Русия гласува за нов парламент за първи път от началото на войната

Руснаците гласуват за нов състав на Държавната дума на избори, чийто резултат до голяма степен изглежда предвидим. Управляващата „Единна Русия“, която подкрепя президента Владимир Путин и доминира парламента повече от две десетилетия, се очаква да запази водещата си позиция.

Властите представят вота като възможност гражданите да изразят политическите си предпочитания. Критици на Кремъл обаче определят изборите като силно ограничени заради отсъствието на реална опозиция и отстраняването на кандидати и партии, които открито се противопоставят на войната в Украйна.

Въпреки предвидимостта около разпределението на силите, изборите имат по-широко значение. Това е първият вот за Държавната дума след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г., а войната все по-осезаемо засяга ежедневието в страната.

Как ще протекат изборите?

Гласуването започва в петък и продължава три дни до неделя. Около 111 млн. души имат право на глас за 450-те депутати в долната камара на руския парламент, като вот се провежда и в окупираните от Русия украински територии.

Половината от местата в Думата се разпределят чрез партийни листи, а останалите 225 – в едномандатни избирателни райони. Разрешено е и електронно гласуване.

Успоредно с парламентарните избори се провеждат редица местни и регионални вотове. В 11 региона се избират губернатори, а в 39 – състави на регионалните парламенти.

Руски съд не допусна единствената антивоенна партия в страната до парламентарните избори

„Единна Русия“ остава основната политическа сила

Създадена през 2001 г. чрез обединяването на прокремълски политически формации, „Единна Русия“ подкрепя Путин и печели всички парламентарни избори от началото на управлението му. През 2021 г. партията получи повече от две трети от местата в Държавната дума.

Сега листата ѝ се оглавява от външния министър Сергей Лавров, който ръководи руската дипломация повече от две десетилетия, и влиятелния кмет на Москва Сергей Собянин. Сред водещите кандидати е и военният кореспондент Евгений Поддубни, който беше тежко ранен при украинска атака с дрон.

Партията обвързва кампанията си и с войната в Украйна. На конгреса ѝ през август Путин определи като нейна задача да направи „всичко за победата“.

Самата предизборна кампания обаче остава необичайно слабо видима. Според политическия анализатор Фарида Рустамова много кандидати почти не водят активна агитация, а телевизионни дебати понякога се провеждат пред полупразни студиа заради отсъствието на участници.

По думите на източник, близък до Кремъл, цитиран от The Guardian, властите съзнателно се стремят изборите да преминат без голям обществен интерес, за да избегнат дебати по чувствителни въпроси.

Кой се изправя срещу управляващата партия?

Наред с „Единна Русия“ за места в парламента се състезават формациите от т.нар. системна опозиция – партии, които критикуват отделни аспекти от политиката на властта, но по ключови за Кремъл въпроси обикновено я подкрепят.

Най-голямата сред тях е Комунистическата партия, ръководена повече от три десетилетия от 82-годишния Генадий Зюганов. Комунистите периодично отправят критики към икономическата и социалната политика на правителството, но подкрепят войната в Украйна.

Завръщането на Русия на Олимпийските игри идва с политическа цена за Путин

Политическият анализатор и независим журналист Александър Братерски смята, че представянето на партията ще бъде един от показателите, които си струва да се следят. Според него силен резултат за комунистите може да отразява недоволство сред част от избирателите от икономическите трудности и жизнения стандарт.

Либерално-демократическата партия, която заема националистически позиции и присъства в парламента от началото на 90-те години, също подкрепя войната. В надпреварата участва и социалдемократическата „Справедлива Русия“, която традиционно се конкурира с комунистите за по-възрастните избиратели.

По-различна позиция заема създадената малко преди изборите през 2021 г. партия „Нови хора“. Тя се стреми да привлича по-млади и градски избиратели и на предишния вот получи малко над 5% от гласовете, което ѝ позволи да създаде парламентарна група.

Братерски я описва като по-либерално ориентирана формация, подкрепяна от технократични среди в системата. Според него резултатът ѝ може да покаже дали част от настроените срещу войната избиратели са решили да я използват като единствената останала приемлива алтернатива.

Единствената регистрирана антивоенна партия е извън партийния вот

Съществената промяна спрямо предишни избори е отсъствието на либералната партия „Яблоко“ от националната партийна надпревара. Тя беше единствената регистрирана политическа сила, която открито се противопоставя на войната в Украйна.

През август Върховният съд нареди партията да бъде отстранена от партийния вот. Сред мотивите беше позицията ѝ срещу войната, която според решението може да се разглежда като насочена към нарушаване на териториалната цялост на Русия. Отделни кандидати на „Яблоко“ все пак участват в едномандатни райони.

Някои наблюдатели, цитирани от The Guardian, смятат, че първоначално властите са очаквали партията да получи незначителна подкрепа. Според тях последвалото ѝ отстраняване е свързано с данни за нарастващ интерес към нея. Руските власти не приемат твърденията, че изборният процес е организиран с цел да предотврати неочаквани резултати.

Какво всъщност иска руската опозиция?

Защо тези избори са важни за Кремъл?

Руският политолог Владимир Гелман, професор в Хелзинкския университет, смята, че една от функциите на изборите е да осигурят на политическата система продължаваща легитимност и да демонстрират обществена подкрепа.

„Въпреки че тези избори не са нито свободни, нито честни, те все пак са единственият източник на легитимност“, коментира той пред The Guardian.

Самият Путин свърза участието във вота с войната в Украйна. В телевизионно обръщение преди изборите президентът представи гласуването като демонстрация на национално единство и подкрепа за руските военнослужещи.

Вотът се провежда и на фона на все по-осезаемите последици от конфликта вътре в Русия. През лятото украински дронове атакуваха петролни рафинерии, промишлени предприятия и логистична инфраструктура, а социологически проучвания отчитат нарастваща тревога за развитието на войната.

Именно затова вниманието е насочено не само към резултатите, но и към периода непосредствено след изборите.

През последните седмици в Русия се разпространяват опасения за възможна нова мащабна мобилизация. Предполага се, че част от младите мъже вече са напуснали страната временно, опасявайки се от повторение на събитията от септември 2022 г., когато стотици хиляди руснаци заминаха след обявяването на частичната мобилизация.

Путин на два пъти през последните седмици отхвърли твърденията, че предстои ново мобилизиране на резервисти.

Така основният въпрос около изборите не е само как ще изглежда следващата Държавна дума. При очаквано запазване на доминиращата позиция на „Единна Русия“ вотът ще бъде следен и за признаци на обществено недоволство, както и за решенията, които Кремъл може да предприеме след приключването на изборния цикъл.