Скот Бесънт влиза в ролята на главен търговец на американския държавен дълг

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт вече показа, че е готов на необичайни ходове, за да насочи пазарите в желаната от него посока.

На фона на тревожното повишаване на дългосрочните лихви ръководеното от Бесънт министерство обяви в сряда, че значително ще увеличи покупките на държавни облигации по действащата програма за обратно изкупуване.

Този път реакцията беше по-силна от предизвиканата от предишните му ходове. Акциите поскъпнаха, а доходността по американските държавни облигации се понижи рязко.

„Досега казвах, че търговците на облигации могат да спрат да се паникьосват, когато Федералният резерв започне да се паникьосва. Явно е трябвало да кажа, че могат да спрат, когато Скот Бесънт започне да се паникьосва“, написа в X Джим Бианко, президент на Bianco Research, малко след съобщението.

Бесънт е бивш мениджър на хедж фонд. Той се е специализирал в анализирането на геополитически събития и икономически данни, въз основа на които е правил мащабни залози за посоката на пазарите.

Като министър на финансите си изгради репутация на човек, който познава отлично пазарите и не се колебае да се намесва във валутната търговия. Той често се позовава и на пазарните условия, когато обяснява как правителството трябва да управлява дълговото си финансиране, пише The Wall Street Journal.

Бесънт определя себе си като „главния продавач на облигации в страната“ и открито говори за желанието си да понижи доходността по тях, а с това и лихвите по ипотечните и другите кредити.

Планът му обаче не се развива според очакванията, което засилва натиска върху администрацията на Тръмп преди междинните избори през 2026 г.

Държавният дълг на САЩ достига 40 трлн. долара и расте с историческа скорост

Доходността по държавните облигации, която задава долната граница на лихвите в американската икономика, се повишава устойчиво през последните месеци. При 30-годишните книжа тя надхвърли 5,3% тази седмица и достигна най-високото си равнище от близо две десетилетия.

Средните лихви по ипотечните кредити отново се приближават до 7%, а бюджетният дефицит се задържа около 6% от БВП, значително над дългосрочната цел на Бесънт от 3%.

Министерството представи увеличеното обратно изкупуване като техническа мярка, която трябва да подпомогне нормалното функциониране на пазара на облигации. Мнозина на Уолстрийт обаче го възприеха като очевиден опит Бесънт да постигне заявените си цели, посочва WSJ.

Тръмп звъни, Фед слуша, пазарите следят

Първоначалната реакция показа, че ходът работи. Доходността по 30-годишните облигации се понижи с почти 0,1 процентен пункт през първите часове след съобщението, което е значителна промяна за толкова кратък период.

Акциите също приключиха с повишения. S&P 500, Dow Jones Industrial Average и Nasdaq Composite добавиха по 0,2%.

Моментът на обявяването ясно подсказва, „че случващото се не им е харесвало“, казва Джон Бригс, ръководител на стратегията за американските лихвени пазари в Natixis Corporate & Investment Banking.

Дори Министерството на финансите в крайна сметка да не увеличи съществено покупките, решението показва, че правителството е готово да направи повече, за да задържи доходността под контрол, допълва той.

Някои съюзници на Бесънт също смятат, че мярката цели да понижи доходността.

„Той разбира финансите и вижда в това начин да намали натиска върху лихвите“, казва пред WSJ Стив Мур, дългогодишен външен икономически съветник на Тръмп.

САЩ удвояват обратното изкупуване на държавен дълг в турбулентния пазар на облигации

Бесънт, който навършва 64 години тази седмица, далеч не е единственият представител на администрацията, който иска по-ниски лихви.

Тръмп беше избран с подкрепата на избиратели, недоволни от високите разходи за живот, и многократно настояваше определяните от Федералния резерв краткосрочни лихви да бъдат много по-ниски.

Администрацията му започна наказателно разследване срещу бившия председател на Федералния резерв Джером Пауъл. Според Пауъл то е било свързано с желанието на президента за по-ниски лихви.

По-късно Министерството на правосъдието прекрати разследването, за да може Кевин Уорш да бъде утвърден за наследник на Пауъл.

Когато в началото на 2025 г. Бесънт започна да говори за понижаване на доходността по държавните облигации, много наблюдатели видяха в това опит поне отчасти да отклони вниманието на Тръмп от Федералния резерв. Независимостта на централната банка се смята от мнозина на Уолстрийт за изключително важна за финансовата стабилност.

Не беше ясно обаче какво би могъл да направи Бесънт, за да повлияе съществено върху доходността. Тя се определя основно от перспективите пред икономиката и от очакванията на инвеститорите за реакцията на Федералния резерв.

Бесънт оглави усилията за облекчаване на банково капиталово изискване, въведено след финансовата криза, което според някои анализатори възпира финансовите институции да държат повече американски държавни облигации.

„Въоръжена“ йена: Как съвместната интервенция на САЩ и Япония може да промени глобалните валутни пазари

Министерството на финансите засега се въздържа и от увеличаване на обема на аукционите за средносрочни и дългосрочни книжа. Повечето анализатори смятат, че подобна стъпка в крайна сметка ще бъде необходима за финансирането на огромните държавни разходи.

Доходността обаче продължи да се покачва, движена до голяма степен от упорито високата инфлация и изненадващо силния икономически растеж. Тази комбинация накара инвеститорите да очакват, че следващият ход на Федералния резерв ще бъде повишаване на лихвите.

Бесънт се превърна в един от най-доверените съветници на Тръмп след предишни сблъсъци с други негови съюзници. Той има водеща роля при редица политически решения, включително в търговските преговори с Китай.

Използвайки опита си от Уолстрийт, Бесънт на два пъти се намеси и на валутните пазари чрез покупки на аржентински песо и японски йени.

Тези действия бяха възприети като необичайни, дори безпрецедентни, отчасти защото не бяха част от по-широки координирани международни усилия.

Някои инвеститори се съмняват, че увеличеното обратно изкупуване ще има повече от краткотраен ефект върху пазара на облигации.

Американското правителство изкупува обратно по-стари държавни облигации от две години. Официалната цел е да се подкрепи ликвидността, а не да се понижи доходността по новите книжа.

Програмата трябва да предотвратява повишаването на доходността по по-старите облигации единствено заради по-слабата търговия с тях.

Министерството на финансите обяви в сряда, че ще увеличи от 2 млрд. на поне 4 млрд. долара максималния обем на 10- до 30-годишните държавни облигации, които може да изкупува обратно при една операция. Промяната влиза в сила на 9 септември и ще действа поне до 4 ноември.

Ако покупките продължат с темп от 4 млрд. долара на операция, министерството ще изкупува обратно 10- до 30-годишни облигации за общо 128 млрд. долара годишно.

Според Natixis това се равнява на близо 30% от очакваните нови емисии на книжа с такъв срок, но представлява само 2,4% от всички облигации със съответния матуритет, които вече са в обращение.

Някои инвеститори са по-критични към Бесънт, който през 2024 г. обвини администрацията на Джо Байдън, че е „изкривила пазара на държавни облигации“ чрез емитирането на прекалено голям обем краткосрочни съкровищни бонове.

Едисън Бизика, главен инвестиционен директор в Credent Wealth Management, смята, че увеличеното обратно изкупуване изглежда политически мотивирано и цели да понижи лихвите преди междинните избори.

„Това поставя под въпрос надеждността на американския облигационен пазар“, казва той пред WSJ.

Според Бизика намесата може да насочи инвеститорите към алтернативни активи, сред които акциите на компании, изплащащи дивиденти.