Европейската комисия повишава прогнозата си за растежа в еврозоната тази година, въпреки скока в цените на горивата, глобалното затопляне и войната в Близкия изток.

Високите публични разходи и нарастващите нива на дълга обаче предизвикват загриженост, особено предвид факта, че разходите по заемите продължават да се повишават, съобщава Politico.

„Бюджетните дефицити се увеличават, а покачващите се лихвени проценти правят обслужването на дългa по-скъпо“, заявява пред репортери комисарят по икономиката Валдис Домбровскис, представяйки новите данни, които ще послужат за основа на докладите следващата седмица за управлението на публичните финанси в държавите от ЕС.

„Натискът за повишение на дългосрочните лихвени проценти може да поднови натиска върху публичните финанси на няколко държави-членки и да затрудни икономическия растеж“, допълва Домбровскис.

Прогнозата от вторник дава известни основания за оптимизъм, след като икономиката се оказа устойчива на геополитическите сътресения, поне засега. Търговските напрежения, конфликтът в Персийския залив и опасенията от балон на фондовия пазар заради изкуствения интелект, могат да обърнат напълно оптимистичните перспективи.

Въпреки това Брюксел очакваше по-лоши резултати още през май, когато ЕК заяви, че икономиката на еврозоната ще отбележи растеж едва от 0,9%, припомня Politico.

Последните данни са дори по-добри за ЕС като цяло, чиято икономика ще нарасне с 1,4%. ЕК очаква растежът да остане стабилен в следващите две години, на фона на надеждите, че изкуственият интелект може да даде допълнителен тласък на растежа.

„Това е възможност за положително развитие в контекста на повишаване на производителността, но има и риск от отрицателно развитие: потенциални сътресения на пазара на труда“, коментира европейският комисар.

Инфлацията обаче ще бъде по-висока от очакваното. Цените се очаква да се повишат с малко над 3% тази и следващата година, преди да се стабилизират на 2,1% през 2028 г. Безработицата ще остане стабилна около 6% до 2028 г.

Междувременно се очаква нивата на дълга да продължат да се покачват, тъй като правителствата се борят да овладеят разходите си след поредица от кризи. Брутният дълг ще се повиши от 89,6 % от БВП тази година до 91,3% през 2028 г.

Бюджетните дефицити, разликата между разходите на правителството и събраните приходи, също ще се влошат в следващите две години, като до 2028 г. ще достигнат средна стойност за ЕС от 3,8% от икономическия продукт. Правилата за публичните разходи обикновено ограничават бюджетните дефицити до 3% от БВП, допълва Politico.

Прогнозира се, че през 2028 г. 16 държави от ЕС ще отбележат дефицити над 3% от БВП. Очаква се Белгия и Франция да отбележат по 5,7% дефицит, докато за Полша се прогнозира да достигне 7,2%.

Като втората по големина икономика в ЕС, финансите на Франция са под особено внимание.

Според собствените оценки на ЕК по-рано тази година, ако ситуацията не се подобри, средната цена на френското кредитиране ще доведе до нарастване на дълга по-бързо, отколкото расте икономиката от 2030 г. нататък, което ще предизвика „ефект на снежната топка“.

„Важно е във Франция бюджетът да бъде приет, както е представен от правителството, като се гарантира, че е в съответствие с фискалните правила на ЕС и с фискалната траектория“, заявява Домбровскис. Но посланието не е само към Франция. „Това е важно и за редица други държави-членки, особено за тези с висока задлъжнялост.“