Високи цени, социално недоволство и политическо напрежение изправят Европа пред трудна зима

Наемите растат стремително. Цените на енергията се повишават, което оскъпява горивата и подхранва инфлацията. Икономическият растеж е в застой, а разходите по заемите във Франция, Италия, Испания и Гърция се увеличават. В резултат средства, които биха могли да бъдат използвани за обновяване на училища, субсидиране на жилища или подпомагане на земеделци, пострадали от сушата, сега трябва да бъдат насочени към изплащане на задължения.

Обществените последици от задълбочаващата се криза с разходите за живот вече са видими. Във Франция мирните демонстрации са съпроводени от безредици и грабежи, в Италия протестиращи блокират веригите за доставки, а в историческите центрове на испански градове се появяват огромни протестни лагери. Властите в Париж и Рим разполагат допълнителни сили за сигурност, за да предотвратят нови сблъсъци през следващите дни.

Решаването на проблемите, които извеждат хората на улицата, обаче се оказва трудно за европейските правителства, чиито финансови възможности са ограничени.

„Нито едно друго поколение през последните 50 години не се е сблъсквало с толкова много предизвикателства“, коментира пред POLITICO френският депутат от Зелените Пурия Амиршахи, един от съпредседателите на новосъздадена парламентарна комисия, която разследва доколко правителството е допуснало грешки при овладяването на протестите в събота.

На фона на понижаващите се температури и продължаващата енергийна криза Европа е изправена пред перспективата за зима на масово обществено недоволство. Ситуацията се усложнява и от предстоящите избори в редица държави, на които националистически и популистки партии се надяват да постигнат значителни успехи.

Макрон срещу гнева на французите: Президентът забранява нови протести и критикува „глупавите коментари“ отвън – основно от Тръмп

Недоволството обхваща континента

Ситуацията във Франция предизвиква особено сериозни опасения за стабилността на Европейския съюз, тъй като страната е втората по големина икономика в блока.

В събота ученици, които от седмици блокират училища с искания за по-добро финансиране на образованието, се присъединяват към стотици хиляди граждани, протестиращи срещу поскъпването на живота.

Франция обаче далеч не е единствената държава, изправена пред подобни проблеми.

В Испания принудителното извеждане на 87-годишна пенсионерка от дома ѝ в Мадрид миналия месец предизвиква демонстрации в цялата страна с искания за по-добра защита на наемателите и мерки срещу високите жилищни цени. Между 2015 и 2025 г. те се увеличават с 80%, докато заплатите нарастват едва с 30%.

Подобни протести избухват и в Португалия, където стойността на жилищата почти се утроява от 2015 г. насам, до голяма степен заради засиленото търсене от туристи и дигитални номади.

В Албания мирни демонстрации продължават от май заради предполагаема широкоразпространена корупция в управлението и проект за луксозен курорт, свързан с Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп.

Миналата седмица обаче напрежението прераства в насилие, след като в протестите се включват студенти. Те изразяват недоволство както от корупцията, така и от бедността, високите разходи за живот и недостатъчните инвестиции в образованието и здравеопазването, като настояват за оставката на цялата политическа класа. 

В сряда хиляди ученици, студенти и преподаватели излизат по улиците на Атина и около 50 други гръцки града. Основните им искания са за повече държавни средства за образование, безопасни училищни сгради и достъпни жилища.

Протестната вълна в Гърция се разраства заради скъпия живот и жилищната криза

В Сърбия студентските демонстрации, превърнали се в най-мащабните протести в историята на страната, постепенно придобиват характер на политически митинги преди парламентарните избори в неделя.

Младежки движения призовават за мобилизация и в Германия, където в Берлин и Хановер вече се провеждат по-малки демонстрации срещу съкращенията във финансирането на образованието.

През уикенда студенти организират шествия в няколко града в Северна Италия заради ниските възнаграждения и поскъпването на живота. На места се стига до насилие, подобно на това във Франция и Албания. Маскирани групи разграбват магазини, замерят полицаи с камъни и подпалват улично оборудване.

Италианската обществена телевизия RAI, позовавайки се на полицейски доклад, съобщава за около 10 000 участници в протестите в няколко града.

Премиерът Джорджа Мелони и нейното правителство реагираха със затягане на мерките за сигурност, включително изпращането на 500 военнослужещи „за защита“ на Милано.

„Да протестираш е право, да опустошаваш градовете ни – не“, подчертава Мелони.

Според Мари Хайланд, изследовател в Eurofound – агенцията на ЕС за подобряване на условията на живот и труд, кризата с разходите за живот подкопава негласния обществен договор между поколенията. Младите европейци все по-често се сблъскват с перспективата да не постигнат благосъстоянието, което са очаквали да имат поне на нивото на своите родители.

Френският депутат Амиршахи е сред нарастващия брой представители на политическите среди, които смятат, че правителството е допуснало напрежението да излезе извън контрол, тъй като не е започнало своевременно диалог с ученическото движение. Той припомня, че са били необходими седмици, преди министърът на образованието да се срещне с организаторите на протестите.

