Става ли американският фондов пазар „твърде голям, за да се срине“?

Все повече анализатори и стратези се питат дали американският фондов пазар вече не е станал твърде голям, за да бъде оставен да се провали, и прекалено важен за икономиката, за да бъде допуснат продължителен спад.

Около 55% от американците притежават акции, а ценните книжа вече формират най-големия дял от нетното богатство на домакинствата, изпреварвайки дори недвижимите имоти.

В икономика, която в необичайно голяма степен зависи от разходите на най-богатите американци, мнозина започват да се питат дали фондовият пазар в САЩ не се превръща в система, която вече не може да бъде оставена да се срине.

Ерик Балчунас, старши стратег за борсово търгувани фондове в Bloomberg Intelligence, повдига въпроса в анализ, публикуван по-рано тази седмица. Темата напоследък се обсъжда и в няколко популярни инвестиционни подкаста.

Изразът „твърде голям, за да се провали“ придоби широка популярност по време на финансовата криза от 2008 г. Тогава той се използваше за големите американски банки, които бяха толкова тясно свързани с останалата част от финансовата система, че фалитът им би създал неприемлив системен риск.

„Американското правителство може да става все по-несклонно да допуска продължителен мечи пазар, като се има предвид колко важни са акциите за пенсионните спестявания на американците“, пише Балчунас в анализа, цитиран от MarketWatch.

Уолстрийт бързо преодоля новия шок от войната с Иран

Новата финансова опора

Имаше времена, когато икономистите разглеждаха борсовия срив като здравословен процес, който прочиства натрупаните дисбаланси в икономиката. Днес обаче все повече хора на Уолстрийт и във Вашингтон се питат дали нов мечи пазар не би създал прекалено голям риск за икономическата сигурност.

Силното поскъпване на акциите през последните години позволи на американците да увеличават разходите си и да не изостават от инфлацията. Фондовият пазар обаче се превърна и във важна част от социалната защита и в ключова опора за пенсионерите, отбелязва Балчунас.

Цитираните от него данни показват, че около 55% от американците притежават акции. До края на десетилетието делът им може да достигне 80%, тъй като т.нар. сметки „Тръмп“ и други държавни програми насърчават младите хора да инвестират.

Това поставя САЩ далеч пред останалите държави по разпространение на инвестициите в акции. Бумът на фондовия пазар предизвика дълбока промяна в структурата на богатството в САЩ след финансовата криза от 2008 г. Акциите вече представляват най-големия дял от нетното състояние на домакинствата, надминавайки дори недвижимите имоти.

Средната класа продължава да разчита основно на стойността на жилищата си като източник на натрупано богатство. Портфейлите на най-заможните американци обаче са доминирани от акции и дялове в частни компании, показват данни на Федералния резерв.

Проучвания на Марк Занди от Moody’s и други икономисти показват, че след пандемията от COVID-19 заможните американци осигуряват все по-голяма част от икономическата активност в страна, където потреблението формира приблизително 70% от годишния БВП.

В същото време домакинствата с по-ниски доходи и по-малко активи изостават, тъй като ръстът на разходите им не успява да настигне инфлацията. Занди и други икономисти наричат това „К-образна икономика“.

„Това е обратното на инфлацията, защото евентуалното изпаряване на богатството на хартия би засегнало непропорционално силно хората с най-високи доходи. Реалната икономика обаче също със сигурност ще пострада“, казва Даниел ДиМартино Бут, главен изпълнителен директор на QI Research, в предаването The Julia La Roche Show.

Фондовият пазар заема по-голям дял от богатството на американците от всякога. Същевременно размерът му спрямо цялата икономика достигна безпрецедентни равнища.

Т.нар. индикатор на Бъфет, кръстен на легендарния инвеститор Уорън Бъфет, сравнява общата стойност на американския фондов пазар с годишния брутен вътрешен продукт на страната.

Анализ на Dow Jones Market Data показва, че съотношението наскоро е достигнало 2,5 – най-високата стойност в историята.

Американските акции носят средна годишна доходност от 8,7% от обявяването на независимостта през 1776 г.

Ще се намеси ли държавата?

След като мнозинството американци вече притежават акции, за политиците може да стане трудно да останат безучастни, ако фондовият пазар се окаже на ръба на сериозен срив, смята Балчунас.

След финансовата криза от 2008 г. Федералният резерв значително разшири набора си от инструменти. Кулминацията дойде в началото на пандемията от COVID-19, когато централната банка съдейства чрез посредници за покупки на ETF-и, инвестиращи в корпоративни облигации и други кредитни инструменти.

Според Стив Сосник, главен стратег в Interactive Brokers, Федералният резерв отдавна поставя основен акцент върху защитата на банковата система. Именно това е мотивирало централната банка да се намеси след фалита на Silicon Valley Bank през март 2023 г.

Ползите за фондовия пазар от действията на Федералния резерв са били единствено вторичен ефект, смята Сосник.

Колкото повече средства се насочват към акциите, толкова по-вероятно е фондовият пазар да престане да бъде просто изпреварващ индикатор за икономическата активност и да се превърне в ключов източник на стабилност за цялата финансова система, посочва Балчунас.

През последните години централните банки на Япония и Китай са съдействали за покупки на местни акции чрез борсово търгувани фондове. Според Балчунас това е още една причина Федералният резерв да обмисли подобни действия.

„Колкото по-широко разпространено става притежаването на акции, толкова по-трудно може да бъде за Федералния резерв да разграничи подкрепата за финансовата стабилност от подкрепата за самия фондов пазар“, пише той.

Ерик Уолърстийн, главен макростратег в Clocktower Group и бивш служител на Федералния резерв, е скептичен, че централната банка би предприела директни действия за поддържане на цените на акциите.

Новият риск пред Уолстрийт: Балон при печалбите

Това обаче не означава непременно, че основната теза на Балчунас е погрешна.

„Твърде голям ли е фондовият пазар, за да бъде оставен да се провали? Според мен да“, казва Уолърстийн пред MarketWatch.

„Ефектът на богатството има голям принос за сегашните модели на потребление и спестяване. Без него домакинствата нямаше да харчат толкова активно натрупаните си спестявания, а следователно и потреблението нямаше да бъде толкова силно.“

Данните на Федералния резерв от години показват, че разполагаемите средства за потребление на американците нарастват заедно с богатството им, докато нормата на спестяване намалява. Според Уолърстийн това е един от най-ясните признаци, че поскъпването на активите стимулира потреблението.

Освен значението на потребителските разходи американското правителство има и друга причина да защитава пазара. В надпреварата между САЩ и Китай за надмощие в областта на AI водещите технологии все по-често се разглеждат като въпрос на национална сигурност.

Белият дом на Тръмп придоби дялове в Intel и в компании, свързани с редкоземни метали, в опит да подпомогне развитието на местни отрасли, които са от критично значение за националната сигурност.

Според скорошна публикация на Financial Times OpenAI дори е предложила да предостави 5% дял на правителството. Главният изпълнителен директор Сам Алтман е предложил държавата да придобие подобни участия и в други големи американски AI компании, за да бъдат смекчени опасенията около технологията.

Ако сътресения на фондовия пазар застрашат компании като OpenAI, Уолърстийн смята, че федералното правителство може да се притече на помощ.

Очаква се OpenAI да набере милиарди долари чрез първично публично предлагане. Според последните медийни публикации обаче компанията обмисля да отложи борсовия си дебют за следващата година.

„Смятам, че при изключително тежка ситуация американското правителство ще подкрепи част от тези компании, вероятно срещу дялово участие“, казва Уолърстийн. „Успехът им има пряко отношение към националната сигурност.“