Френският министър-председател Себастиен Льокорню е издал указания на местните власти да въведат „частичен вечерен час“ в понеделник, за да предотвратят сцени на безредици и мародерство, подобни на тези, наблюдавани по време на масовите протести през уикенда, съобщава Politico.

Мярката има за цел „да защити хората, имуществото и бизнеса“, заявява Льокорню. Вечерният час трябва да бъде „частичен“ и „локализиран“, допълва той, тъй като разрушенията се случват в конкретни райони, а не в национален мащаб.

Заместник-министърът Жан-Дидие Берже заявява пред френската телевизия BFM, че това може да означава ограничаване на достъпа през нощта до конкретни улици или райони с висока концентрация на търговски обекти.

Ще бъде създаден „специален фонд за подкрепа“, който да предостави финансова помощ на около 3 000 местни компании, засегнати от безредиците през уикенда, според френския министър с ресор за малкия бизнес Серж Папин.

От протест срещу скъпия живот до политическа криза: Франция след нощта на безредиците

Извънредни мерки

Новините дойдоха след извънредно заседание във френското министерство на вътрешните работи, проведено заради сцените на широко разпространен хаос, които се разиграха в цяла Франция в събота.

Макар президентът Еманюел Макрон да се опита да успокои разтревожената общественост с обръщение в праймтайм в неделя вечерта, речта му беше широко критикувана от целия политически спектър.

Министърът на вътрешните работи Лоран Нуньес подаде оставка вследствие на безредиците през уикенда, но Макрон отказа да я приеме.

След масовите безредици във Франция Макрон отказа оставката на вътрешния министър

Правителството сега се опитва набързо да опровергае обвиненията, че е управлявало неправилно ситуацията, и да предотврати превръщането ѝ в продължително движение като това на „Жълтите жилетки“ от 2018 г. преди пролетните президентски избори, в които фаворит за победа е лидерът на крайната десница Марин льо Пен, допълва Politico.

По време на демонстрациите в събота учители и ученици, които от седмици блокират училища, изисквайки повече финансиране за образованието, обединиха сили с онези, недоволни от бързото покачване на цените на живота, и докато стотици хиляди хора маршируваха мирно, в някои от най-големите градове на Франция, включително Париж, бяха отбелязани инциденти с насилие.

Уебсайт, който твърди, че представлява движението „Жълтите жилетки“, призовава за нови протести тази събота, а основните синдикати организират стачки и протести на 5 ноември в несъгласие с предложения от правителството бюджет, предвиждащ икономии в размер на 43 милиарда евро.

Въпреки че гимназиите са затворени поради празници в страната, някои ученици продължават да протестират. Музеят „Лувър“ също беше затворен поради стачка на студенти от университета по история на изкуството, намиращ се в сградата му.

„Macron explosion“: Учениците яхват новата вълна на протести във Франция

Кой е виновен

Кой точно е отговорен за разрушенията през уикенда остава предмет на спорове.

Докато чуждестранни лидери като президента на САЩ Доналд Тръмп и унгарският премиер Петер Мадяр без доказателства приписаха бунтовете на имигрантите, Льокорню и правителството насочиха обвиненията към така наречените „ултралеви“ движения, позовавайки се на анализ на френските разузнавателни служби.

Парижкият прокуроркЛор Бекко заяви в понеделник пред TF1, че „абсолютно не може да потвърди“ анализа на правителството, основан на профилите на арестуваните и разследваните досега във френската столица.

Льокорню и политици от дясното крило обвиниха и крайнолевия кандидат за президент Жан-Люк Меланшон, популярен сред младите избиратели и борещ се за второто място след Льо Пен в проучванията, че играе „важна роля“ в рамките на „крайнолява мрежа“, като подклажда безредиците.

Рейтингът на Макрон достига 9-годишно дъно, но Бардела и Льо Пен също губят подкрепа

Меланшон многократно е подкрепял протестиращите студенти и е отхвърлял обвиненията, че има намеса за насилието, като обвинява правителството за настоящата ситуация и упреква службите за сигурност, че използват непропорционална сила срещу непълнолетни. Той и представители на други леви партии участваха в мирните протести в събота и осъдиха масовите грабежи.

Льокорню ще свика среща с партийните лидери и кандидатите за президент, за да обсъдят как да се гарантира, че предизборните дейности, като митинги и посещения, могат да се провеждат безопасно, както и да изслуша предложенията за реформиране тактиките на френската полиция, подложени на засилен контрол.

Getty Images | Себастиен Льокорню

И пазарите страдат от безредиците

Акциите също изпитват натиск от ситуацията, като индексът CAC 40 отбеляза спад от 1,7% при следобедната търговия в понеделник.

През последните години пазарът значително изоставаше от останалите европейски борси на фона на засилващата се политическа нестабилност, въпреки че едва15% от приходите му се генерират на вътрешния пазар, а банките са под особено напрежение, допълва CNBC.

