Азиатската финансова криза от 1997 г. достига своя връх с рецесии в икономиките на целия регион и пазарни сътресения, предизвикали валутен колапс, изтичане на капитали и банкови фалити.

Сега финансовата обстановка в Азия показва поразителни прилики с периода непосредствено преди кризата, според главния икономист на HSBC Фредерик Нойман.

World Econonic Forum | Фредерик Нойман, главен икономист на HSBC

Скокът в доходността на американските облигации, слабата японска йена и оптимизмът в технологичния сектор доминират във финансовата обстановка в навечерието на кризата, отбелязва той в коментар от 31 август.

Нойман изтъкна повишената доходност на американските държавни облигации като ключово сходство с периода преди кризата от 1997 г.

Доходността по японските и британските държавни облигации скочи до най-високите си нива от десетилетия, след като размяната на ответни удари между САЩ и Иран отново изведе на преден план опасенията от засилване на инфлацията

Доходността по облигациите скочи в САЩ, Европа и Япония, ескалацията в Близкия изток върна страховете от инфлация

Например, доходността на 10-годишните референтни облигации на САЩ се повишава от 5% през октомври 1993 г. до 8% през ноември 1994 г. Дори през април 1997 г. доходността е около 7%, с около 200 базисни пункта над нивото отпреди четири години, допълва икономистът.

Днес доходността на 10-годишните държавни облигации се е повишила от минимум от 0,5% през август 2020 г. до около 4,79% в началото на вторник.

„Разбира се, това отне шест години; но само през тази година доходността скочи с около 80 базисни пункта от нивото от 3,9% през февруари“, твърди Нойман.

Миналия месец Министерството на финансите на САЩ обяви, че ще се насочи към пазара с облигации с падеж от 10 до 30 години за обратно изкупуване. Правителството смята „поне да удвои“ максималния обем на операциите по обратно изкупуване – от 2 млрд. долара до „поне“ 4 млрд. долара, съобщи още ведомството на Скот Бесънт.

Според бившия му съветник Стенли Друкънмилър, той трябва да намали бюджетния дефицит, вместо да потиска доходността на облигациите. Други виждат ирония в усилията му – и припомнят „Черната сряда“ с Джордж Сорос

Бесънт срещу пазара на облигации: Ще загуби ли финансовият министър битката с инвеститорите

Друго сходство според икономиста се наблюдава в последните колебания на японската йена.

През април 1995 г. тя се търгува на циклично дъно от 80 спрямо американския долар. Към април 1997 г. се повишава до 130, обезценка от около 55 %.

Днес йената се е обезценила с 57% от ниско ниво от около 103 през януари 2021 г. до високо ниво от 163 през юли, преди рядка съвместна интервенция от Вашингтон и Токио да укрепи валутата до настоящите ѝ нива от около 160. В момента пазарите преценяват вероятността от поредна интервенция.

Американският финансов министър Скот Бесънт даде най-ясния досега сигнал, че очаква Японската централна банка скоро да повиши лихвите

Доходността по 10-годишните японски облигации достигна 3% за първи път от 1996 г.

В навечерието на кризата от 1997 г. пазарите са обхванати от технологичен оптимизъм на фона на навлизането на интернет. Сега, отбелязва Нойман, AI бумът подхранва подобен оптимизъм.

Все пак, той изтъква, че разликите между 1997 и 2026 г. „превишават приликите“.

Най-важното е, че през 90-те години по-голямата част от азиатските икономики са вносители на капитал, което означава, че получават повече инвестиции от чужбина, отколкото инвестират, и разполагат със спестявания, които са недостатъчни, за да покрият разходните ангажименти.

„Повишаващите се разходи за финансиране в щатски долари и нестабилната йена, която разтревожи инвеститорите, са следователно ключови катализатори за напрежението в региона“, отбелязва Нойман.

Позицията на финансовия министър на САЩ идва в момент, когато йената отново започна да отслабва спрямо долара, въпреки очакванията, че Японската централна банка може да повиши лихвените проценти

Хаотичната йена може да дестабилизира глобалните пазари, предупреждава Бесънт

Днес азиатските икономики са износители на капитал и, като такива, по-високите разходи за финансиране в САЩ и по-слабата йена не представляват сериозни фактори на натиск.

Това обаче не означава, че регионът ще остане незасегнат. Според икономистът най-важният проблем за Азия е зависимостта от бума на хардуера за изкуствен интелект в САЩ, двигател на много от икономиките в региона.

Износът на електроника, свързан с него, е подкрепил растежа в Южна Корея, Япония, Тайван и Сингапур.

„Вместо финансова уязвимост, както през 90-те, Азия сега е изправена пред уязвимост на търсенето“, допълва той.

Ако нарастващата доходност на американските облигации и разходите за финансиране окажат натиск върху бума на хардуера за AI или йената дестабилизира глобалните пазари, търсенето на стоките от региона може да се срине и растежът ще затихне, предупреждава в заключение той.