„Първоначалните искания бяха много прости и практични. Тоалетна хартия в санитарните помещения, тавани, които не се рушат, и достатъчно учители“, посочва депутатът.

Албания форсира спорния курорт на Къшнър, докато протестите прерастват в насилие

Амиршахи, който участва в демонстрациите в своя парижки избирателен район през миналия уикенд, предупреждава, че всички европейски демокрации трябва внимателно да следят случващото се във Франция.

Според него властите се опитват да потушат общественото недоволство със сила.

„Ситуацията във Франция е на ръба“, предупреждава той.

Социалните мрежи засилват напрежението

Социалните платформи имат съществена роля както за разрастването на протестите, така и за задълбочаването на политическата поляризация около тях.

По данни на платформата за наблюдение на онлайн активността Visibrain само в събота са публикувани над 2,2 млн. съобщения в X, свързани с демонстрациите. Това е три пъти повече от броя на публикациите в пика на протестите на „жълтите жилетки“ в края на 2018 г.

Във вторник френското правителство привиква представители на водещи технологични платформи, за да обсъди разпространението на съдържание, което представя уличното насилие в положителна светлина. Поводът са видеозаписи на грабежи и безредици, излъчвани на живо в платформи като TikTok.

Онлайн активизмът също така улеснява разпространението на протестните движения отвъд националните граници.

В италианския град Болоня демонстранти скандират лозунги, използвани по време на ученическите протести във Франция. Страници в Instagram разпространяват призивите за нова френска демонстрация в събота, докато групи в Telegram информират участниците за политическите събития в двете държави.

Безредиците във Франция пренареждат политическите позиции преди президентските избори през 2027 г.

В Албания част от протестиращите разказват, че техни съмишленици от Испания са им изпратили средства за закупуване на маски и пречистена вода, които да им помогнат да се предпазят от въздействието на сълзотворния газ, цитира POLITICO. 

Междувременно крайнодесни партии във Франция, Испания и Португалия се опитват да извлекат политически дивиденти от общественото недоволство, като представят традиционните центристки формации като неспособни да отговорят на нуждите на гражданите.

Марин льо Пен, която води в социологическите проучвания преди президентските избори във Франция през 2027 г., се стреми да убеди избирателите, че тя и крайнодясната ѝ партия „Национален сбор“ са единствената политическа сила, способна да възстанови реда и сигурността.

Хорхе Мартин Фриас, евродепутат от испанската крайнодясна партия Vox, смята, че традиционните европейски политици са „извършили греха на гордостта и са забравили обикновените хора“.

Френското правителство и представители на десницата от своя страна твърдят, че крайнолевият кандидат за президент Жан-Люк Меланшон, който подкрепя ученическите демонстрации още от началото им, използва напрежението за политически цели и допринася за неговото разрастване.

Меланшон категорично отхвърля тези твърдения, а част от политическите му противници също не ги приемат. Първото социологическо проучване след безредиците показва, че електоралните нагласи почти не са се променили.

Ситуацията в Италия обаче сочи, че подобни проблеми засягат управляващи от целия политически спектър. Докато правителството на десния премиер Джорджа Мелони се сблъсква с младежки демонстрации в северната част на страната, на юг шофьори на камиони и земеделци блокират изходи от магистрали заради високите цени на горивата.

В Испания повечето социологически проучвания показват, че консервативната Народна партия е на път да спечели достатъчно места, за да състави коалиционно правителство с крайнодясната Vox след предсрочните парламентарни избори.

Премиерът Педро Санчес ги насрочва, след като депутатите отхвърлят дълго отлаган пакет от жилищни мерки, предложен от кабинета в отговор на протестите.

От лична трагедия до национален символ: Испания след Марикармен

Политическата промяна обаче едва ли ще успокои общественото недоволство, смята Валерия Раку, говорител на Съюза на наемателите в Мадрид, който е сред основните организатори на демонстрациите.

„Който и да управлява, това няма да спре“, коментира тя по повод изборите през ноември.

По думите ѝ протестиращите са постигнали повече за няколко седмици, отколкото лявото правителство на Санчес за осемте си години на власт.

Активистите за достъпни жилища възнамеряват да отправят същото послание и на 11 ноември, когато в Испания е планирана първата обща стачка от 15 години насам.

„Политиката се връща там, където винаги е трябвало да бъде – на улицата и сред хората“, обобщава Раку.

Погледите се насочват към Германия

С наближаването на зимата растящите цени на енергията заплашват да засилят финансовия натиск върху европейските домакинства и да предизвикат нова вълна от протести. Рискът се увеличава и заради постепенното изтичане на правителствените мерки за защита на потребителите от поскъпването на енергията вследствие на войната в Иран.

Германия се очертава като една от най-уязвимите държави заради исторически ниските си газови запаси. Това може да доведе до значително по-високи сметки за отопление, като напрежението на газовия пазар вероятно ще се отрази и върху цените на електроенергията в съседните страни.

Икономическата стагнация и нарастващите разходи за живот създават предпоставки за обществено недоволство, подобно на това във Франция. Германия засега разполага с по-големи финансови възможности да смекчи последиците от кризата, но това не изключва вероятността през следващите години да се сблъска със сходни социални сътресения.