Половин век след Уотъргейт младите консерватори преоткриват Никсън
TikTok и младата десница превръщат бившия президент в символ на бунта срещу политическия елит
,fit(1001:538)&format=webp)
Повече от половин век след Уотъргейт ново поколение консерватори открива стила и възприема поведението на покойния Ричард Никсън.
Това е цяла интернет естетика. Видеа с архивни кадри на известния със скованото си поведение 37-и президент на САЩ, озвучени с рап на изпълнители като Drake и Biggie Smalls, събират огромна популярност в Instagram и YouTube. Инфлуенсъри носят шапки, блузи и чантички с надписи като „Красивите момичета подкрепят Никсън“ и „Никсън сега повече от всякога“. Шапките с надпис „Nixonmaxxing“ се разпродадоха за броени часове по-рано тази година, разказва The Wall Street Journal.
Уотъргейт отдавна се смята за един от най-големите политически скандали в американската история. След като през 1972 г. петима мъже са арестувани при проникване в централата на Националния комитет на Демократическата партия, разследващите установяват връзки с кампанията за преизбиране на Никсън и мащабни усилия на Белия дом да прикрие случая.
Скандалът води до оставката на Никсън, изпраща някои от най-близките му съветници в затвора и поставя началото на редица законодателни ограничения срещу злоупотребата с президентска власт.
Днес ново поколение консерватори представя Никсън като предшественик на движението „Америка на първо място“. В техния прочит той е борбен президент, мразен от медиите и обсаден от разследващи, когото същият политически елит е успял да свали, след като по-късно се е насочил и срещу Доналд Тръмп.
Възхищението на самия Тръмп към Никсън датира от десетилетия. Падането на бившия президент обаче придобива ново значение през втория му мандат, докато Белият дом оспорва ограниченията върху президентската власт, въведени след Уотъргейт.
Това, което започна като носталгични мемета за 70-те години и есета на интелектуалци от периферията на десницата, вече намира отзвук сред най-влиятелните републикански политици в страната, пише WSJ.
„Смятам, че историческото му наследство преживява известно възраждане“, заяви вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс миналия месец на събитие в Президентската библиотека „Ричард Никсън“ в Калифорния.
„И според мен това е напълно заслужено.“
Това възраждане отчасти е резултат от внимателно координирана пиар кампания за възстановяване на репутацията на Никсън, пише WSJ.
Години преди хората под 30-годишна възраст да започнат да се увличат по „Nixonmaxxing“, фондация „Никсън“ вече планираше как да отбележи най-големите постижения на неговото управление, от кацането на „Аполо“ на Луната до възстановяването на отношенията с Китай.
Фондацията решава да представи отново бившия президент, като преработи съдържанието в кратки видеоклипове.
„Когато се насочихме към кратките видеа в Instagram и TikTok, интересът наистина избухна“, казва 33-годишният президент на организацията Джим Байрън, който доскоро ръководеше Националния архив в администрацията на Тръмп.
Клиповете, често по-кратки от минута, редовно събират милиони гледания само в YouTube. В черно-бяло видео Никсън казва популярната след това фраза „Аз не съм измамник“, докато на заден план звучи гангстерски рап.
Друго видео включва героя на Джон Хам от сериала Mad Men, който възторжено говори за „Ейбрахам Линкълн на Калифорния, човек, постигнал всичко сам“, преди да заключи: „Когато гледам Кенеди, виждам човек, роден със сребърна лъжица в устата. Когато гледам Никсън, виждам себе си.“
Меметата са своеобразна „първа доза“, която въвлича младите в историята на Никсън, смята Матю Фолди, 29-годишният редактор на консервативното издание Washington Reporter.
Фондация „Никсън“ му подарила бейзболна шапка от лимитирана серия със силуета на президента, показващ прочутия си знак V с пръсти. По думите му това било иронична и безопасна форма на бунт, която предизвиквала приятелски усмивки, вместо присмех във Вашингтон.
Няколко седмици по-късно Фолди се върнал във фондацията за още шапки, защото приятелите му също искали свои.
Той е „неортодоксален среден пръст към статуквото“, казва популярният консервативен коментатор Шашанк Трипати, известен онлайн като Comfortably Smug.
„Това привлича младите.“
Влиятелни фигури от десницата представят Никсън и като ранна жертва на т.нар. дълбока държава.
В предаване от април 2024 г., събрало над 18 млн. гледания в YouTube, журналистът Тъкър Карлсън твърди, че Уотъргейт е бил „преврат на дълбоката държава“, организиран от ЦРУ и ФБР.
По-късно подкастърът Джо Роугън повтаря твърденията, заявявайки, че „цялото нещо е било организирано от правителството“.
