Дългът на ЕС може да достигне 1 трлн. евро до 2027 г., а грешките при разходването на средства се увеличават, предупреждава ЕСП

Финансовият надзорен орган на Европейския съюз предупреждава за нарастващ дълг и увеличаване на дела на грешките при разходването на средства в последния си доклад, публикуван в четвъртък.

Европейската сметна палата (ЕСП) призовава политиците, които преговарят за бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г., да избегнат слабостите на програмата за възстановяване след пандемията, чийто модел до голяма степен е залегнал и в предложението за следващата финансова рамка, предава Euronews. Европейската комисия от своя страна настоява, че строгите механизми за контрол гарантират сигурността на европейските средства.

Според оценката на Европейската сметна палата, която е независимият външен одитор на ЕС, 3,8% от разходите по бюджета на Съюза през миналата година, без средствата от фонда за възстановяване, са извършени в нарушение на европейските или националните правила за финансиране. Това представлява увеличение спрямо 3,6% през 2024 г. и значително надхвърля определения от институцията праг от 2%.

Този показател не измерва измамите, макар че одиторите са докладвали отделно на европейските власти за 17 случая на предполагаеми злоупотреби.

Въпреки че финансовите отчети на ЕС отново получават положително одиторско становище, разходите по бюджета са оценени отрицателно за седма поредна година. Това означава, че установените грешки са съществени и широко разпространени, пише Euronews. 

Най-високи са нивата на неправомерните разходи при средствата за сближаване, предназначени за заетост, икономически растеж и регионално развитие, където делът им се увеличава от 5,7% на 6,6%. При финансирането за селско стопанство и околна среда показателят нараства от 2,6% на 3,9%.

Лихвено чудовище за $2 трилиона: Могат ли държавите да се измъкнат от дълговия капан?

Европейската комисия, която отговаря за изпълнението на бюджета на ЕС, оценява дела на грешките при кохезионните средства на 2,3%, но одиторите смятат, че нейните изчисления „вероятно са занижени“.

В четвъртък ЕК посочи, че установеното ниво е „съпоставимо“ с това от предходната година и „значително по-ниско“ спрямо 2023 и 2022 г., когато според Европейската сметна палата делът на неправомерните разходи е бил съответно 5,6% и 4,2%.

От Брюксел допълват, че двете оценки „не са пряко съпоставими поради различните правомощия“ на институциите. ЕК изтъква, че през миналата година са предприети превантивни и коригиращи мерки на стойност 9 млрд. евро, а прогнозният окончателен дял на грешките при програмите, основани на възстановяване на разходи, остава под 2% след направените корекции.

Дългът на ЕС се приближава към 1 трилион евро

Непогасеният дълг на Европейския съюз нараства с повече от 20% през миналата година, достигайки 738,9 млрд. евро. Според одиторите той може да достигне 1 трилион евро до 2027 г., основно заради програмата за възстановяване NextGenerationEU (NGEU).

Задълженията по тази програма трябва да бъдат изплатени в периода 2028–2058 г.

В предложението си за следващата многогодишна финансова рамка за 2028–2034 г. Европейската комисия предвижда фиксирана годишна сума от 24 млрд. евро за обслужване на дълга, натрупан за безвъзмездните средства по NGEU, като първо се покриват лихвите.

Само лихвените плащания обаче могат да достигнат около 93 млрд. евро за седем години, или повече от половината от общо предвидените 168 млрд. евро.

„Очакваните разходи по заемите за NGEU през настоящата многогодишна финансова рамка остават два пъти по-високи от първоначалните оценки“, отбелязват одиторите. Те подчертават също, че „Комисията не е публикувала цялостна стратегия за изплащането на задълженията по NGEU до 2058 г.“.

Барикади по улиците, разпродажба на дълга: Франция влиза в опасна спирала

Задълженията, гарантирани от бюджета на ЕС, предимно заеми, включително предоставените на Украйна, могат да достигнат 664 млрд. евро до 2027 г.

Ако кредитополучателите не успеят да изплатят задълженията си, Европейската комисия може да поиска допълнителни средства от държавите членки.

Поуките от фонда за възстановяване

Предложението на Европейската комисия за следващия дългосрочен бюджет, възлизащо на близо 2 трилиона евро, предвижда значителна част от средствата да бъдат разпределяни чрез национални и регионални планове, изградени до голяма степен по модела на Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF).

