Когато миналия месец испанският премиер Педро Санчес свика предсрочни парламентарни избори, той заложи на предположението, че общественото недоволство от жилищната криза и опасенията от възхода на крайната десница ще обединят различните течения на левицата около неговата Социалистическа партия.

Социологическите проучвания обаче показват, че много от потенциалните му поддръжници са толкова разочаровани от настоящото положение и от възприеманите като провали действия на собственото му правителство, че не са склонни да го подкрепят.

Принудителното извеждане на 87-годишната Марикармен Абаскал от дома ѝ през септември и последвалата ѝ смърт предизвикаха протести срещу жилищната криза в страната. Недоволството достигна своята кулминация в сряда с обща стачка, която според синдикатите е извела над 3 милиона души по улиците.

„Всяко поколение има своя собствена битка. За нас това е битката за жилище“, коментира Санчес на първия си предизборен митинг след обявяването на вота.

Основното предизвикателство пред него в навечерието на изборите на 29 ноември е, че протестите, оглавявани от движения, разположени още по-вляво в политическия спектър, вече далеч надхвърлят въпроса за достъпните жилища.

Общата стачка в Испания предизвика противоположни оценки сред синдикати и работодатели

По-малкото зло

Недоволството сред протестиращите далеч не се ограничава до жилищната криза, пише Reuters. Участници в демонстрациите настояват за по-достъпни жилища, качествено държавно образование и по-добро здравеопазване, като критикуват правителството за недостатъчните инвестиции в тези сфери и провежданите политики.

Две тежки железопътни катастрофи с жертви, осъдителни присъди за корупция срещу хора от близкото обкръжение на Санчес и масовото навлизане на мигранти в испанския анклав Сеута допълнително са отслабили обществената подкрепа за премиера.

Въпреки активната му предизборна кампания социологическите проучвания показват, че подкрепата за Социалистическата партия продължава да се движи между 26% и 29% – приблизително същите равнища, отчетени преди обявяването на изборите.

Ако през следващите две седмици не настъпи промяна, за най-вероятен сценарий се смята съставянето на правителство между консервативната Народна партия и крайнодясната Vox – националистическа формация, която настоява за по-строг граничен контрол и дерегулация.

Разговори с политици от левоцентристкия спектър, активисти и избиратели разкриват, че за мнозина разочарованието от съществуващото положение надделява над желанието да предотвратят идването на крайната десница на власт.

Аргументът за избор на „по-малкото зло“ – подкрепа за центристко правителство като преграда пред все по-радикалната десница – постепенно губи убедителност. Тази тенденция отразява по-широкото недоволство от управляващите, което през последните месеци прерасна в обществени вълнения в редица европейски държави.

Санчес представя евентуално правителство на Народната партия и Vox като заплаха за социалните права, извоювани през последните десетилетия. В скорошен предизборен видеоклип той описва възможната коалиция като „два цвята, един проект за връщане назад“.

Някои от критиците му обаче използват същия аргумент срещу него.

Най-малко 68 са жертвите на влаковата трагедия в Испания

„Правителството на Санчес, което само се определя като прогресивно, е правителство на по-бавното връщане назад“, смята Марио Агиряно, говорител на Социалистическото движение, което се радва на популярност сред студентите и придоби известност по време на протестните лагери в Испания.

„За предпочитане ли е врагът, който те убива бавно с отрова, пред този, който те убива с моторен трион?“

Според Теш Сиди, депутатка с позиции вляво от Санчес, Социалистическата партия се опитва да се представя като радикална лява сила по време на избори, но прогресивните избиратели няма да бъдат заблудени.

„Социалистическата партия на Санчес се прави на Че Гевара на левицата по време на избори и предизборни кампании, но прогресивните избиратели няма да се подведат“, посочва тя, обяснявайки защо гражданите трябва да предпочетат нейната формация „Широк фронт“ пред по-големия ѝ партньор в управляващата коалиция.

Гласуването не е достатъчно

Провалът на преговорите между испанските левоцентристки партии за създаване на обща политическа платформа миналия месец поставя разочарованите леви избиратели пред труден избор.

Те могат да продължат да подкрепят социалистите, да се въздържат от гласуване или да дадат гласа си за по-малка формация, рискувайки по този начин да улеснят идването на десницата на власт.

Окуражени от мащаба и въздействието на уличните протести в Испания и други европейски държави – от Сърбия до съседна Португалия – мнозина вече поставят под въпрос дали участието в избори остава най-ефективният начин за постигане на промяна.

„Гласуването не е достатъчно“, подчертава Алисия дел Рио, говорител на Съюза на наемателите, който организира общата стачка в сряда.

Испанските избори могат да променят политическия баланс в Брюксел

По думите ѝ е изключително важно да не се допуска „фашизмът да получи място във властта“, но изборите са само един от инструментите за обществено въздействие.

„Независимо кой управлява, трябва да има обществена сила, която да придвижва исканията ни напред“, обяснява тя пред журналисти на брифинг по-рано този месец.

Дел Рио уверява, че движението ще продължи да оказва натиск, за да гарантира, че жилищната криза ще остане основна тема в предизборната кампания.

Всичко на червено

По време на предизборните си обиколки Санчес използва израза от рулетката „всичко на червено“, за да насърчи избирателите да гласуват стратегически за неговата партия в провинциите с малък брой депутатски мандати, където испанската избирателна система поставя по-малките формации в неизгодно положение.

При положение че над един милион избиратели все още не са решили за кого да гласуват, подкрепата на четирима от всеки петима леви избиратели за социалистите в по-малките провинции би могла да обърне резултата, смятат експерти.

Междувременно политическата обстановка продължава да се променя.

Според Пако Камас от социологическата агенция Ipsos крайнодясната Vox успява да привлече част от разочарованите леви избиратели с посланията си за защита на труда и съхраняване на испанската култура.

Други политически движения пък са стигнали до заключението, че за тях е по-добре да останат в опозиция.

Партията Podemos („Ние можем“), която в пика на популярността си през 2015 г. привлече над една четвърт от избирателите, но според последните проучвания вече разполага с подкрепа от едва 1,9%, отказа да се присъедини към новия „Широк фронт“ или да разгледа възможността за съюз с управляващите.

„Социалистите ще ви погълнат, ако им се отдаде възможност“, предупреждава водещият кандидат на партията Ирене Монтеро.