„Ако лихвите по дълга бяха държавно ведомство, то щеше да бъде второто по големина във Великобритания след здравеопазването – по-голямо от отбраната, вътрешното министерство и правосъдието, взети заедно. Няма нищо прогресивно в това правителството да харчи по 1 от всеки 10 паунда за лихви по дълга.“

Това заяви в понеделник новият британски финансов министър Джон Хийли на фона на създаденото от правителствата по света „чудовище“ за 2 трилиона долара – сметката за обслужване на дълга, която поглъща все по-голяма част от данъчните приходи.

Във Великобритания, Франция и САЩ вече се харчат повече средства за обслужване на държавния дълг, отколкото за отбрана. Същото важи за близо една трета от 38-те държави в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Проблемът е, че разходите по заемите достигнаха най-високите си нива от близо две десетилетия точно когато правителствата поемат рекордни количества нов дълг.

Държавният дълг на САЩ достигна рекордните 40 трилиона долара миналия месец. Тази година страните от ОИСР се очаква да заемат общо 18 трилиона долара – също исторически връх. През 2025 г. общата им сметка за обслужване на дълга надхвърли 2 трилиона долара, или 3% от БВП.

И тя ще продължи да расте. Разпродажбите на облигационните пазари след пандемията повишиха доходността и оскъпиха държавното финансиране по света, пише Financial Times. Тенденцията беше предизвикана от инфлационните шокове, увеличеното държавно заемане и края на програмите на централните банки за изкупуване на облигации, а летните разпродажби я ускориха допълнително.

Средната доходност по референтните 10-годишни държавни облигации на страните от Г-7 достигна 4% за първи път от 2008 г. на фона на опасенията за инфлационния ефект от войната с Иран и огромното количество дълг, което едновременно пласират публичният и частният сектор – особено технологичните компании.

В САЩ част от покачването на доходността се обяснява и с по-добрите очаквания за икономическия растеж. Ако той действително премине трайно на по-висока скорост, това може да се окаже изход за много държави: по-високите данъчни приходи биха направили дълга по-лесен за управление и биха намалили натиска върху останалите бюджетни разходи.

Засега обаче картината е съвсем различна.

Ел-Ериан предупреждава за нов натиск върху облигациите. Норвежкият фонд за 2,3 трлн. долара дава още един сигнал

За големи задлъжнели икономики със слаб растеж като Великобритания и Франция обслужването на дълга вече налага болезнено преосмисляне на публичните финанси. Във Великобритания рязкото покачване на доходността по облигациите помогна за свалянето на премиера Лиз Тръс през 2022 г. след нейния необезпечен с приходи „минибюджет“ за намаляване на данъците. Днес доходността е още по-висока, а страната плаща около 110 млрд. паунда годишно за лихви.

Франция на свой ред смени трима министър-председатели след парламентарните избори през 2024 г., отчасти заради фискалния натиск, породен от цената на дълга.

И в двете страни, както и в много други по света, политиците са изправени пред фундаментален избор: по-високи данъци или по-ниски държавни разходи. В същото време огромната сметка за лихви ограничава възможностите за финансиране на стратегически приоритети като отбраната и енергийната сигурност.

Светът навлиза в ера на по-високи лихви. Ето кой ще плати цената

Защо доходността расте

До глобалната финансова криза от 2008 г. лихвените проценти в големите икономики бяха сравнително високи, но държавният дълг беше значително по-нисък. След кризата дългът нарасна рязко, докато извънредните мерки на централните банки и слабият икономически растеж задържаха лихвите ниски.

Днес комбинацията е много по-неприятна: рекордни дългове и висока цена на финансирането, отбелязва FT.

Правителствата все още намират купувачи за облигациите си, но инвеститорите изискват по-висока доходност. При новите емисии на Великобритания, САЩ и други държави през последните месеци доходността по дългосрочния дълг достигна най-високите си нива от близо две десетилетия.

Процесът се ускорява и от промени в пенсионните системи на някои държави. Традиционните дългосрочни купувачи на облигации се оттеглят, а мястото им заемат по-активно търгуващи хедж фондове, които могат бързо да поискат по-висока доходност.

По-високите разходи по заемите се пренасят постепенно върху бюджетите, защото държавният дълг е с различен матуритет и част от облигациите трябва да бъдат рефинансирани едва след години или десетилетия.

Посоката обаче е ясна. Бюджетната служба на Конгреса изчислява, че разходите на САЩ по дълга ще се удвоят през следващото десетилетие и при сегашната траектория ще надхвърлят разходите за социално осигуряване след 2047 г. За държави, които по-трудно от Вашингтон привличат инвеститори при изгодни условия, тежестта вероятно ще бъде още по-голяма.

Проблемите с публичните финанси се натрупват от години – от огромните разходи за противодействие на икономическия спад по време на Covid-19 и енергийните кризи до по-слабия растеж след глобалната финансова криза.

Миналата година глобалният публичен дълг достигна 94% от световния БВП – с над 10 процентни пункта повече спрямо периода преди пандемията. МВФ очаква той да достигне 100% от световния БВП до края на десетилетието.

