Ще се окажат ли огромните инвестиции в изкуствен интелект оправдани? Дебатът обикновено се свежда до един въпрос: ще доведе ли технологията до достатъчно голям ръст на производителността, за да оправдае вложените средства? Според икономиста Янис Варуфакис обаче и оптимистите, и скептиците пропускат по-съществения проблем.

В коментар за Project Syndicate бившият финансов министър на Гърция, лидер на партия MeRA25, професор по икономика в Атинския университет и старши научен сътрудник в Университета „Фудан“ предупреждава, че AI може да се окаже изключително успешна технология и същевременно да подкопае икономическата система, в която се развива.

Той нарича това „илюзията за производителността на AI“: убеждението, че ако с помощта на технологията хората вършат повече работа за по-малко време, икономиката непременно ще създава и повече стойност.

Повече свършена работа не означава непременно повече икономическа стойност

Варуфакис припомня, че предишните технологични революции са унищожавали професии, но са създавали и нови отрасли, работни места и пазари. Автомобилът например е лишил от препитание редица занаяти, свързани с конния транспорт, но е дал начало на автомобилната индустрия, пътното строителство и множество обслужващи дейности.

Този процес е известен като „съзидателно разрушение“: въпреки загубите за отделни професии и общности общият резултат е бил разширяване на производството и на паричната стойност на произведеното.

Според Варуфакис обаче не бива автоматично да очакваме същото от AI. Той предлага да разграничим две значения на производителността. Едното е количеството задачи, изпълнени за единица човешки труд. Другото е паричната стойност, създадена чрез този труд.

По първия показател изкуственият интелект вече постига впечатляващи резултати. Варуфакис обаче смята, че ръстът на ефективността може да бъде съпроводен със спад на икономическата стойност, която се създава и остава на пазарите.

Бившият президент на Европейската централна банка предупреждава, че производителността в Европа продължава да изостава сериозно от тази в САЩ

Марио Драги: Данните са шансът на Европа да запази контрол в ерата на AI

Две заплахи: по-малко работни места и по-малко истински пазари

Първият риск е добре познат: AI може да замени значителна част от труда в професии като програмиране, превод, счетоводство и право, без да създаде съпоставим брой нови работни места. Варуфакис допуска, че засегнати могат да бъдат дори професии като архитектурата, математиката и преподаването.

Но според него има и втора, по-слабо забележима опасност – превръщането на пазарите в зависими от технологичните платформи пространства, в които все по-голяма част от печалбите се пренасочва към собствениците на дигиталната инфраструктура.

Варуфакис нарича тези пространства „облачни феодални владения“, а приходите, които собствениците им извличат от останалите участници, определя като „облачна рента“.

За да обясни тезата си, той посочва Amazon. Платформата събира огромен брой купувачи и продавачи, но алгоритъмът ѝ определя кои продукти да бъдат показани на отделния потребител и при какви условия търговците да достигнат до него. Затова, твърди икономистът, тя не функционира като децентрализиран пазар, въпреки че на пръв поглед прилича на такъв.

С навлизането на AI агентите зависимостта от подобни платформи може да се задълбочи. Асистенти като Alexa, Siri и Gemini ще могат не само да отговарят на въпроси, но и да насочват потребителските решения и да извършват покупки от наше име. Така компаниите, които продават стоки и услуги, рискуват да станат още по-зависими от технологичните посредници, контролиращи достъпа до клиентите им.

Според Варуфакис част от печалбите на тези компании постепенно ще се превръща в рента за собствениците на платформите. Те на свой ред ще могат да влагат получените средства в още по-мощна AI инфраструктура, засилвайки контрола си върху пазарите.

Класическият избор между броя на децата и инвестициите във всяко от тях, жилищните разходи, семейните политики и социалните норми могат да обяснят спада в отделни държави, но не и цялостната му тенденция, показват нови изследвания

Свиващият се свят: Може ли производителността да компенсира демографския спад

Парадоксът на един все по-ефективен AI

Варуфакис прави разграничение и между възможните ефекти от технологията в различните икономики. В Китай, където AI се съчетава с роботиката, той допуска, че материалното производство и приходите могат да нараснат поне в краткосрочен план. На Запад, където AI агентите навлизат широко в услугите и административните дейности, според него рискът от съкращаване на работни места и пренасочване на печалби към платформите е по-голям.

В тази хипотеза обществото ще може да изпълнява все повече задачи с все по-малко човешки труд, но общите доходи от заплати и печалбите на предприятията извън технологичните платформи ще намаляват. Варуфакис предупреждава, че ако процесът се задълбочи достатъчно, обичайните инструменти на икономическата политика – от паричните стимули до данъците върху богатството и универсалния базов доход – може да се окажат недостатъчни за овладяване на последиците.

Това е прогнозният сценарий на Варуфакис, а не неизбежен резултат от развитието на AI. Основният му аргумент е, че самият ръст на производителността не може да бъде достатъчна мярка за икономически успех, ако не отчитаме кой получава създадената стойност.

Според икономиста решаващият въпрос не е просто колко повече работа ще вършим с помощта на изкуствения интелект, а дали ползите от нея ще останат широко разпределени в икономиката, или ще се концентрират в ръцете на собствениците на технологичните платформи.