Френският фондов пазар исторически е чувствителен към всяко разширяване на т.нар. спред OAT-Bund, допълнителна доходност по облигациите, която Франция изплаща в сравнение с Германия, която достигна най-високото си ниво от времето на европейската криза с държавния дълг в началото на 2010-те години.

Френските доходности вече надвишават и тези на Италия или Гърция, което предполага по-висок риск.

Усещане за 2012: Спомените за дълговия кошмар се завръщат, но този път не с Гърция

Разширяването на спредовете по облигациите поражда опасения относно разходите на компаниите за набиране на капитал и засилва страховете от по-високи данъци и по-строги регулации.

Френският фондов пазар изпитва затруднения и поради доминиращата роля на компаниите от луксозния сектор, които страдат от спада в потребителските разходи на китайските клиенти от високия ценови сегмент.

„Ако сте международен инвеститор, който обмисля дали да инвестира във френски облигации, тази ситуация не ви помага“, заявява Майк Бел, ръководител на отдела за пазарна стратегия в RBC BlueBay Asset Management. „Изглежда, че или пазарите на облигации ще се разбунтуват, или хората ще се разбунтуват, или и двете“, допълва той.

Чуждестранните инвеститори притежават все по-голям дял от френския дълг, който се е увеличил от около 48% в началото на 2022 г. до почти 60% в началото на 2026 г., което потенциално означава по-висока волатилност на пазара на облигации в среда на избягване на риска.

„Това, от което Франция се нуждае, е да оправи фискалната си ситуация; трябва да повишат пенсионната възраст. Не можеш да се пенсионираш на 62 години, ако средната продължителност на живота е 84 години, но ако това се случва още преди да са започнали да обсъждат въпроса, представете си какво би се случило по улиците, ако се опитате да повишите пенсионната възраст до... Имам предвид, че във Великобритания, тя е 68 години“, допълва Бел.

Италия или Франция – кой е по-рисковият играч за Европа в спиралата на държавния дълг

Бюджетно предизвикателство

Референтните лихвени проценти по държавните дългови инструменти на Франция достигат най-високото си ниво от 2002 г. насам, като инвеститорите изискват по-висока доходност, за да отпуснат заеми на правителството.

Сред основните поводи за безпокойство са несигурността около президентските избори, както и въпросът дали малцинственото правителство на министър-председателя Себастиен Льокорню ще успее да приеме бюджета за 2027 г., който в момента е в процес на преговори. Те стават все по-напрегнати и през последните години са довели до падането на двама от предшествениците на премиера.

Анализатори посочват, че кредиторите искат надежден план за фискална консолидация, за да не се вкара Франция в спирала на задлъжнялост: слабият растеж и трайно високото съотношение на дефицита към БВП повишават доходността на облигациите, увеличават разходите на правителството за обслужване на дълга и задълбочават още повече дефицита, което може да доведе до още по-високи разходи по заемите.

Близо до дългова криза

Според Шарън Бел от Goldman Sachs настоящите условия не налагат спешна намеса от Европейската централна банка, която „не желае“ да използва своя „Инструмент за защита на трансмисията“. Тя обаче отбелязва, че ако спредовете започнат да нарушават ликвидността на пазара, ЕЦБ би избрала да приложи този механизъм.

Такъв ход би бил политически деликатен и вероятно ще наложи на Франция да предприеме още по-строги фискални реформи в дългосрочен план, подобни на тези, които страни като Гърция, Португалия и Ирландия проведоха по време на кризата в еврозоната. Понякога наистина е необходим натиск от пазара, и точно това видяхме през тази година“, допълва анализаторът.

Ще се намеси ли ЕЦБ във Франция? Ключът е фискалната политика, отговаря Лагард

Междувременно Майк Бел от RBC BlueBay Asset Management заявява, че Франция е изправена пред „много реален риск“ от собствена криза с държавния дълг. „Те трябва да въведат ред във фискалната си система. Ако дори само намекнеш какво е необходимо за това, няма да бъдеш избран, а ако се опиташ да го приложиш, без да си го включил в предизборната си програма, тогава ще има бунтове по улиците“, допълва той.

Преди всякаква намеса ще има „ожесточен сблъсък между този, който спечели следващите избори“, и ЕЦБ, допълва Бел. Централната банка е малко вероятно да се намеси, освен ако страните не спазват процедурата за превишен дефицит, която гласи, че бюджетният дефицит на сектор „общо държавно управление“ не трябва да надвишава 3% от БВП. Настоящият дефицит на Франция е около 5%.

Управителят на Banque de France Емануел Мулен заяви пред CNBC миналата седмица, че нарастващата френска доходност се дължи на политическата несигурност, но е „възможно да се върнем към дефицит от 3% през 2029 г., което е целта на правителството“.