Тръмп планира да измъкне САЩ от дълга за 40 трлн. долара чрез растеж. Това е „почти невъзможно“, според водещ икономист
Белият дом разчита по-силният икономически растеж да облекчи фискалния натиск, но според Кент Сметърс дори ефектът от AI няма да е достатъчен, за да реши проблема на САЩ
,fit(1001:538)&format=webp)
Държавният дълг на САЩ премина прага от 40 трлн. долара и в резултат администрацията на Доналд Тръмп е изправена пред все повече въпроси за бюджетните си планове.
Добрата новина е, че такъв план има: американската икономика очевидно трябва да се ускори достатъчно бързо, за да преодолее всяка фискална криза.
„Това е проблем от 35 години“, заяви Тръмп пред репортери в петък.
„А това, което имаме сега, е огромен растеж. Начинът да се справиш с дълга е чрез растеж, а ние имаме огромен растеж. Никога досега не сме имали растеж като сегашния.“
„В числото 40 трлн. долара няма нищо магическо“, заяви миналата седмица финансовият министър Скот Бесент пред CNBC.
„Можем да надраснем този дълг чрез икономически растеж.“
Икономистите по принцип биха се съгласили с Бесент: размерът на дълга сам по себе си, макар и да е достигнал впечатляваща граница, не казва много, когато се разглежда изолирано. Това, което икономистите, а още по-важно и пазарът на облигации, следят, е съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт. То показва размера на задълженията на една държава спрямо икономическия ѝ капацитет да ги изплаща и обслужва.
В момента това съотношение в САЩ е 122%. За да го понижи, една икономика може или да ограничи новите заеми, или, както предлага Бесент, да ускори растежа си.
Когато алтернативата е намаляване на задлъжняването и съответно на държавните разходи, вариантът с по-висок растеж изглежда по-оптимистичен и политически по-приемлив, пише Fortune.
Това е и поредното от няколко решения, предложени от Белия дом. Първоначално Тръмп твърдеше, че приходите от митата могат да бъдат използвани за намаляване на държавния дълг.
Този план обаче бързо отпадна, след като Върховният съд нареди на администрацията да възстанови около 100 млрд. долара приходи, които съдиите определиха като незаконно събрани.
По-късно Тръмп предложи стратегия със „златни визи“, при която богати имигранти биха плащали по 5 млн. долара за право на пребиваване, а приходите биха се използвали за намаляване на дългa. Идеите бяха необичайни, но икономистите като цяло приветстваха факта, че администрацията на Тръмп предприема действия по отношение на фискалните проблеми.
Сега обаче се задава изпитание от страна на облигационния пазар. Рисковата премия, която инвеститорите изискват, за да държат 30-годишни американски държавни облигации, през последните дни се повиши над 5,3%.
Това накара финансовия министър Скот Бесент да предприеме непланирани обратни изкупувания за поне 4 млрд. долара. При най-лошия сценарий невъзможността на САЩ да обслужват задълженията си би довела до криза с неизпълнение на дълга.
Могат ли тогава САЩ просто да израснат достатъчно бързо, за да решат дълговия си проблем?
Това е „фантастична история“, казва Кент Сметърс, професор по икономика и публична политика „Бьотнер“ в бизнес училището Wharton към Университета на Пенсилвания.
За съжаление професор Сметърс, който е и академичен директор на инструмента за фискални анализи Penn Wharton Budget Model, смята, че този план „доста очевидно“ е неосъществим.
„Хората често обръщат причинно-следствената връзка“, обяснява той пред Fortune.
„Те си мислят: повече растеж, по-малък проблем с дълга. В действителност е точно обратното. Трябва да решим проблема с дълга, за да подпомогнем икономическия растеж, а не обратното.“
В един идеален свят заемните средства биха се използвали за разширяване на икономиката. Инфраструктурата, необходима за развитието на AI, би могла да бъде един пример, а инвестициите в умения и развиване на работната ръка друг. В действителност обаче огромна част от бюджета отива за социалното осигуряване, Medicare и Medicaid, които създават специфични проблеми с разходите, пише Fortune.
„Много хора не осъзнават това. Първоначалното изчисляване на социалните плащания всъщност включва ръста на производителността в допълнение към инфлацията. Така че дори хипотетично да удвоим ефекта на AI върху производителността, това почти няма да промени баланса, защото първоначалният размер на обезщетенията също се увеличава“, обяснява Сметърс.
Спецификите на пазара на труда в здравеопазването също създават проблем.
Според икономиста в крайна сметка правителството ще трябва да харчи повече, за да задържи медицинските специалисти в позиции, свързани с общественото здравеопазване.
Въпреки слабостите на стратегията, основана на икономическия растеж, политиците са наясно, че трябва да предложат някакъв отговор на въпросите за дълга преди междинните избори.
Ново проучване на безпартийния бюджетен мозъчен тръст Peterson Foundation, показва, че едва 10% от избирателите казват, че въпросът с държавния дълг няма да повлияе върху избора им по-късно тази година.
„С наближаването на междинните избори избирателите ясно показват, че искат кандидати с категоричен план за справяне с неустойчивото състояние на бюджета и дълга ни“, казва Майкъл Питърсън, главен изпълнителен директор на Peterson Foundation.
Само част от плана
Важно е да се отбележи, че макар Бесент да посочва икономическия растеж като инструмент за предотвратяване на дългова криза, той не е казвал, че това е единственият вариант, който администрацията разглежда.
Някои привърженици на по-строга фискална политика настояват федералният дефицит да бъде свален до 3% от БВП, приблизително наполовина спрямо сегашното му равнище.
Други предлагат създаването на комисия, подобна на Bowles-Simpson при Барак Обама, която да разгледа възможните бюджетни решения. Настоящата администрация не е отхвърлила тези варианти.
Увереността в бъдещия растеж на американската икономика произтича основно от подема около изкуствения интелект, чиито капиталови разходи вече са се превърнали в основен двигател на растежа. Но, както посочи миналата седмица главният изпълнителен директор на Tesla Илон Мъск в X, моментът, в който тези инвестиции започнат да носят значителни ползи за производителността, може да се окаже опасно близо до момента, в който проблемът с дълга стане неотложен.
„В момента преминаваме през огромна инвестиционна вълна. Тя е временна и вероятно ще продължи около три до пет години“, казва Сметърс.
„След това все още може да видим много подобрения в останалата част от икономиката, но нищо, което дори отдалечено да се доближава до мащаба, необходим за решаване на проблема с дълга.“
Тъй като дългът е натрупван при управления както на републиканци, така и на демократи, крайният изход от бюджетния проблем ще зависи от доверието в американските политици от двете страни на политическото разделение.
„Доверието е изключително важно“, казва Сметърс. „Пазарите могат да пренебрегнат много неща. Но ако кажете на инвеститорите в държавен дълг: ‘Смятаме, че ще успеем да надраснем този проблем чрез икономически растеж’, а година по-късно те не виждат никакво подобрение, вече възниква проблем с доверието.“
„Има много сензационни заглавия, които се опитват да създадат паника, а паниката поражда още паника. Това е същият проблем като при масовото теглене на депозити от банка и не искаме да стигаме дотам“, допълва той.
„Това, от което имаме нужда, е сериозен разговор за бъдещето. Всъщност все още разполагаме с време да проведем рационален дебат по този въпрос.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)