Тръмп звъни, Фед слуша, пазарите следят

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е разговарял многократно с Кевин Уорш, откакто той оглави Федералния резерв, твърди The Wall Street Journal. Така между Белия дом и председателя на централната банка се поддържа пряка комуникация, която се отклонява от установената през последните десетилетия практика.

Обажданията на Тръмп идват на вълни, разказва WSJ, позовавайки се на източници.

Понякога Тръмп звъни на Уорш няколко пъти в рамките на няколко дни, след което следват по-дълги паузи. Американският президент е търсил мнението му по различни въпроси, включително за отражението на войната в Иран и бързото развитие на AI върху икономиката. Уорш заема поста от по-малко от три месеца.

Не е ясно дали двамата са обсъждали паричната политика. Запознат с разговорите източник твърди пред WSJ, че след утвърждаването на Уорш от Сената Тръмп не е повдигал въпроса за лихвените проценти.

Президентите назначават председателя на Фед, но централната банка определя лихвите независимо. Целта на това разделение е политиката да не влияе върху решенията, от които зависи цената на заемите в цялата икономика.

Срещите между президент и председател на Фед сами по себе си не са необичайни. През последните десетилетия обаче контактите обикновено са били по-официални, предварително планирани и внимателно организирани, за да не се създава впечатление, че президентът влияе върху решенията за лихвите.

Тръмп редовно заобикаля официалните канали за комуникация. Чрез личния си мобилен телефон той поддържа връзка с широк кръг от хора, сред които световни лидери, бизнес ръководители и законодатели.

Някои президенти са поддържали по-близки работни отношения с председателите на Фед от други. Бил Клинтън харесваше Алън Грийнспан и го настани до първата дама Хилари Клинтън по време на първото си обръщение пред двете камари на Конгреса. Джо Байдън общува едва няколко пъти с Джером Пауъл през своя мандат. Президентите от Клинтън до Барак Обама избягваха публичния натиск върху централната банка.

Контактите между Белия дом и председателя на Фед са били значително по-чести през 60-те години, когато двете страни са се срещали редовно. Тези срещи постепенно са ограничени, след като натискът на президента Ричард Никсън върху председателя на Фед Артър Бърнс предшества инфлационната криза през 70-те години. До 80-те години комуникацията с ръководителя на централната банка вече се осъществява основно чрез министъра на финансите.

Половин век след Уотъргейт младите консерватори преоткриват Никсън

Тръмп се е отнасял с по-голямо раздразнение към независимостта на Фед от всеки друг американски президент през последните десетилетия. В интервю през декември той заяви, че иска председателят на централната банка да се съветва с него при определянето на лихвите.

„Мнението ми е разумно и трябва да бъде чуто“, каза тогава Тръмп.

По-малко от шест месеца по-късно, по време на церемонията по встъпването на Уорш в длъжност, Тръмп заяви обратното.

„Искам Кевин да бъде напълно независим“, каза той. „Да не гледа към мен, да не гледа към никого. Просто да следва собствената си преценка и да си върши отлично работата.“

В разговорите си с Тръмп Уорш често е изразявал положителна оценка за състоянието на икономиката, твърдят част от източниците на WSJ. Това съответства и на публичните му изявления.

„Най-впечатляващата характеристика на икономиката е силният ръст на инвестициите на бизнеса“, заяви той на пресконференция миналата седмица.

Президентът е казвал пред свои политически съюзници, че възприема Уорш като ценен неформален икономически съветник. Това рязко се различава от отношението му към предшественика на Уорш Джером Пауъл, когото самият Тръмп предпочете пред Уорш за поста през 2017 г.

Тръмп наричаше Пауъл „вечно закъсняващ“, защото отказваше да понижи лихвите или според президента го правеше недостатъчно агресивно. Той многократно заплашваше да го уволни и определи разговорите с него като „говорене със стена“.

Уорш досега не е бил подлаган на подобни атаки. Преди решението на Фед миналата седмица да остави лихвите без промяна Тръмп го похвали и заяви, че знае, че Уорш иска да постъпи „правилно“.

„Той обаче има Управителен съвет, а членовете му са силно политизирани“, добави Тръмп.

Разделен и не без съпротива: Фед запази лихвените проценти без промяна

Пауъл все още е част от Управителния съвет, след като остана негов член и след изтичането на мандата му като председател.

Тръмп често се възхищава и на външния вид на Уорш, след като го види по телевизията, твърди човек, присъствал на подобни коментари на президента.

