На 80 години Силвестър Сталоун все още е „Роки“

През ноември 2026 г. се навършват 50 години от премиерата на „Роки“. Преди няколко дни, на 6 юли, Силвестър Сталоун навърши 80 години. Светът го познава най-вече като боксьора аутсайдер, който успява да се издигне, след като се възползва от единствения си шанс. На тази възраст актьорът продължава да работи активно. В момента по Paramount+ се излъчва поредният сезон на „Tulsa King“. Извън екрана Сталоун води друга битка: за правата върху образа на Роки, пише El País.

Може би звучи невероятно, но още преди да участва в „Роки“, Сталоун се отказва от авторските си права, макар сам да написва сценария, а след това да изиграва и главната роля. Ярък пример за липсата му на контрол върху персонажа е новият филм „I Play Rocky“, който разказва историята на създаването на оригиналната лента. Младият актьор Антъни Иполито влиза в ролята на самия Сталоун.

Слай твърди, че макар продукцията да го засяга пряко, никой не се е свързал с него. Той няма нищо против създаването ѝ, но смята, че би било редно да разговарят с него, преди да заснемат филм за живота му. Режисьорът на „I Play Rocky“ Питър Фарели обаче твърди, че Сталоун е дал благословията си за проекта.

Това е само един от многото парадокси в дългата кариера на Сталоун. В известен смисъл през целия си път той е в конфликт с публичния си образ и непрекъснато се опитва да пренапише собствената си история. Представата за мускулест мъжкар, винаги готов да се сбие и да победи, не съответства напълно на истинската му същност на талантлив човек, който иска да прави кино.

Като дете той расте с усещането, че е нежелан. Майка му често му повтаря, че не го е искала и че е останал жив само защото лекарите са се намесили по спешност при раждането. То също не преминава без усложнения. Сталоун получава увреждания на лицето и езика, от които произлизат характерното му изражение и специфичният му говор.

Като актьор тези особености се превръщат в негова запазена марка, но като дете той постоянно понася подигравки заради затрудненията си в говора и асиметричното си изражение. У дома, наред със злобните забележки на майка си, търпи и шамарите на своя баща. Години по-късно Сталоун заявява в интервю за списание People:

„Децата са като глина. Можеш да ги оформяш или да ги смачкаш. Можеш да ги изпуснеш от високо и те вече няма да имат същата форма. Аз нося белези. Иска ми се да ги нямах, но те са си там.“

40 години Терминатор: Защо Шварценегер не е искал да каже „I'll be back“

След развода на родителите си бъдещият актьор остава да живее при баща си. Това е труден период. В рамките на 12 години сменя 13 училища, докато накрая не е записан във военно училище. Животът му се променя, когато гледа „Херкулес“ с културиста Стив Рийвс. По-късно Сталоун разказва, че веднага след прожекцията започнал да вдига всяка тежка вещ, която му попаднела, за да изгради мускули като неговите.

„Ако не беше този филм, нямаше да съм това, което съм“, обобщава Сталоун.

В края на 60-те години започва да се явява на кастинги за различни роли. Намирането на работа като актьор обаче се оказва изключително трудно. Неговата външност не се търси и обикновено го наемат като статист, а в най-добрия случай му поверяват ролята на бандит. Успява да участва в няколко театрални постановки, но почти не изкарва пари. Стига дотам, че спи по автогари и във входове. От отчаяние и безпаричие се съгласява да се снима в порнофилм.

„Трябваше да избирам: или това, или да ограбя някого. Бях стигнал до ръба“, разказва по-късно в интервю за списание Playboy.

След като Сталоун става световноизвестен, филмът е пуснат повторно под заглавието „Rocky: The Italian Stallion“ – прозвището, което самият актьор дава на героя си в „Роки“.

Когато разбира, че актьорската му кариера не върви, той започва да пише сценарии. Създава общо 16 истории, а тази за Роки написва само за три дни. Героят му е аутсайдер като самия него, но именно този сценарий го измъква от дъното.

Сталоун успява да привлече вниманието на холивудско студио. Ръководителите му обаче искат друг актьор за главната роля и предлагат 300 хил. долара за сценария. Сталоун е убеден, че това е ролята на живота му, и отказва да отстъпи. Настоява сам да изиграе боксьора и приема почти неизпълними условия: обидно нисък хонорар и изключително стегнат снимачен график, според който продукцията може да бъде прекратена при най-малкото забавяне.

Той обаче се справя. „Роки“ се превръща в невероятен успех. Филмът излиза по кината през ноември 1976 г., а само няколко месеца по-късно печели „Оскар“ за най-добър филм. При това в конкуренция с продукции като „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе, с Робърт де Ниро в главната роля.

Киноиндустрията очаква рекордни приходи с премиерата на „Одисея“

Сталоун не получава наградата за най-добър актьор, но кариерата му се изстрелва нагоре. Успехът носи и риск да остане завинаги затворен в този образ, тъй като всички започват да го наричат Роки.

„Мислех си: наистина ли хората не разбират, че аз не съм този бавномислещ човек с неясен говор, който е отнесъл прекалено много крошета в главата? Наистина ли не знаят, че аз измислих този образ и го изиграх?“, казва Сталоун в интервю за списание Rolling Stone.

Той успява да се отдалечи от Роки едва с ролята на ветерана Джон Рамбо. Първият филм от поредицата излиза по кината през 1982 г. Противно на широко разпространеното схващане, първоначалната идея не е да бъде показан мускулест и почти безсмъртен войник. Рамбо е объркан човек, травмиран от войната и обучен да убива.

„Добри момчета“ с пистолети: 35 години след насилието и блясъка на Скорсезе

Тук се появява следващият капан. Сталоун вече е възприеман преди всичко като екшън герой, а през 80-те години конкуренцията в жанра е ожесточена. Арнолд Шварценегер тъкмо е изиграл „Конан Варварина“ и сблъсъкът между двамата изглежда неизбежен.

От този момент надпреварата се пренася и във филмите им: по-големи ножове, по-мощни автомати и повече убити злодеи. Постепенно съревнованието става абсурдно, а Рамбо, появил се като продукт на безсмислената война във Виетнам, се превръща в символ на американския патриотизъм.

Сталоун прави няколко неособено успешни опита в комедията, сред които „Спри! Или мама ще стреля“ и „Танго и Кеш“. След това се оттегля за няколко години, а през 2010 г. се завръща към екшъна с поредицата „Непобедимите“.

През 2012 г. Сталоун преживява лична трагедия, след като синът му умира. През последните години актьорът се сближава с Доналд Тръмп, макар през по-голямата част от кариерата си да стои далеч от политиката.

През 2023 г. участва заедно със семейството си в риалити предаването „The Family Stallone“, издържано в стила на продукциите, донесли световна известност на семейство Кардашиян. По това време той и третата му съпруга са пред развод, но впоследствие се помиряват и все още са заедно.

Макар няколко пъти да се е опитвал да избяга от образите на Роки и Рамбо, те остават неизменна част от него. Последната му номинация за „Оскар“ е за ролята му в „Крийд“, продължение на поредицата за Роки. Участва и в документален филм на Netflix, посветен на живота му.

Изглежда, че Сталоун не възнамерява да се отказва от киното, въпреки че вече навърши 80 години. Както сам казва:

„Може би усещането, че си обичан, идва от публиката, от непознати хора. На това чувство не можеш да се наситиш. Иска ми се да можех да го преодолея, но не мога.“