Как ЕС планира да даде предимство на европейското производство?

Европейският съюз иска да използва огромния си ресурс от публични разходи, за да даде тласък на европейската индустрия. Преди това обаче евродепутатите и националните правителства трябва да преодолеят сериозните си различия по един основен въпрос – какво всъщност може да се смята за европейско производство.

Европейският парламент и държавите членки подготвят позициите си по Акта за ускоряване на индустрията (Industrial Accelerator Act – IAA). Законодателството е част от стремежа на Брюксел да превърне „Произведено в Европа“ от лозунг в индустриална стратегия, като използва обществените поръчки и субсидиите за създаване на гарантиран пазар за европейски стоки.

За целта обаче ЕС трябва да отговори на политически чувствителни въпроси – каква част от даден продукт трябва да бъде произведена в Европа, за да получи такъв статут, и колко повече са готови правителствата и потребителите да плащат за местно производство. Разногласия има не само между Европейския парламент и Съвета на ЕС, но и между отделните правителства, както и между политически съюзници от различни държави.

Представен от Европейската комисия през март, IAA цели да насочи публичните разходи за зелени технологии, енергоемки производства и автомобили към европейски компании и по този начин да им помогне да се конкурират с доминиращите китайски износители.

Шест месеца по-късно трудностите пред превръщането на тази амбиция в работещо законодателство стават все по-видими. Различните страни в дебата до голяма степен са единодушни, че Европа трябва да укрепи индустриалната си база, да ускори издаването на разрешителни и да намали стратегическите си зависимости. Позициите им обаче рязко се разминават по въпроса докъде ЕС трябва да стигне в насърчаването на европейското производство и колко свобода трябва да запазят националните правителства, пише POLITICO. 

Пет основни теми се очаква да доминират преговорите, които вероятно ще продължат и през 2027 г.

Германия поставя ултиматум за бюджета на ЕС

Какво означава „Произведено в Европа“?

Определянето на европейския произход е най-политически чувствителният въпрос в преговорите. Обществените поръчки представляват около 15% от БВП на ЕС, или близо 3 трилиона евро годишно, което прави икономическия залог огромен.

Проблемът на пръв поглед изглежда прост – колко европейски трябва да бъде един продукт, за да отговаря на изискванията? Ако критериите са прекалено строги, Брюксел рискува да изключи близки търговски партньори и да наруши веригите за доставки. Ако са прекалено широки, преференциите за „Произведено в Европа“ могат да изгубят смисъла си.

Европейският парламент настоява за по-строги правила срещу заобикалянето на изискванията и предлага поне 50% от стойността на даден продукт да бъде добавена в ЕС. Евродепутатите искат също да затруднят признаването на продукти или компоненти от трети държави като равностойни на стоки с произход от Съюза. Сред предлаганите допълнителни условия са реципрочност, гаранции за икономическата сигурност, ангажименти в областта на климата, трудови стандарти и защита на човешките права.

Съветът на ЕС е по-отворен към възможността съдържание с произход от държави, обхванати от Споразумението на Световната търговска организация за държавните поръчки или от съответни споразумения за свободна търговия, при определени условия да бъде третирано като равностойно на европейското.

Държавите членки обаче все още обсъждат общата си позиция и са представили няколко конкуриращи се предложения. Ирландия, която е ротационен председател на Съвета, планира до средата на октомври да предложи нов компромис, включващ и правилата за „Произведено в Европа“.

Контрол върху чуждестранните инвестиции

Европейският парламент настоява за по-широка и по-строга система за проверка на чуждестранните инвестиции в стратегически сектори.

Зад това предложение стои опасението, че ЕС може да похарчи милиарди за развитието на ключови индустрии, а впоследствие подпомагани или подкрепяни от чужди държави инвеститори да придобият компаниите и активите, създадени с европейска помощ.

Евродепутатите предлагат прагът за проверка да бъде намален от предвидените 100 млн. евро на 50 млн. евро, правилата да обхванат и дъщерните дружества на чуждестранни инвеститори, както и да се понижи делът на контрол, при който възниква задължение за уведомяване.

ЕС бави рецептата на Марио Драги за по-конкурентна икономика

Парламентът иска и по-силна роля за Европейската комисия, включително правомощие да блокира инвестиции в областта на критичните суровини, когато е използвано финансиране от ЕС.

Позицията на Съвета е по-ограничена. Той като цяло запазва прага от 100 млн. евро за проверка на преките чуждестранни инвестиции и изискването за 30% контрол, заложени в първоначалното предложение на Комисията. Същевременно националните власти получават повече свобода при управлението на процеса по одобрение.