След завръщането си във Вашингтон Уорш се превърна във видима фигура в политическия и обществения живот на столицата, подобно на Грийнспан, който години наред беше редовен участник в светските събития.

Във вторник Уорш вечеря в популярен ресторант в квартал Джорджтаун с министъра на сухопътните сили Дан Дрискол, съюзник на вицепрезидента Джей Ди Ванс. Миналия месец той присъства и на вечеря в Джорджтаун в чест на Ник Луна, бъдещия началник на кабинета на Ванс, и Клиф Симс, съветник на вицепрезидента по националната сигурност, съобщи POLITICO.

Отношенията между Тръмп и Уорш могат да засилят опасенията за независимостта на централната банка. Демократите в Комисията по банково дело на Сената, която упражнява надзор върху Фед, многократно настояваха Уорш да разкрие повече информация за контактите си с президента.

Белият дом коментира, че Тръмп подкрепя независимостта на Фед.

„Президентът многократно е подчертавал, че оставя на председателя Уорш необходимата свобода, за да възстанови доверието и компетентността в процеса на вземане на решения във Фед“, казва пред WSJ говорителят на Белия дом Куш Десаи.

„Президентът има право по силата на Първата поправка като американски гражданин и задължение като върховен главнокомандващ да изразява мнението си за Фед. Същевременно той многократно е потвърждавал независимостта на председателя Уорш и на централната банка“, добави Десаи.

Кой печели и кой губи от платените абонаменти за акаунти в Truth Social

Пауъл посрещаше натиска на президента с хладнокръвно мълчание. Той приемаше обажданията на Тръмп и през 2019 г. вечеря с него в Белия дом. Контактите им обаче бяха редки и внимателно организирани.

За срещите на живо се съобщаваше незабавно, заедно с кратка информация за обсъденото, а телефонните разговори се вписваха в месечните календари на председателя, публикувани с месец закъснение, посочва WSJ.

Критиците на подхода на Пауъл смятат, че дистанцираността му е засилила напрежението с Белия дом. Според тях председател, който създава у президента усещането, че мнението му е чуто, би могъл да изгради добри отношения, без да прави отстъпки по отношение на политиката.

Стремежът на Уорш да изгради отношения с Тръмп може да бъде възприет като опит за корекция на този подход. Дали близостта с президента ще се окаже предимство или проблем за Уорш зависи от това как ще постъпи, ако оценката на Фед се разминава с желанията на Тръмп.

Миналата седмица централната банка запази лихвите без промяна. На пресконференцията Уорш заяви, че повишаването им „напълно възможно е да бъде част от отговора“, ако инфлацията остане висока.

Той обаче постави по-силен акцент върху способността на Фед да ограничи инфлацията, като убеди обществото, че е решен да постигне целта си от 2%.

Доходността по краткосрочните американски държавни облигации се понижи, а по дългосрочните се повиши.

Доходността по американския дълг достигна 19-годишен връх след решението на Фед

Това подсказва, че след заседанието инвеститорите са започнали да очакват малко по-мека парична политика и малко по-висока инфлация в бъдеще.

По време на изслушването за утвърждаването му през април Уорш заяви, че независимостта на централната банка „зависи от самия Фед“ и че тя не е застрашена, когато избрани политици „изразяват мнението си за лихвените проценти“.

Миналия месец сенаторът демократ Крис Ван Холън от Мериленд го попита дали ще следва практиката на Пауъл да оповестява служебните си срещи и контакти, включително разговорите с президента. Уорш отговори, че ще спазва закона, но отказа да каже дали е разговарял с Тръмп.

„Преди да поема поста и преди да положа клетва президентът не се е опитвал да влияе върху провеждането на паричната политика“, заяви Уорш. „Ако се опита, ще продължа спокойно да си върша работата.“

Урокът от миналото е Артър Бърнс, уважаван икономист, когото Никсън назначава за председател на Фед през 1970 г., след като години наред разчита на него като доверен съветник.

Никсън непрестанно притиска Бърнс да разхлаби паричната политика преди изборите през 1972 г. Записи от Овалния кабинет улавят телефонен разговор от декември 1971 г., в който Бърнс се хвали как оказва натиск върху колегите си да понижат лихвите през следващата седмица.

„Чудесно“, отвръща Никсън. „Само ги сритай малко отзад.“

Никсън печели изборите с огромна преднина, но впоследствие инфлацията се ускорява рязко. Този опит променя начина, по който Белият дом и Федералният резерв общуват помежду си.