Канада иска да се присъедини към заема за подкрепа на Украйна в размер на 90 млрд. евро, отпуснат от ЕС, съобщи в петък Европейската комисия.

„Мога да потвърдя, че Канада е изразила интерес да се присъедини към заема за подкрепа на Украйна в размер на 90 млрд. евро“, заяви пред журналисти говорител на ЕК, цитиран от Euronews. „Работим усилено и съответните технически преговори са в пълна сила“, допълва той.

Лидерите на ЕС създадоха заема, за да покрият две трети от финансовите и военните нужди на Украйна за 2026 и 2027 г., като останалата една трета се покрива от други западни съюзници. Досега Брюксел е отпуснал близо 15 млрд. евро, като скоро се очакват още траншове.

Сумата от 90 милиарда евро се набира чрез съвместно заемане и генерира около 3 милиарда евро годишни лихвени плащания, разпределени пропорционално между 24 държави-членки. (Унгария, Словакия и Чехия си осигуриха правото да не участват в схемата.)

Европейската комисия цели да изплати първия транш от средствата още през април. Предложението замества плана за отпускане на репарационен заем въз основа на замразени руски активи

Брюксел предлага 90 милиарда евро заем за Украйна и призовава за бързо одобрение в ЕП

Включването на Канада, ако се осъществи, ще позволи на Украйна да придобива оръжия и боеприпаси от канадски компании в отбранителния сектор и да заобиколи изискванията „Произведено в Европа“, които регулират кредитната линия.

От своя страна Отава ще трябва да плаща дял от лихвите в размер на 3 милиарда евро, в зависимост от това колко ще спечелят нейните компании, допълва Euronews.

Конкретните условия на канадския принос са предмет на преговори.

„Колкото повече държави се включат, толкова по-добре. Това ще гарантира, че Украйна ще получи най-доброто и най-подходящото оборудване за отбранителните нужди“, заявява говорителят на ЕК.

Това ще бъде възможно чрез следващото плащане от 3,2 милиарда евро по заема за подкрепа на страната от ЕС. Междувременно Зеленски очаква среща с Тръмп до 20 септември

Фон дер Лайен: Украйна ще може да закупи ключови компоненти за системите Patriot

Новината за Канада идва в момент, когато Украйна разчита на съюзниците си да запълнят нарастващия бюджетен дефицит, който се влошава от ескалацията на напрежението и руската блокада в Черно море. Брюксел се опитва да определи точния обхват на допълнителните нужди и е приканил други партньори да се включат.

Норвегия наскоро обяви 9 милиарда долара за 2027 г.

Обединеното кралство, един от основните донори на Украйна, стана през юли първата държава извън ЕС, присъединила се към програмата за подкрепа.

Решението на Канада да се присъедини към схемата се разглежда като част от бързо развиващия се импулс за разширяване и задълбочаване на връзките между Отава и Брюксел. Тази седмица председателят на ЕК покани Канада да стане първият „асоцииран член“ на Блока.

Сред ключовите послания беше и по-тясното свързване с глобалните партньори, като България ще бъде домакин на регионална среща на върха за Средния коридор

Канада като асоцииран член и Европа в „открито враждебен свят“: Речта на Фон дер Лайен за състоянието на ЕС

Междувременно в петък украинският президент Володимир Зеленски даде старт на нова рамка за регионално сътрудничество със седем съседни държави с цел да стимулира регионалните инвестиции.

Инициативата Карпатска осмица“ (C8) обединява Украйна, Румъния, Сърбия, Полша, Словакия, Чехия, Австрия и Унгария, като в нея участва и ЕС.

Държавите-членки ще работят заедно в областта на сигурността, енергетиката, логистиката, трансграничните икономически връзки и подкрепата за местните общности.

„В миналото хората често разглеждаха Карпатите предимно като регион, свързан с туризма, климатичните проблеми и подкрепата за местните общности“, заяви Зеленски по време на церемонията по откриването на срещата на върха в Буковел, Западна Украйна. „Днес Карпатите могат и трябва да се превърнат в един от основните двигатели на икономическия растеж, инвестициите и износа на енергия“, допълва президентът на страната.

Повторният призив на управляващите в Киев отразява нарастващия натиск за намиране на допълнителни средства за страната, изправена пред значителен бюджетен дефицит в петата година от войната с Русия

Украйна търси решение на ребуса с руските активи – Белгия остава непреклонна

Той определя транспорта и логистиката, мобилността в отбраната, критичните минерали, както и търговията и инвестициите като приоритетни за сътрудничество, като допълва, че регионът може да служи като портал за маршрути от Южен Кавказ и Азия до Черно море.

По време на „Инвестиционната лаборатория“ на срещата бяха представени пред инвеститорите около 90 съвместни проекта, за които се очакват инвестиции до 9,4 млрд. евро.

Сред присъстващите бяха полският министър-председател Доналд Туск, сръбският президент Александър Вучич и румънският президент Никушор Дан.

Докато някои участници – сред които Полша и Румъния, са твърди поддръжници на Украйна, други, като Унгария, Сърбия и Словакия, отказват да предоставят пряка военна помощ на страната, допълва Euronews.