Влошаването на публичните финанси и политическата нестабилност във Франция все повече тревожат облигационните пазари. Доходността по държавния дълг се доближи до нивата от финансовата криза, а нова битка за бюджета се задава още тази есен.

Франция от години харчи повече, отколкото позволяват европейските правила, без да успява да постигне трайно решение. Миналата година бюджетният дефицит достигна 5,1% от БВП, а държавният дълг надхвърли 115%.

МВФ очаква съотношението да достигне 118,5% през 2026 г. и да премине 120% догодина, като остане над това ниво поне до 2030 г.

В същото време икономиката почти не расте. Тя се сви с 0,2% през първото тримесечие и остана в застой през второто.

Комбинацията от слаб растеж, висок дефицит и политически блокаж вече се отразява осезаемо на цената, която Париж плаща, за да се финансира. Доходността по 10-годишните френски облигации миналата седмица надхвърли 4,13% - най-високото ниво от 2008 г. насам.

Разходите по заемите на Париж бяха по-високи от тези на Рим през по-голямата част от лятото на фона на опасенията около предстоящия бюджет и изборите догодина

Франция измести Италия като най-проблемния длъжник в еврозоната

Допълнителен натиск идва от войната между САЩ и Иран, която повиши разходите по заемите в световен мащаб. Франция вече е сред държавите с най-висока доходност по дълга в Г-7.

Политическата картина също не дава основания за спокойствие. Националното събрание е силно раздробено, а опитите за намаляване на разходите и увеличаване на данъците доведоха до поредица от вотове на недоверие, паднали правителства и блокирани бюджети.

Проектобюджетът за 2027 г. трябва да бъде внесен до началото на октомври и се очаква отново да предизвика тежък сблъсък в парламента.

Миналогодишният бюджет беше прокаран едва след месеци забавяне. Премиерът Себастиен Льокорню е петият човек на поста само за две години. През 2025 г. той подаде оставка едва 27 дни след назначаването си, а няколко дни по-късно беше върнат на поста.

Към бюджетната несигурност се добавят и президентските избори през 2027 г., на които Марин льо Пен в момента е фаворит да наследи Еманюел Макрон.

Белият дом разчита по-силният икономически растеж да облекчи фискалния натиск, но според Кент Сметърс дори ефектът от AI няма да е достатъчен, за да реши проблема на САЩ

Тръмп планира да измъкне САЩ от дълга за 40 трлн. долара чрез растеж. Това е „почти невъзможно“, според водещ икономист

Франция се откроява сред дълговите рискове

Джон Стопфорд, ръководител на мултиактивните стратегии за доходност в Ninety One, казва пред CNBC, че растящите дефицити и слабият растеж са проблем за много развити икономики след пандемията, войните и енергийните кризи. Франция обаче се откроява.

„Проблемът не е само френски, но може да се каже, че в много отношения Франция е един от най-ярките примери“, казва той. „Публичните ѝ финанси се движат в грешната посока.“

Според Стопфорд развитите държави ще трябва да намерят начин да овладеят дефицитите и да стабилизират дълга си. В противен случай в определен момент пазарите могат да реагират рязко.

„Разбирам защо хората се тревожат за Франция. Не е очевидно как всичко това може да завърши добре.“

Голямата неизвестна са изборите догодина. По време на дебат в четвъртък Льо Пен каза, че правителството „трябва драстично да намали разходите си“ и че е „изключително обезпокоена“ от растящия дълг.

Пазарът обаче остава скептичен дали след изборите ще има достатъчно политическа воля за сериозно свиване на дефицита.

„Може би се насочваме към криза. Просто не съм сигурен, че тя ще започне днес“, казва Стопфорд.

Енергийната криза заради войната в Иран, лихвените проценти и огромният държавен дълг на САЩ са основните фактори, повишаващи градуса на трейдърските опасения

Пазарите очакват горещ септември с растящи рискове в широк световен мащаб

Облигациите вече са под сериозен натиск

Теофил Льогран, стратег по лихвените пазари в Natixis CIB, казва пред CNBC, че френските държавни облигации вече изглеждат сериозно засегнати от натрупаните рискове.

Пазарът не очаква дефицитът да се върне до 3% още през 2027 г. Инвеститорите обаче искат да видят бюджет, който показва поне убедителен средносрочен план за стабилизиране на дълга.

„Изпълнението на такъв план става все по-трудно“, казва Льогран.

Опасенията за последиците от нестихващата война в Близкия изток повишиха доходността на държавните облигации на САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Япония

Разходите по заеми на водещите икономики достигат най-високите нива от финансовата криза през 2008 г.

Войната, високите дългосрочни лихви, горещите вълни и пожарите през лятото допълнително усложняват фискалната картина. Според него най-рисковият период за пазара ще бъдат последните месеци на тази година и началото на 2027 г., когато бюджетният спор ще започне да се преплита с президентската кампания.

Въпреки това Natixis не очаква повторение на шоковете от 2024 и 2025 г., тъй като голяма част от риска вече е отразена в цените.

Банката очаква разликата между доходността по 10-годишните френски и германски облигации да бъде около 75 базисни пункта в края на годината, ако бюджетът бъде приет, и около 80 базисни пункта, ако парламентът го блокира.

Ейприл ЛаРус от Insight Investment също не вижда достатъчно признаци, че Париж се готви за мащаба на корекциите, които дълговата ситуация изисква.

„Прогнозите за растежа се ревизират надолу, дългът ще продължи да расте, а доходността по облигациите вече е на нива, невиждани от финансовата криза“, казва тя.

Според ЛаРус сериозното ограничаване на разходите остава политически трудно. Пенсионната реформа е фактически замразена до изборите през 2027 г., а раздробеният парламент кара правителството да поставя политическото оцеляване пред решаването на фискалния проблем.

Това вече промени и начина, по който пазарът гледа на Франция.

„Френските държавни облигации вече се търгуват по-евтино от италианските им еквиваленти - нещо, което допреди неотдавна би изглеждало немислимо. При негативен сценарий обаче могат да поевтинеят още повече“, казва ЛаРус.