Азиатската финансова криза от 1997 г. достига своя връх с рецесии в икономиките на целия регион и пазарни сътресения, предизвикали валутен колапс, изтичане на капитали и банкови фалити.

Сега финансовата обстановка в Азия показва поразителни прилики с периода непосредствено преди кризата, според главния икономист на HSBC Фредерик Нойман.

World Econonic Forum | Фредерик Нойман, главен икономист на HSBC

Скокът в доходността на американските облигации, слабата японска йена и оптимизмът в технологичния сектор доминират във финансовата обстановка в навечерието на кризата, отбелязва той в коментар от 31 август.

Нойман изтъкна повишената доходност на американските държавни облигации като ключово сходство с периода преди кризата от 1997 г.

Например, доходността на 10-годишните референтни облигации на САЩ се повишава от 5% през октомври 1993 г. до 8% през ноември 1994 г. Дори през април 1997 г. доходността е около 7%, с около 200 базисни пункта над нивото отпреди четири години, допълва икономистът.

Днес доходността на 10-годишните държавни облигации се е повишила от минимум от 0,5% през август 2020 г. до около 4,79% в началото на вторник.

„Разбира се, това отне шест години; но само през тази година доходността скочи с около 80 базисни пункта от нивото от 3,9% през февруари“, твърди Нойман.

Миналия месец Министерството на финансите на САЩ обяви, че ще се насочи към пазара с облигации с падеж от 10 до 30 години за обратно изкупуване. Правителството смята „поне да удвои“ максималния обем на операциите по обратно изкупуване – от 2 млрд. долара до „поне“ 4 млрд. долара, съобщи още ведомството на Скот Бесънт.

Друго сходство според икономиста се наблюдава в последните колебания на японската йена.

През април 1995 г. тя се търгува на циклично дъно от 80 спрямо американския долар. Към април 1997 г. се повишава до 130, обезценка от около 55 %.

Днес йената се е обезценила с 57% от ниско ниво от около 103 през януари 2021 г. до високо ниво от 163 през юли, преди рядка съвместна интервенция от Вашингтон и Токио да укрепи валутата до настоящите ѝ нива от около 160. В момента пазарите преценяват вероятността от поредна интервенция.

В навечерието на кризата от 1997 г. пазарите са обхванати от технологичен оптимизъм на фона на навлизането на интернет. Сега, отбелязва Нойман, AI бумът подхранва подобен оптимизъм.

Все пак, той изтъква, че разликите между 1997 и 2026 г. „превишават приликите“.

Най-важното е, че през 90-те години по-голямата част от азиатските икономики са вносители на капитал, което означава, че получават повече инвестиции от чужбина, отколкото инвестират, и разполагат със спестявания, които са недостатъчни, за да покрият разходните ангажименти.

„Повишаващите се разходи за финансиране в щатски долари и нестабилната йена, която разтревожи инвеститорите, са следователно ключови катализатори за напрежението в региона“, отбелязва Нойман.

Днес азиатските икономики са износители на капитал и, като такива, по-високите разходи за финансиране в САЩ и по-слабата йена не представляват сериозни фактори на натиск.

Това обаче не означава, че регионът ще остане незасегнат. Според икономистът най-важният проблем за Азия е зависимостта от бума на хардуера за изкуствен интелект в САЩ, двигател на много от икономиките в региона.

Износът на електроника, свързан с него, е подкрепил растежа в Южна Корея, Япония, Тайван и Сингапур.

„Вместо финансова уязвимост, както през 90-те, Азия сега е изправена пред уязвимост на търсенето“, допълва той.

Ако нарастващата доходност на американските облигации и разходите за финансиране окажат натиск върху бума на хардуера за AI или йената дестабилизира глобалните пазари, търсенето на стоките от региона може да се срине и растежът ще затихне, предупреждава в заключение той.