Доходността по 10-годишните японски държавни облигации достигна 3% във вторник за първи път от три десетилетия, след като американският финансов министър Скот Бесънт даде най-ясния досега сигнал, че Вашингтон очаква Японската централна банка да повиши лихвите по-агресивно.

Според японската обществена телевизия NHK Бесънт е казал както на финансовия министър Сацуки Катаяма, така и на управителя на централната банка Казуо Уеда, че следващата стъпка на Токио трябва да бъде ново увеличение на лихвите.

В последвало интервю за CNBC Бесънт казва: „Разполагам с информация, която пазарът няма, и смятам, че японското правителство и Японската централна банка ще предприемат действия, които ще доведат до по-силна йена.“

Още преди думите му пазарите оценяваха като много вероятно Японската централна банка да повиши основната лихва с 0,25 процентни пункта до 1,25% на заседанието си на 18 септември. Доходността по 10-годишните японски държавни облигации за последно е била над 3% през 1996 г.

Ръстът засилва опасенията на някои икономисти и трейдъри, че лихви над 3% могат сериозно да затруднят Япония в овладяването на публичните ѝ финанси.

По-високата доходност може също да накара японските животозастрахователни компании да намалят вложенията си в американски държавни облигации и да върнат повече капитали на вътрешния пазар, пише Financial Times.

Движението в Япония е част от по-широк ръст на доходността по световните облигационни пазари, подхранен отчасти от новото изостряне на конфликта в Близкия изток. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации също се повиши до най-високото си ниво от повече от година.

При подготовката на бюджета за финансовата година, която започва през март, Япония залага лихвен процент от 3,8%.

Бесънт и Катаяма обсъдиха и състоянието на йената в кулоарите на срещата на финансовите министри от Г-20 в САЩ. Вашингтон вече е изразявал притеснения заради слабостта на японската валута.

През юли и август японските и американските власти се намесиха съвместно на валутния пазар в рекорден опит да подкрепят отслабналата йена. Оттогава обаче повече от половината от поскъпването ѝ е било заличено.

Япония похарчи равностойността на 96,4 млрд. долара в подкрепа на валутата си, а САЩ се включиха с по-малка сума, чийто размер не беше обявен.

Съвместната намеса отдалечи йената от четиридесетгодишното ѝ дъно от около 164 йени за долар. След като поскъпна до около 155 йени за долар, валутата отново отслабна и се върна към нива около 160.

Катаяма каза пред журналисти във вторник, че с Бесънт са потвърдили необходимостта от продължаване на координираните действия на валутните пазари.

„Движенията на валутните курсове би трябвало да отразяват фундаменталните фактори, но често това не се случва“, коментира тя.

В открито писмо до сенатора демократ Елизабет Уорън миналия месец Бесънт посочи, че Япония е един от най-големите притежатели на американски държавни облигации, както и ключов партньор и съюзник на САЩ.

„Хаотичните движения на пазара на йената могат да предизвикат принудително закриване на позиции, което да дестабилизира световните пазари и в крайна сметка да повиши разходите по заемите за американските домакинства и бизнеса“, пише Бесънт.