Българските предприемачи оценяват бизнес средата през 2026 г. доста по-добре, отколкото преди година. 43% я определят като благоприятна срещу 26% през 2025 г. Делът на недоволните в същото време пада от 42% на 25%.

Но само няколко въпроса по-нататък в същото проучване 66% посочват бюрокрацията и сложните регулации като водеща пречка пред предприемачеството.

Компаниите виждат повече възможности, инвестират в технологии и почти всички планират иновации. Когато стигнат до следващата крачка - нов продукт, повече хора, по-голям пазар - старите спънки отново излизат на преден план.

Това показва „Барометърът на предприемачеството“ на EY за 2026 г., проведен в партньорство с BESCO сред 79 предприемачи. Най-голям дял в българската извадка имат технологиите, медиите и комуникациите, професионалните услуги и потребителските продукти. Само 4% не планират никакви иновации през следващите 12 месеца.

AI навлиза все по-бързо, очакванията се охлаждат

Най-видимата промяна е при AI. 86% от анкетираните казват, че използването му в компаниите им се е увеличило през последната година срещу 71% през 2025 г. България е и над средното за региона от 76%.

Успоредно с това очакванията към технологията стават по-трезви.

Преди година 87% са очаквали AI да повиши значително производителността и оперативната ефективност. Сега делът е 68%. Очакванията технологията да свали разходите за труд са се свили от 67% на 43%.

Тоест компаниите използват AI повече, но вече очакват по-малко чудеса от него.

AI засега се използва най-вече за конкретни оперативни задачи - анализ на данни, автоматизация на процеси и административна работа. Във финансовото управление проникването е 10%, при управлението на риска - 9%, а във веригите за доставки - 5%.

Само за година делът на компаниите без никаква инвестиция в AI е паднал от 52% на 22%. Почти половината са вложили до 25 хил. долара през последните три години.

Финтехът разработва инфраструктура за момента, в който AI агентите няма само да търсят и препоръчват, а ще подготвят покупки и плащания от името на потребителя

Кой ще даде портфейл на AI? Българският стартъп Yugo и инфраструктурата зад плащанията през агенти

На този фон киберсигурността изостава.

Докато използването на AI расте при 86% от анкетираните компании, само 33% отчитат увеличение при решенията за киберсигурност. Средното за региона е 51%.

Същевременно самите предприемачи стават по-притеснени от рисковете. 49% посочват поверителността на данните като проблем при AI, а също толкова - интелектуалната собственост. Година по-рано тези дялове са били съответно 40% и 33%.

Финансовият експерт разговаря с Profit.bg за липсата на лесни инвестиционни отговори

„Интелигентният инвеститор“ 77 години по-късно: Александър Александров за пазарите след края на евтините пари

Капиталът започва да не стига

Достъпът до финансиране и инвестиционен капитал вече е пречка за 43% от предприемачите. Преди година това са казвали само 19%.

В същото време притесненията около политическата и икономическата нестабилност спадат от 68% на 49%, а регулаторната тежест отстъпва леко - от 71% на 66%, макар да остава проблем номер едно.

Марио Милев, изпълнителен директор на BESCO, описа промяната като преминаване „от период на оцеляване към период на растеж“. Според него ранното финансиране вече е сравнително по-достъпно. Проблемът се изостря, когато компанията стигне няколко милиона приходи и търси по-сериозен капитал за следващия пазар.

„Вече растем, но ако нямаме капитал, за да пораснем, и регулаторна среда, която ни позволява да растем, тогава това става много трудно“, каза той при представянето на изследването.

„Младите искат честност и смисъл. Ако ще е тежко - нека е ясно защо. Те не се отказват, просто не виждат причина да търпят безсмислието“, казва основателят на стартъпа Pleggi, който търси таланта на най-криткуваното поколение

Цветелин Николов, основател на Pleggi: Gen Z не бяга от работа, бяга от лицемерието

Кандидати има. Уменията не стигат

Самият недостиг на кандидати вече тежи по-малко. Делът на компаниите, които трудно намират хора с достатъчно опит, пада от 68% на 43%, а тези, които се оплакват от недостатъчен брой кандидати - от 39% на 13%.

При уменията подобрението е много по-малко. 63% продължават да срещат трудности да намерят хора с необходимата квалификация срещу 71% година по-рано. Проблемът постепенно се измества от броя на кандидатите към това какво могат да правят.

„Образователната система у нас произвежда хора, които могат да правят машинна работа, а бизнесът в момента търси хора, които могат да мислят“, каза Милев по време на дискусията.

Паралелно се променя и самото наемане. 47% планират повече служители на пълен работен ден срещу 65% година по-рано. При външните специалисти движението е точно обратното - от 10% на 34%. Други 15% възнамеряват да увеличат хората на непълен работен ден.

Все повече компании търсят конкретна експертиза отвън, вместо да я добавят постоянно към щата си.

Финансовият министър обвини управителя на централната банка, че излиза извън правомощията си, след като Димитър Радев предупреди, че данъкът върху банковите печалби има цена отвъд бюджета

Гълъб Донев видя политическа теза в БНБ, докато обясняваше, че няма да наднича за ракия

Бизнесът ускорява, администрацията изостава

66% от предприемачите продължават да поставят бюрокрацията и регулаторната сложност начело на проблемите си.

На представянето Милев даде показателен контраст: при 86% от компаниите в изследването, които увеличават използването на AI, редовната употреба на технологията в българската администрация според цитирани от него данни е около 20%.

„Тук няма как да няма проблем“, посочи той.

Според Милев особено болезнено е времето, което една нова технология губи между различните регулатори. При стартъпите няколко месеца закъснение могат да означават, че конкурент от Полша, Румъния или друг европейски пазар вече е стигнал до клиента.

Към това се добавя и предвидимостта.

„Ако питате всеки човек с бизнес от какво има нужда, на първо място това е предвидимост. Много е сложно, когато имаш данъчна рамка, която може да се промени от днес за утре“, каза още Милев.

По-добрата оценка за бизнес средата идва в момент, когато част от компаниите вече мислят за следващия етап - нови пазари, повече технологии и по-голям мащаб. Именно там капиталът, уменията и скоростта на администрацията започват да тежат най-силно.