Той е основният инструмент на NextGenerationEU и предвижда изплащане на средства при изпълнение на предварително договорени етапи и цели, вместо възстановяване на направени разходи.

Одиторите обаче установяват, че девет от общо 37 плащания на безвъзмездни средства по механизма през миналата година са били извършени в нарушение на определените правила и условия. Проблемите включват неспазване на изискванията за изпълнение на етапи и цели, обществени поръчки и държавна помощ.

„Въпреки това Комисията е извършила съответните плащания“, се посочва в доклада.

В отговор ЕК защитава механизма, като изтъква, че разходите по него са свързани с „ниско ниво на риск“. Институцията обяснява, че проверява изпълнението на договорените етапи преди отпускането на средства и „не изплаща цялата или част от финансовата помощ“, когато установи неизпълнение.

Проверката разкрива и случаи, в които на отделни правителства е било позволено да смекчат първоначално поетите ангажименти.

Светът навлиза в ера на по-високи лихви. Ето кой ще плати цената

От 32 разгледани промени 29 не са били подкрепени с достатъчно доказателства, а 13 от общо 20 етапа и цели са били изменени, след като вече е било подадено искане за плащане.

„Това създава риск държавите да получават европейски средства срещу изпълнението на по-малко ангажименти от първоначално обещаните“, предупреждава Европейската сметна палата.

При навлизането в последната година от действието на механизма над 122 млрд. евро, или повече от една трета от безвъзмездното финансиране, все още не са изплатени. 

Единствено Франция, Австрия и Хърватия са получили поне 80% от предвидените за тях средства.

„Амбициозните бюджети изискват също толкова амбициозни гаранции“, подчертава председателят на Европейската сметна палата Тони Мърфи. Той призовава ЕС „да се поучи от опита“, ако премине към модел на финансиране, обвързан с изпълнението на цели, вместо с направените разходи.

Натиск върху националните бюджети

Новите заеми, заложени в плановете на Европейската комисия, могат да окажат допълнителен натиск върху публичните финанси на държавите членки.

„Подобно планирано заемане на средства може да наложи държавите членки да увеличат националните си вноски за обслужване на дълга в условията на вече силно ограничени бюджети“, пише Мърфи.

Миналата седмица разходите по десетгодишните държавни облигации на Франция достигнаха най-високото си равнище от 2002 г. Междувременно в сряда управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева призова развитите икономики с висок държавен дълг да приемат надеждни планове за намаляване на бюджетните дефицити.

България и още 16 държави настояват новият бюджет на ЕС да запази парите за земеделие и кохезия

Германия, Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция, които са нетни вносители в бюджета на ЕС, настояват предложението на Комисията да бъде съкратено с няколкостотин милиарда евро. Шестте държави подновиха искането си миналия месец.

Други 17 страни, сред които Испания и Италия, подкрепят по-амбициозна финансова рамка, за да бъдат защитени средствата за селско стопанство и регионално развитие.

„В момент, когато практически всички държави членки предприемат болезнени мерки за бюджетна консолидация, бюджетът на ЕС не може да бъде изключение“, посочиха през август лидерите на шестте страни, известни като „пестеливите“.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обаче се противопостави на подобен подход във вторник.

Пред Европейския парламент тя призна, че е наясно с „трудната бюджетна ситуация в държавите членки“, но предупреди:

„Бих искала да призова към предпазливост по отношение на големите съкращения. Те биха създали риск от сериозно орязване на ключови приоритети, за които всички заедно сме постигнали съгласие.“

Фон дер Лайен настоя и за създаването на нови източници на приходи за ЕС, като акцентира, че „трябва да свършим трудната работа и по отношение на приходната част“.

Повечето правителства се стремят към споразумение още тази година, преди изборите през 2027 г., включително първия тур на президентските избори във Франция на 18 април. Европейски дипломати определят предстоящия изборен период като „политическо минно поле“.

Лидерите на ЕС ще обсъдят финансирането на бюджета на срещата на върха в Брюксел на 15–16 октомври.

Европейската сметна палата предупреждава, че без нови източници на приходи бюджетът на Съюза може да се окаже значително недостатъчен. Това би принудило националните правителства или да увеличат вноските си, или да ограничат амбициите на ЕС.