Летните разпродажби на облигации задълбочиха проблема. Инфлационният натиск от войната с Иран, първоначално чрез цените на енергията, принуди централните банки отново да се насочат към повишаване на лихвите. ЕЦБ ги увеличи през юни за първи път от 2023 г. и се очаква да го направи отново тази седмица, а председателят на Фед Кевин Уорш подготвя пазарите за възможно увеличение още този месец.

Инвеститорите спорят кое движи повече дългосрочната доходност – несигурността около инфлацията или огромното предлагане на нов дълг от правителствата и все повече от корпоративния сектор.

Общият размер на държавния и корпоративния дълг в света вече се доближава до 300 трилиона долара, според Institute of International Finance.

Към това се добавят съмненията дали правителствата в развитите икономики изобщо са готови да ограничат заемането. Според МВФ бюджетният дефицит на САЩ например ще остане над 7% от БВП и през 30-те години на века въпреки сравнително устойчивия растеж и безработицата от едва 4,1% днес.

Политическата нестабилност също има цена. Някои инвеститори я наричат „премия за политическа безотговорност“ – допълнителната доходност, която пазарът изисква заради риска от бъдещи сътресения. По оценки на Allianz политическата нестабилност от 2022 г. насам е добавила 100 млрд. евро към лихвените разходи на Великобритания, Италия, Франция, Испания и Белгия.

Друг фактор е Япония, която дълго време беше своеобразна котва за глобалните разходи по финансирането заради отрицателните си лихви и огромното търсене на чуждестранни активи.

Сега Японската централна банка повишава лихвите, докато премиерът Санае Такаичи подкрепя стимулираща бюджетна политика. С покачването на японската доходност до нива, невиждани от 90-те години, инвеститорите се тревожат, че капитали ще се върнат към местния пазар и ще оскъпят финансирането другаде.

Доходността по облигациите скочи в САЩ, Европа и Япония, ескалацията в Близкия изток върна страховете от инфлация

Порочен кръг на дълга

Един от най-големите страхове е, че някои държави се приближават към порочен кръг, при който растящата цена на дълга допълнително влошава публичните финанси, посочва FT.

По-високите лихвени плащания увеличават бюджетния натиск и дълга, инвеститорите изискват още по-висока доходност, а тя на свой ред оскъпява обслужването му.

Ако по-ниски лихви или рязко ускоряване на растежа не прекъснат този цикъл, остават две възможности – по-високи данъци или по-ниски разходи.

Пазарите обаче се съмняват, че необходимите болезнени съкращения са политически възможни – независимо дали става дума за социалните разходи във Великобритания или за държавните разходи в САЩ. Тръмп например иска да увеличи американския бюджет за отбрана до 1,5 трилиона долара – най-голямото увеличение след Втората световна война.

Службите за управление на държавния дълг във Великобритания, ЕС и други страни реагират на високите дългосрочни лихви с повече емисии на краткосрочни облигации, които обикновено носят по-ниска доходност. САЩ също поеха по този път и планират да увеличат обратното изкупуване на по-дългосрочен дълг.

Експерти обаче предупреждават, че съкращаването на средния матуритет е само временно решение – така всеки нов шок ще се пренася много по-бързо върху лихвените разходи на правителствата.

Централните банки също са под натиск. Тръмп призова Фед да намали лихвите, за да облекчи тежестта на държавния дълг. Според някои икономисти светът навлиза в период на „фискално господство“, при който паричната политика е под все по-силен натиск да компенсира разхлабената бюджетна политика.

Кристалина Георгиева: Световната икономика расте, но дългът, енергията и инфлацията вдигат риска

Как държавите могат да се измъкнат от дълговия капан?

Една възможност според анализаторите на FT е т.нар. финансова репресия – мерки, които насочват местните финансови институции към повече покупки на държавен дълг, подкрепяйки търсенето и ограничавайки доходността.

Много по-благоприятен сценарий би бил значителен ръст на производителността, стимулиран от революцията в изкуствения интелект. По-бързият икономически растеж би направил дълговото бреме значително по-лесно за управление.

Някои експерти обаче са скептични, че растежът ще бъде достатъчен, за да избави развитите икономики от бюджетните им проблеми, и смятат, че намаляването на разходите е неизбежно.

Историята е на тяхна страна. В изследване от 2013 г., обхващащо 55 държави и периоди до два века, икономисти от МВФ установяват, че „повишаването на цената на държавното финансиране кара политиците да затягат фискалната политика“.

Във Великобритания някои инвеститори смятат увеличаването на данъците за по-добрия начин да се запълни бюджетният недостиг, стига мерките да не подхранват допълнително инфлацията.

Но и нови съкращения на разходите, и по-високи данъци за домакинствата и бизнеса, които вече понасят пореден скок в разходите за живот, носят огромна политическа цена.

„Проблемът е, че пазарите не виждат политическа воля дългът да бъде овладян“, казва пред FT Татяна Грайл-Кастро, глобален директор „Инвестиции“ в Muzinich. „Ако не го овладеете, положението ще става все по-лошо. И накрая ще се стигне до криза.“