Франция измества Италия като основен източник на притеснения за устойчивостта на европейския дълг, твърдят инвеститори. Париж е изправен пред трудни бюджетни преговори през следващия месец и президентски избори догодина, докато подкрепата за крайната левица и крайната десница расте.

Доходността по 10-годишните италиански държавни облигации, която години наред беше значително по-висока от тази по френския дълг, през по-голямата част от това лято остана под нея, тъй като инвеститорите вече изискват по-висока компенсация, за да купуват френски облигации. Доходността се движи обратно на цената на облигациите.

Според инвеститори тази промяна обръща дългогодишната тенденция и показва сериозно разместване в начина, по който пазарите оценяват относителния риск на двете страни.

„Ако попитате някого на пазарите кое е слабото звено на Европа, повечето ще посочат Франция“, казва пред Financial Times Рохан Кана, ръководител на стратегията за европейските лихви в Barclays.

„Италия успя да прехвърли топката на Франция.“

По думите му Франция е „перфектна буря“ за инвеститорите в облигации заради комбинацията от „риск за растежа, политиката и фискалната стабилност“.

Белият дом разчита по-силният икономически растеж да облекчи фискалния натиск, но според Кент Сметърс дори ефектът от AI няма да е достатъчен, за да реши проблема на САЩ

Тръмп планира да измъкне САЩ от дълга за 40 трлн. долара чрез растеж. Това е „почти невъзможно“, според водещ икономист

Италия, която по време на дълговата криза в еврозоната преди повече от десетилетие беше сред страните от т.нар. PIIGS с тежки дългови проблеми, дълго време беше смятана за един от най-рисковите кредитополучатели в Европа. Държавният ѝ дълг остава сред най-високите на континента. За разлика от нея Франция традиционно се възприемаше като по-сигурен избор.

Но тъй като и двете държави се изправят пред сложни бюджетни преговори тази есен и избори догодина, вниманието на инвеститорите все повече се насочва към влошаващата се фискална позиция на Париж и растящата вероятност за победа на кандидат, когото пазарите биха възприели по-негативно.

В Италия периодът на бюджетна дисциплина и необичайно дългата политическа стабилност успяха да спечелят доверието на все повече глобални инвеститори.

„Италия вече е отличникът сред облигационните пазари на Г-7“, казва Адам Позън, президент на базирания във Вашингтон Peterson Institute и бивш член на Комитета по парична политика на Английската централна банка.

Докато съотношението на държавния дълг към БВП на Италия е намаляло от 154% през 2020 г. до 139% тази година, във Франция то се е увеличило от 114% на 117%, показват данни на Европейската централна банка.

Италия отчита и първичен бюджетен излишък, при който данъчните приходи надвишават разходите преди плащанията по лихви. В същото време бюджетният дефицит на Франция се е разширил до над 5% от БВП.

Френският дълг се оказа под натиск през последните седмици, след като правителството започна да разкрива подробности около бюджетните си планове. Пълният проект се очаква да бъде внесен в Националното събрание на 30 септември.

Войната в Близкия изток и огромните разходи на технологичните гиганти за изкуствен интелект непрестанно засилват глобалната борба за капитали, което задъхва националните правителства в усилията да покриват задълженията си

ЕС все още може да избяга от лавината на американския дълг – но времето не е на наша страна

Финансовият министър Ролан Лескюр заяви тази седмица, че целта му е дефицитът да бъде възможно най-близо до 5% от БВП. Социалистите, от чиято подкрепа правителството на малцинството ще се нуждае, за да прокара бюджета, вероятно ще се противопоставят на съкращенията на социалните разходи. Френски правителства паднаха и през 2024, и през 2025 г. именно при сблъсъци около бюджета.

Тазгодишният бюджет беше приет едва след като премиерът Себастиен Льокорню се съгласи да замрази до след 2027 г. реформата за увеличаване на пенсионната възраст в замяна на подкрепа за законопроекта.

В Италия ситуацията е различна. Въпреки първоначалните страхове на пазарите от прекомерни разходи или твърд подход към Брюксел, премиерът Джорджа Мелони и финансовият министър Джанкарло Джорджети получават похвали от инвеститорите за строгата фискална дисциплина.

Бюджетният дефицит на страната е намалял от 8% през 2022 г., когато двамата поеха управлението, до малко над 3% миналата година.

Международните инвеститори също променят отношението си към Франция и Италия. Евелин Гомес-Лихти, мултиактивен стратег в Mizuho, казва, че японските инвеститори, които традиционно са сред големите притежатели на френски дълг, намаляват експозицията си към него.

„Франция е новата Италия“, отбелязва Гомес-Лихти.

Опасенията за последиците от нестихващата война в Близкия изток повишиха доходността на държавните облигации на САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Япония

Разходите по заеми на водещите икономики достигат най-високите нива от финансовата криза през 2008 г.

Последните социологически проучвания сочат все по-голяма вероятност крайнолевият Жан-Люк Меланшон да стигне до балотаж срещу крайнодясната Марин льо Пен.

Гомес-Лихти определя подобен сценарий като „най-лошия възможен пазарен резултат“.

Филипо Тадей, старши икономист за Европа в Goldman Sachs, казва пред FT, че нарастващият дял на чуждестранните инвеститори в италианския държавен дълг от март 2023 г. насам отразява „нормализирането“ на статута на страната след години, в които тя беше възприемана като проблемен случай след световната финансова криза от 2008 г.

„Когато капиталът се пренасочва из Европа, Италия вече е част от това движение. В миналото не беше така“, казва Тадей.

Доходността по италианските облигации падна под тази по френските миналата година за първи път след финансовата криза, но бързо отново се повиши след скока на цените на петрола заради войната между САЩ и Иран.

Италия е особено чувствителна към по-високите цени на енергията, докато Франция произвежда по-голяма част от необходимата ѝ енергия в страната. Но въпреки че петролът поскъпна над 94 долара за барел през август, доходността по френския дълг отново се изкачи над тази по италианския.

Показател за допълнителната рискова премия, която инвеститорите изискват за дългосрочния френски дълг, също се е повишил рязко през последните години. Става дума за разликата между очакваната доходност по френския дълг за 15-годишен период, започващ след 15 години, и съответния германски показател, което позволява да се изолират краткосрочните очаквания за паричната политика.

След като най-богатият човек на планетата нарече кандидата за президент „последната надежда на Франция“ нейните съюзници от „Национален сбор“ омаловажиха подкрепата, като я определиха като въпрос извън техния контрол

Крайната десница не е очарована от подкрепата на Мъск за Марин льо Пен

Франция „вече не е толкова далеч от нивата на рискова премия от времето на дълговата криза в еврозоната“, казва Майк Ридъл, портфолио мениджър във Fidelity International, според когото „фискалната ситуация изглежда като пълна бъркотия“.

Но макар Рим поне засега да се радва на по-ниски разходи по заемите от Париж, Италия остава под силен пазарен натиск да не се отклонява от курса на бюджетна дисциплина.

„Пазарът има памет“, казва Тадей от Goldman Sachs и допълва, че инвеститорите няма лесно да забравят годините на разточителна фискална политика в Италия.

„Италия трябва да води много по-предпазлива бюджетна политика от страни като Франция и Германия, за да бъде третирана от пазарните участници толкова благосклонно, колкото Франция.“