главен икономист за Испания в BBVA Research, реалните заплати на средностатистическото испанско семейство не са се повишили от 2019 г.
,fit(1001:538)&format=webp)
Испанската икономика продължава да расте с темпове, на които останалата част от Европа може само да завижда. Но на фона на засилващото се недоволство от стандарта на живот преди изборите следващата седмица става ясно, че далеч не всички испанци имат повод за празнуване.
Във вторник Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на испанския брутен вътрешен продукт през тази година от 2,4% на 2,6%. Това е повече от два пъти над очакваните 1,2% за еврозоната.
Така Испания е на път да продължи периода си на растеж над средния за еврозоната, който продължава вече повече от десетилетие с изключение на пандемията. Четвъртата по големина икономика в еврозоната отчита рекордни чуждестранни инвестиции и силен ръст на заетостта.
Повишената прогноза обаче идва след седмици на протести срещу условията на живот в цялата страна, които в крайна сметка накараха премиера Педро Санчес да свика предсрочни избори в края на ноември.
Игнасио Редрадо, жител на Мадрид, участва в скорошен протест, по време на който на площад „Пуерта дел Сол“ са разпънати над 1200 палатки. Според него общественото недоволство от влошаващия се стандарт на живот става все по-силно.
„Икономиката може и да расте, но качеството на живот на хората не се подобрява заедно с нея“, казва гимназиалният учител пред The Wall Street Journal. „И в крайна сметка хората излизат на улицата.“
Жилищният пазар се превръща в основен източник на общественото недоволство. Рязкото поскъпване на наемите и имотите оказва все по-силен натиск върху бюджетите на домакинствата, особено в най-големите градове и популярните туристически дестинации.
„Жилищният пазар е една от основните причини за разминаването между добрите макроикономически показатели и начина, по който обществото възприема състоянието на икономиката“, казва пред WSJ Реймънд Торес, директор на отдела за икономически анализи в испанския мозъчен тръст Funcas.
Жилищната криза обаче се задълбочава и заради структурните дисбаланси в икономиката.
Според Европейската комисия заплатите в Испания са нараствали по-бавно от тези в Германия през последните три години, а до 2028 г. се очаква темповете им на увеличение да изостанат и от тези в Италия и Гърция.
Освен това през миналата година Испания отчита най-високото равнище на безработица в еврозоната.
Според Мигел Кардосо, главен икономист за Испания в BBVA Research, икономическият растеж на страната се дължи в по-голяма степен на създаването на нови работни места, отколкото на повишаването на производителността.
Това ограничава ползите, които работещите получават от икономическия подем. По думите му реалните заплати на средностатистическото испанско семейство не са се повишили от 2019 г.
„Голяма част от икономическото възстановяване не се е отразила на положението на определени домакинства.“
По-отворената имиграционна политика е сред основните двигатели на испанския растеж. Тя помага за преодоляване на недостига на работна ръка, подкрепя потреблението и смекчава последиците от застаряването на населението.
Голяма част от новите работни места обаче са съсредоточени в сектора на услугите, особено в туризма, където заплащането често е ниско, заетостта е сезонна, а сигурността на работните места – ограничена.
Проучване на икономисти от Каталуния, публикувано през май, показва колко голяма е разликата между икономическия растеж и стандарта на живот в един от най-посещаваните туристически региони на Испания.
Въпреки че икономиката на Каталуния расте по-бързо от тази на голяма част от страната, доходът на човек от населението е преминал от равнище с шест процентни пункта над средното за Европа през 2000 г. до шест пункта под него днес.
Междувременно делът на испанците, които изпитват тежки материални лишения и не могат да си позволят повечето основни стоки и услуги, се е увеличил през последното десетилетие след поредица от външни икономически сътресения.
Според доклад на Funcas през 2015 г. Испания е заемала 15-о място в Европейския съюз по дял на населението, живеещо в тежки лишения.
До 2025 г. страната се изкачва до пето място, превръщайки се в държавата с най-висок дял на засегнатите в Западна Европа.
Проблемът се задълбочава от неравенството в богатството и значителните различия между регионите.
Разликите в способността на домакинствата да спестяват правят по-бедните семейства много по-уязвими към икономически сътресения.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) регионалните различия в равнищата на заетост са значително по-големи в Испания, отколкото в повечето държави членки на организацията.
Жилищната криза допълнително задълбочава тези неравенства. Високите цени на имотите затрудняват преместването на работници в региони, където има свободни работни места.
Според Торес от Funcas това се отразява отрицателно и на производителността, тъй като пречи на хората да се насочват към местата, където трудът им е най-необходим.
Въпреки тези предизвикателства Испания се намира в сравнително силна икономическа позиция.
За разлика от други европейски държави, изправени пред нарастващо недоволство от стандарта на живот, като Франция, Испания разполага с повече възможности да реши проблемите си благодарение на по-бързия растеж, сравнително малкия бюджетен дефицит и намаляващото съотношение на държавния дълг към БВП.
„Икономическият растеж печели време на страната“, казва Кардосо от BBVA.
Според него Испания трябва да използва тази възможност, за да се справи със структурните слабости на икономиката си.
Ключова роля ще имат инвестициите в сектори с висока производителност, като възобновяемата енергия и бизнес услугите, както и създаването на повече добавена стойност от нарастващата работна сила.
Това би позволило устойчиво повишаване на заплатите, от което да се възползва по-широка част от населението.
Подобни промени вече се наблюдават в сектора на услугите, където постепенно се развиват туристически дейности с по-висока добавена стойност.
Но преди изборите следващата седмица политическите партии остават разделени относно начина, по който страната трябва да запази икономическия си импулс.
Управляващата Испанска социалистическа работническа партия предлага разширяване на професионалното обучение в стратегически сектори и улесняване на интеграцията на мигрантите на пазара на труда.
Опозиционната Народна партия иска да привлече повече частни инвестиции чрез данъчни стимули и премахване на регулаторни ограничения.
Според Торес от Funcas съчетаването на тези мерки с увеличаване на предлагането на жилища ще бъде от решаващо значение, за да може бъдещият икономически растеж да доведе до по-високи заплати и по-добър стандарт на живот.
„Испанската икономика се превърна във възможност“, казва той. „Най-голямото предизвикателство пред всяко правителство ще бъде да осъзнае това.“
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)