През 2022 г. фондовият пазар претърпя сериозен спад, който до голяма степен беше отдаден на повишаването на лихвените проценти, поевтиняването на облигациите и енергийните сътресения, предизвикани от руската инвазия в Украйна.

През 2027 г. може да се стигне до сходен сценарий, който да свали индекса S&P 500 до 6300 пункта – близо 20% под сегашните му равнища. Това прогнозира Ерик Уолърстийн, главен макроикономически стратег в компанията за управление на алтернативни активи и консултантски услуги Clocktower.

„Все повече се доближаваме до сценарий, при който навлизаме в обичаен мечи пазар – той вече почти се превръща в основната ми прогноза“, предупреждава Уолърстийн в подкаста Other People’s Money, коментирайки наскоро публикуваната си прогноза.

„Не смятам, че мечият пазар е някакъв невероятен сценарий. Мисля, че в момента всички сме толкова погълнати от AI, че не успяваме да го видим. А и е трудно да погледнем повече от два месеца напред с каквато и да било увереност – диапазонът на възможните развития е твърде широк.“

Според него забавянето на ръста на корпоративните печалби може да доведе до спад на акциите, съпроводен с отслабване на долара. Уолърстийн очаква инвеститорите да насочат средства към златото, което според прогнозата му може да достигне 6000 долара за тройунция през следващата година.

Той оценява вероятността за осъществяване на негативния си сценарий на 50%, като посочва непредсказуемостта на войната с Иран и на инвестиционния бум около изкуствения интелект.

„Механизмът е същият като през 2022 г.: енергиен шок, прекомерно високи пазарни оценки, затягане на паричната политика от централните банки по света. Този път обаче ще имаме и фискален натиск, който ще забавя растежа“, казва той в подкаста.

Уолърстийн изразява притеснения и за пазара на труда в САЩ. Според него перспективите за 2027 г. пораждат допълнителни опасения, тъй като заетостта като цяло не разполага с достатъчен буфер срещу евентуални сътресения.

„Ако продължим да повишаваме лихвите в условията на този петролен шок, проблемът няма да бъде само в поскъпването на горивата и храните. На практика ще затягаме паричната политика навсякъде, опитвайки се да се справим с него, а това е изключително неблагоприятна комбинация за икономическия растеж“, казва Уолърстийн.

В бележка до клиентите си, публикувана тази седмица и цитирана от MarketWatch, стратегът посочва, че акциите са оценени така, сякаш всичко ще се развие по най-благоприятния начин. В същото време икономиката е изправена пред риск от стагфлация, ниска ликвидност, слаби реални доходи и допълнителни затруднения в секторите, които не са пряко свързани с AI.

Той отбелязва също, че разходите за лихвени плащания вече достигат рекордните 3,15% от брутния вътрешен продукт. Според него нови повишения на лихвите от Федералния резерв могат да увеличат разходите по обслужването на дълга и доходността по дългосрочните облигации, тъй като инвеститорите ще изискват по-висока компенсация, за да ги държат.

Съотношенията между плащанията по дълга и доходите остават ниски, но разходите за лихви нарастват, а перспективите отново да се вземат заеми при свръхниски лихви „изглеждат мрачни“, смята стратегът.

Уолърстийн предупреждава клиентите си, че очакванията за корпоративните печалби са „раздути“. Акциите са напът да отчетат най-силния си многогодишен период на растеж на печалбите от 30 години насам, но предишни подобни епизоди – например след спукването на дотком балона – са били последвани от пазарни спадове.

„Очаквам допълнително свиване на оценките до съотношение цена/очаквана печалба (forward P/E) от 15, отчасти заради повишаването на лихвите и новия цикъл на затягане на паричната политика от Фед“, казва той.

Според Уолърстийн премията за риск при акциите – допълнителната доходност, която инвеститорите би трябвало да получават спрямо държавните облигации – на практика е нулева, въпреки че инвестирането в акции предполага поемане на допълнителен риск и съответно би трябвало да носи по-висока очаквана възвръщаемост.

Това означава, че инвеститорите залагат или на корпоративни печалби, които ще надхвърлят очакванията, или на понижаване на лихвените проценти. Уолърстийн не смята нито един от двата сценария за вероятен.

„Очакванията на фондовия пазар все още не отразяват реалността на енергийния шок и по-високите лихви, но рано или късно те ще трябва да бъдат включени в оценките. Дори най-малкият признак за забавяне на развитието на AI ще засили преоценката на активите“, предупреждава стратегът клиентите си.

Той изразява опасения и от възможно кредитно сътресение, свързано с изкуствения интелект, което може да удари фондовия пазар.

Сред останалите рискове Уолърстийн откроява евентуални разпродажби на американски акции от чуждестранни инвеститори, чиито вложения са се удвоили до 3,1 трилиона долара от 2021 г. насам, както и намаляване на обратното изкупуване на акции от компаниите.

Той допълва, че зачестилите напоследък разговори за забавяне на напредъка в областта на AI могат да се окажат проблем за корпоративните печалби:

„AI може да се провали – бумът на капиталовите разходи може просто да стигне твърде далеч, без самата технология да се провали, както се случи с телекомуникационния балон. Или AI може да унищожи всички ни. Или пък регулаторите могат да попаднат под контрола на индустрията.“