Разногласията между двете институции засягат не само обхвата на проверките, но и разпределението на правомощията между Брюксел и националните столици.

Докъде ще се простират обществените поръчки и субсидиите?

И Европейският парламент, и Съветът искат обществените поръчки и държавната подкрепа да стимулират търсенето на европейски и нисковъглеродни продукти. Различията са свързани с това колко широко трябва да се прилагат новите правила.

Именно тук политическите амбиции се сблъскват най-пряко с ограниченията на публичните бюджети. Задължението правителствата да купуват европейски продукти може да увеличи търсенето за местните производители, но същевременно да доведе до по-високи разходи за данъкоплатците, когато на пазара има по-евтин внос.

Парламентът предлага различните изисквания – екологични, социални или свързани с европейския произход – да обхващат до 90% от схемите за държавна помощ или субсидии. В позицията на Съвета този дял е 45%. Евродепутатите настояват също за по-строги социални и трудови условия, ограничения върху преместването на производства и по-сериозни механизми за проверка и прилагане на правилата.

Съветът подкрепя повече изключения, когато отговарящите на условията продукти не са налични, са прекалено скъпи или технически неподходящи. Тази позиция отразява опасенията на националните правителства от увеличаване на публичните разходи или забавяне на проекти, зависещи от вносни компоненти.

Кристин Лагард, ЕЦБ: Европа до голяма степен пропусна първата дигитална революция - не можем да повторим този опит с AI

Различни изисквания за отделните сектори

Европейският парламент като цяло настоява за по-високи и по-подробни изисквания за европейско съдържание при батериите, соларните панели, вятърните турбини, електролизьорите, ядрените технологии и електромобилите.

Електрическите автомобили показват колко сложно може да бъде на практика определението „Произведено в Европа“. Автомобил, сглобен в ЕС, може да използва батерия и суровини, доставяни чрез вериги, които обхващат различни части на света.

Парламентът предлага минималният дял на компоненти с произход от ЕС извън батерията да бъде увеличен до 75% спрямо 70%, предвидени от Европейската комисия. Евродепутатите искат да бъдат добавени и изисквания за материалите за батерии, свързващите вещества и стратегическите суровини.

Съветът предпочита по-малко детайлни правила и по-постепенно въвеждане на изискванията.

Спорът не е дали стратегическите отрасли трябва да получават подкрепа, а дали IAA трябва да налага задължителни квоти за европейско съдържание, които биха могли да увеличат разходите за производителите и потребителите.

Колко широк да бъде обхватът на закона?

По-широкият спор е свързан със самата цел на IAA – дали той трябва да остане насочен конкретно към стратегическите зависимости на ЕС, или да се превърне в по-мащабен инструмент на европейската индустриална политика, отбелязва POLITICO. 

Европейският парламент предлага законодателството да обхване и области като корабостроенето и други морски производства, възстановяването на материали и определени пластмасови изделия за строителството. Евродепутатите искат при бъдещи прегледи да бъдат разгледани и отрасли като производството на торове, железопътния подвижен състав, роботиката и авиационно-космическата индустрия.

Съветът предпочита фокусът да остане върху вече определените сектори, сред които енергоемките производства, автомобилната индустрия, технологиите с нулеви нетни емисии и критичните суровини.

Дебатът отразява по-широкото напрежение около въпроса докъде ЕС трябва да разширява преференциите за „Произведено в Европа“. След като обществените поръчки и субсидиите започнат да насърчават местното производство в определени стратегически отрасли, останалите индустрии също имат силен стимул да настояват да бъдат включени.

Евтиният внос от Китай тласка химическата индустрия на ЕС към криза

По кои теми има съгласие?

По основната структура на законодателството различията са по-малки. И Европейският парламент, и Съветът подкрепят по-бързи и дигитализирани процедури за издаване на разрешителни, единни точки за достъп и координиращи органи, както и нисковъглеродни критерии, зони за ускорено индустриално развитие и механизми за наблюдение и прилагане на правилата.

Оставащите разногласия са свързани главно със сроковете, защитните механизми и степента на контрол, а не с основната посока на политиката.

Затова окончателните преговори вероятно ще се съсредоточат не върху въпроса дали ЕС трябва да подкрепя собствената си индустрия, а докъде трябва да стигне тази подкрепа, какво точно може да бъде определено като европейско производство и кой ще поеме допълнителните разходи.

Нито Европейският парламент, нито Съветът обаче все още са определили окончателните си позиции. И двете институции се стремят да го направят до декември. Това на практика прави непостижима амбицията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен законодателството да бъде финализирано още тази година и подготвя почвата за трудни преговори през 2027 г.