Доходността по американския държавен дълг достигна най-високото си равнище от 2007 г., след като Федералният резерв остави лихвените проценти без промяна, засилвайки опасенията, че централната банка може да не успее да овладее инфлационния шок, предизвикан от войната на Доналд Тръмп с Иран.

Доходността по 30-годишните американски държавни облигации се повиши с 0,14 процентни пункта до 5,23%, след решението на Федералния резерв в сряда.

Това показва, че инвеститорите се опасяват, че рязкото поскъпване на петрола вследствие на конфликта в Близкия изток може да предизвика нов продължителен период на висока инфлация.

Това е най-голямото еднодневно покачване на доходността от сътресенията след обявения от Тръмп тарифен „Ден на освобождението“ през април 2025 г.

Председателят на Федералния резерв Кевин Уорш заяви, че централната банка „няма да отстъпи“ в борбата си срещу инфлацията, след като Федералният комитет по операциите на открития пазар (FOMC) остави основната лихва в диапазона 3,5% – 3,75% за пето поредно заседание.

Уорш подчерта още, че повишението на доходността по облигациите между заседанията на Фед през юни и юли на практика вече представлява затягане на паричната политика.

„През този период финансовите пазари не поставиха нищо на пауза. Те реагираха едновременно на данните за инфлацията и на силния икономически растеж, а както номиналните, така и реалните лихвени проценти се повишиха“, заяви Уорш на пресконференцията след заседанието.

Преди решението пазарите оценяваха вероятността за повишение на лихвите на около една трета – необичайно високо ниво, което накара част от инвеститорите да залагат, че Фед може да поднесе изненадващо увеличение.

Гласовете „против“ са ранно предизвикателство за новия председател Кевин Уорш, чийто отказ да даде ясни насоки за посоката на паричната политика доведе до необичайно високо ниво на несигурност в навечерието на заседанието

Разделен и не без съпротива: Фед запази лихвените проценти без промяна

Решението лихвите да останат без промяна, съчетано с акцента на Уорш върху движенията на пазара между отделните заседания, разтревожи част от участниците на най-големия облигационен пазар в света, отбелязва Financial Times.

„Отговорът на Уорш по темата за инфлацията звучеше така: оставяме пазара да свърши нашата работа. Това не беше достатъчно убедително за инвеститорите“, коментира Лу Брайън, икономически стратег в DRW Trading.

Главният икономист за САЩ в PGIM Робърт Сокин също критикува изявлението на председателя на Фед.

„Най-големият пропуск на пресконференцията беше, че Уорш не обясни защо Фед не повиши лихвите“, казва той, цитиран от FT.

Според него рязкото покачване на доходността по дългосрочните облигации е „сериозен повод за тревога“, защото Федералният резерв може да започне да се притеснява, че губи доверието на пазарите.

„Това вероятно ще ги накара през следващите седмици да заемат още по-строга позиция по отношение на паричната политика“, смята Сокин.

По-малкото насоки от страна на Фед насочват инвестиционните компании към AI инструменти и алтернативни методи за анализ

WarshGPT: Как Уолстрийт се адаптира към новата ера в комуникацията на Федералния резерв

Уорш повтори, че Федералният резерв „няма да се поколебае“ да предприеме необходимите действия срещу инфлацията.

„Нашата репутация зависи от това да изпълняваме задълженията си и да постигаме целите си“, заяви той.

От последното заседание на Фед през юни насам цените на бензина и дизела в САЩ рязко са се повишили заради ескалацията на конфликта с Иран, а корабният трафик през Ормузкия проток се е свил почти до минимум.

Макар централните банкери традиционно да обръщат по-голямо внимание на базисната инфлация, която изключва силно волатилните цени на енергията и храните, редица икономисти предупреждават, че поскъпването на енергоносителите неизбежно ще се прехвърли върху разходите на домакинствата и бизнеса.

Военният конфликт допълнително засилва ефекта от митата на Тръмп и бума около изкуствения интелект, които също оказват натиск върху цените в най-голямата икономика в света.

Уорш увери, че Федералният резерв е готов да направи всичко необходимо, за да върне инфлацията – която през май достигна 4,1% – към целевото равнище от 2%, което институцията не е успявала да постигне повече от пет години.

Американските борсови индекси реагираха с рязък спад: широкият индекс S&P 500 се понижи с 1,5%, а технологичният Nasdaq 100 – чиито компании са особено чувствителни към повишаването на доходността по облигациите – загуби 2,1%.