Държавният дълг на САЩ достигна рекордните 40 трлн. долара, след като федералното правителство продължи да заема с исторически темпове. Това засилва опасенията на инвеститорите за състоянието на американските публични финанси въпреки обещанието на Доналд Тръмп да овладее разходите.

Общият федерален дълг премина прага от 40 трлн. долара във вторник, показват данни на Министерството на финансите, публикувани в сряда. За последната година той се е увеличил с 3 трлн. долара. Това е най-бързото му нарастване за подобен период извън годините на пандемията, показват изчисления на Financial Times.

„Това е като огромна мигаща лампа за проверка на двигателя, казва Марк Голдуейн, старши директор по политиките в мозъчния тръст Committee for a Responsible Federal Budget.

„Тя не означава, че двигателят ще откаже още утре, но ясно показва, че нещата излизат извън контрол. Проблемът е както в размера на дълга, така и в скоростта, с която достигнахме това равнище.“

Държавният дълг на САЩ нараства рязко през последните две десетилетия. В началото на века той беше под 6 трлн. долара, или около 12 трлн. долара по стойността на парите през 2026 г. Мащабните държавни разходи по време на финансовата криза и пандемията задълбочиха и без това огромните бюджетни дефицити.

Само през последните десет години общият дълг се е удвоил.

Ключовият показател, следен от пазарите, е дългът, държан извън федералните институции. Той изключва задълженията между отделните части на правителството и вече надхвърля 32 трлн. долара, приблизително колкото е размерът на американската икономика.

Бюджетната служба на Конгреса очаква до края на десетилетието този дълг да надхвърли рекордните 106% от БВП, достигнати след Втората световна война. Прогнозата е съотношението да нарасне до 120% през 2036 г.

С увеличаването на задлъжнялостта инвеститорите изискват все по-висока доходност, за да купуват американски държавни облигации. Това повишава разходите за обслужване на дълга, които вече надхвърлят федералните разходи за национална отбрана.

Ситуацията предизвиква безпокойство във Вашингтон. В сряда, преди публикуването на данните за дълга, Министерството на финансите съобщи, че ще удвои обратното изкупуване на дългосрочни държавни облигации в опит да ограничи разпродажбите на пазара.

Икономисти обаче предупреждават, че мярката може да затрудни целта на Фед да върне инфлацията до 2%

САЩ удвояват обратното изкупуване на държавен дълг в турбулентния пазар на облигации

Миналата седмица САЩ трябваше да предложат най-високата доходност от 2001 г. насам, за да пласират 30-годишни облигации. На проведения в сряда аукцион на 10-годишни книжа доходността достигна най-високото си равнище от 2007 г., тъй като инвеститорите се тревожат от размера на дълга.

„Става дума за огромна сума, а разходите за лихви ще я увеличават допълнително“, казва пред FT Ед Ярдени, президент на Yardeni Research.

„Ако опасенията от големия дълг повишат лихвите, разходите за неговото обслужване ще нараснат още повече. Това е порочен кръг.“

Тръмп се завърна в Белия дом през 2025 г. с обещание да ограничи разхищението на държавни средства. Финансовият министър Скот Бесънт пое ангажимент бюджетният дефицит да бъде свит до 3% от БВП до края на президентския мандат.

„Пазарът на акции не е подготвен за рязко повишение“, предупреждава техническият стратег Джонатан Крински

Доходност от 6% по дългосрочните облигации на САЩ е най-голямата заплаха за акциите

Съкращаването на разходите в някои области обаче беше неутрализирано от големите данъчни облекчения в „Големия красив закон“ на Тръмп, приет през 2025 г. Очаква се той да увеличи държавния дълг с над 4 трлн. долара до 2034 г.

Тръмп поиска и годишният бюджет за отбрана да бъде увеличен с повече от половината до 1,5 трлн. долара. Това е най-голямото искане за финансиране в историята на САЩ.

Бюджетният дефицит се е свил от 6,3% от БВП през 2024 г. до 5,9% през 2025 г. Бюджетната служба на Конгреса очаква той да намалее леко до 5,8% през 2026 г.

Държавният дълг на САЩ е резултат от натрупаните през годините бюджетни дефицити и разходите за лихви върху тях.

Според анализатори и двете големи политически партии са пропуснали възможности да предприемат съществени мерки за ограничаване на разходите в периоди на икономически растеж.

„Всичко това се случва в момент, когато икономиката е сравнително силна, а въпреки това продължаваме да трупаме годишни дефицити от порядъка на 2 трлн. долара“, казва пред FT Шай Акабас, вицепрезидент по икономическата политика в Bipartisan Policy Center.

„Ако икономиката изпадне в спад или конфликтите в чужбина се разраснат допълнително, тези числа ще станат още по-големи.“

Съвместната икономическа комисия на Конгреса изчислява, че през последната година общият държавен дълг е нараствал средно със 7,9 млрд. долара на ден, или приблизително с 91 000 долара в секунда.

Бюджетни експерти се надяват преминаването на прага от 40 трлн. долара да се превърне в сигнал за тревога и да принуди политици от двете партии да предприемат сериозни мерки за овладяване на дълга.