Джеф Шепърд, бивш сътрудник на Никсън, който е разшифровал записите от Белия дом, си спомня, че по онова време е бил „бесен“ на президента.
Десетилетия по-късно възгледите му започват да се променят, след като се запознава с оригинални документи по аферата Уотъргейт.
Днес той е сред основните автори на съвременния ревизионистки прочит на скандала. Шепърд открива вътрешни бележки за тайни срещи между прокурорите и Джон Сирика, федералния съдия, председателствал наказателните процеси. Той намира и непубликувани дотогава прокурорски документи, които според него показват промени в показанията на юридическия съветник на Белия дом Джон Дийн.
Увлечението на Тръмп по Никсън също датира от десетилетия. През 1982 г., по-малко от осем години след оставката му, Тръмп пише на бившия президент, че е „един от великите мъже на тази страна“.
В над дузина разменени писма Никсън насърчава политическите амбиции на Тръмп, а двамата се сближават покрай общото си недоволство от медиите и политическия елит.
„Скъпи Доналд, не разбирам подробностите около бизнес начинанията ти, но мащабната медийна атака срещу теб ме поставя твърдо на твоя страна!“, пише Никсън през 1990 г.
Роджър Стоун, републикански политически стратег, работил и за двамата президенти, който има фотореалистичен портрет на Никсън, татуиран на гърба си, казва, че Тръмп продължава да се интересува от своя предшественик.
По думите му настоящият президент „многократно“ е питал защо Никсън е подал оставка, вместо да се бори докрай.
Усилията за възстановяване на репутацията на Никсън достигат връхна точка с последните изказвания на вицепрезидента.
„Ако Уотъргейт се случи утре, би било новина за около 12 часа“, заяви Ванс миналия месец.
„Абсурдно е да си представим, че днес подобен случай би свалил президент.“
Движението не се ограничава до смекчаването на образа на Никсън. То поставя под въпрос и реформите след Уотъргейт, които засилват контрола върху президентската власт.
През втория си мандат Тръмп предприе действия за премахване на много от тези ограничения. Той оспорва контрола върху правомощията на президента да разходва средства, уволнява главни инспектори и подлага на изпитание защитите на държавните служители с дългогодишна кариера.
„Причината Никсън да е важен за десницата е, че Америка по същество е заседнала в 1968 г.“, казва Кристофър Руфо, консервативен активист в областта на културните войни, който е съветвал Тръмп за разграждането на съвременната административна държава.
Според него прогресивните идеи, вдъхновявали противниците на Никсън, днес движат съпротивата срещу Тръмп и подготвят почвата за това, което той определя като „контрареволюция“.
Първата стъпка в този бунт, смята Руфо, е консерваторите отново да си върнат паметта за собствените си герои.
„Това е начин консерваторите да си възвърнат увереността и да откажат да оставят левицата да определя как трябва да възприемат самите себе си.“
Белият дом приветства сравненията между двамата президенти.
„Президентът Никсън разобличи предателството на дълбоката държава и медиите, разпространяващи фалшиви новини“, коментира говорителят на Белия дом Куш Десай.
„Десетилетия по-късно президентът Тръмп последователно и успешно се противопоставя на същите вкоренени интереси в името на американския народ и всеки ден поставя страната ни на първо място.“
В Президентската библиотека „Ричард Никсън“ Ванс сравни изборната победа на Никсън през 1972 г. с последните дебати на Тръмп.
Според него коалициите, върнали Никсън и Тръмп в Белия дом, са били по-широки и по-устойчиви от тази, която е направила Роналд Рейгън президент.
„Рейгън не би могъл да спечели съкрушителна победа през 2024 г.“ заради демографските промени в страната, заяви Ванс, преди да добави:
„Ричард Никсън може би щеше.“
Ревизионистките похвали обаче далеч не са всеобщи.
Сенаторът от Айова Чък Грасли се среща с Никсън веднъж, когато известният антикомунист посещава щата, след като губи изборите за губернатор на Калифорния.
По това време Грасли е щатски законодател и очаква да види истински републикански гигант.
„Представях си го като човек, висок близо два метра“, разказва той. „Оказа се, че аз съм по-висок от него.“
През 1974 г. Грасли успява да измъкне трудна победа, рядък успех за Републиканската партия, тежко засегната от скандала около президента, подал оставка същата година.
„Мислехме, че Републиканската партия е мъртва“, спомня си той пред WSJ за мрачните дни непосредствено след Уотъргейт. Половин век по-късно Грасли гледа скептично на носталгията по Никсън.
Най-дългогодишният член на Конгреса със сигурност няма скоро да се включи в „Nixonmaxxing“.
„Смятам, че Републиканската партия има достатъчно проблеми за решаване и без да възстановява репутацията на когото и да било.“
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)