Известният икономист Мохамед Ел-Ериан предупреждава, че инвеститорите трябва да очакват разпродажбите на световните пазари на държавни облигации да продължат.

„Не виждам никаква готовност в САЩ за незабавна фискална консолидация. Затова предполагам, че натискът за повишаване на доходността ще продължи“, коментира Ел-Ериан пред CNBC по време на форума „Амброзети“ в Чернобио, Италия.

Междувременно норвежкият държавен инвестиционен фонд предложи да намали дела на държавните облигации в инвестиционния си портфейл на стойност 2,3 трлн. долара – промяна, която ще засегне най-вече притежаваните от него американски държавни ценни книжа. Целта е фондът да диверсифицира риска и да увеличи доходността.

Тази седмица пазарите на държавен дълг по света бяха обхванати от силни разпродажби, а доходността по облигациите на редица големи икономики достигна най-високите си нива от десетилетия на фона на засилващите се опасения за инфлацията и повишаването на лихвените проценти.

Цените и доходността на облигациите се движат в противоположни посоки.

В петък сутринта разпродажбите отслабнаха, като доходността по повечето държавни облигации на развитите пазари остана почти без промяна. В ранната търговия доходността по американските държавни облигации се понижи леко при всички матуритети.

Светът навлиза в ера на по-високи лихви. Ето кой ще плати цената

Ел-Ериан, професор в Уортън към Университета на Пенсилвания и главен икономически съветник на Allianz, казва пред CNBC, че не вижда проблем в начина, по който функционират пазарите. Той обаче предупреждава, че традиционно надеждните купувачи и притежатели на американски държавни облигации са под все по-голям натиск.

„Китай вече не е толкова склонен да купува по геополитически причини. Япония и страните от Персийския залив имат свои вътрешни проблеми“, посочва Ел-Ериан.

Той коментира и решението на Норвежкия държавен инвестиционен фонд да преосмисли експозицията си към американски държавни облигации.

„Самият размер не е голям, но сигналът, че традиционните притежатели и купувачи стават по-малко надеждни, е изключително важен“, каза той.

„Ако погледнете обема на новия дълг, който се емитира от правителствата, технологичните гиганти, изграждащи огромна инфраструктура, и останалите компании, той далеч надхвърля търсенето, на което можете да разчитате от традиционните купувачи.“

Според Ел-Ериан именно това стои в основата на натиска върху лихвите.

„Причината е много повече във фундаменталния дисбаланс, отколкото в инфлацията, доверието във Фед или останалите обяснения, които се посочват.“

Доходността по облигациите скочи в САЩ, Европа и Япония, ескалацията в Близкия изток върна страховете от инфлация

Великобритания, Япония и Франция са най-уязвими

Ел-Ериан посочва три държави от Г-7 като особено уязвими към проблеми с държавния дълг – Великобритания, Япония и Франция.

„И по числата, и по всички останали показатели това са уязвимите държави. Великобритания в частност е това, което аз наричам страна с висока бета“, казва той.

„Всеки път, когато лихвите в САЩ се повишат малко, във Великобритания движението е много по-силно.“

Ел-Ериан обръща внимание и на промяната на европейския облигационен пазар, където Франция вече се превръща във фокус за инвеститорите.

„Преди щяхте да се тревожите за Италия. Днес италианските облигации се търгуват при по-ниска доходност от френските и вниманието вече е насочено към една от двете държави в ядрото на еврозоната, а не към страна от периферията“, кавза той.

„Наистина е забележително колко много се е променило всичко спрямо ситуацията, с която бяхме свикнали.“

Кристалина Георгиева: Световната икономика расте, но дългът, енергията и инфлацията вдигат риска

Норвегия търси по-висока доходност извън държавния дълг

Ръководителите на Norges Bank Investment Management (NBIM) препоръчват делът на държавните облигации в облигационния портфейл да бъде намален от 70% на 50%, става ясно от писмо до норвежкото финансово министерство, публикувано в петък и цитирано от финансовите медии. Според тях това ниво ще осигури достатъчна ликвидност при сътресения на пазарите и едновременно ще позволи търсенето на по-висока доходност в други активи.

Предложеното преразпределение постепенно ще намали дела на американските държавни облигации в облигационния портфейл на NBIM от 34,1% на 21,9%, а този на държавния дълг от еврозоната – от 16,8% на 14,1%. В същото време делът на японските държавни облигации ще се увеличи от 4,6% на 7,4%.

NBIM предлага също държавните облигации в портфейла му вече да бъдат претегляни според пазарната им стойност, а не според размера на БВП на съответната държава. Причината е високата задлъжнялост на почти всички развити икономики.

NBIM планира същевременно да увеличи дела на американските инструменти с фиксиран доход извън държавния дълг – например корпоративни облигации – от 16,2% на 27,6%.

Главният изпълнителен директор на фонда Николай Танген и управителят на Норвежката централна банка Ида Волден Бахе смятат, че фондът може да получава по-висока рискова премия чрез диверсификация към по-рискови активи, сред които ценни книжа, обезпечени с ипотеки. Според тях дългосрочният инвестиционен хоризонт на фонда му позволява да поеме подобен риск.

Танген и Бахе посочват, че ипотечно обезпечените ценни книжа – придобили печална известност по време на финансовата криза от 2008 г. – в кризисни периоди обикновено се движат в противоположна посока на акциите. Затова те могат да осигурят „допълнително намаляване на волатилността“, като поведението им в това отношение е по-близко до държавните, отколкото до корпоративните облигации.

В момента NBIM притежава акции за около 1,65 трлн. долара, което му осигурява близо 1,5% от всички акции на публично търгувани компании в света, както и активи с фиксиран доход за 592 млрд. долара.

Фондът е създаден през 1998 г., за да инвестира приходите от норвежкия петрол при строги правила, които да гарантират дългосрочното запазване на богатството. През последните тримесечия той отчита рекордни печалби благодарение на огромните си инвестиции в американски и азиатски технологични компании и в компании, облагодетелствани от бума на изкуствения интелект, включително производители на полупроводници.

Танген обаче предупреждава, че подобна доходност не може да се запази при сериозен спад на пазарите. През първото тримесечие на 2025 г. фондът отчете загуба от 40 млрд. долара, след като инвеститорите се насочиха към по-нискорискови активи.

Скорошен стрес тест на NBIM показва колко голяма е експозицията към технологичния бум: корекция при компаниите, свързани с изкуствения интелект, може да заличи 740 млрд. долара, или 35% от стойността на фонда.