Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард отхвърля спекулациите за евентуална намеса на финансовата институция във все по-задълбочаващата се криза във Франция.

На въпрос на CNN дали ЕЦБ планира да се намеси, тя отговаря, че решението за нестабилното състояние на втората по големина икономика в ЕС ще бъде вътрешно.

„Има конкретни обстоятелства, които водят до това някои страни да бъдат засегнати в по-голяма степен, като Франция е типичен пример“, коментира Лагард по време на събитието CNN Global Perspectives в Банкок.

„В този конкретен случай основното и първо решение се крие във Франция и е свързано с фискалната политика“, допълва президентът на ЕЦБ.

Страната е поела по „фискално неустойчив път“, предупреждава икономистът, докато политическата криза, протестите и растящата цена на дълга поставят под въпрос способността на Париж да овладее финансите си

Нобеловият лауреат Пол Кругман: Франция може вече да е „твърде голяма, за да бъде спасена“

Франция е въвлечена в бързо ескалираща спирала на криза с държавния дълг, която рискува да повлече ЕС след себе си. Финансовият натиск се усили в последните седмици, тъй като доходността на облигациите скочи, а на този фон безпрецедентни ученически протести разтърсват страната.

Държавният дълг достигна близо 120% от БВП, докато доходността на 10-годишните облигации скочи до почти 5% – най-високото ниво от повече от две десетилетия, което доведе до повишаване на разходите по заемите и забавяне на икономическата активност.

Всичко това, в съчетание с високите разходи за социално подпомагане в страната, оставя на правителството малко място за маневри и почти никакво за удовлетворяване на исканията на учениците, които настояват за решения на проблемите с недостига на персонал и амортизираните училищни сгради.

Инвеститорите също са загрижени, че усилията за намаляване на дефицита могат да бъдат затруднени, като се има предвид, че следващата година са президентските избори.

Правителството в Рим повиши целевите показатели за дефицита за 2027 и 2028 г., след като одобри разходи от 28 милиарда евро за отбрана и енергетика. Това обаче може да изстреля съотношението на дълга до най-високото в Европа, според Goldman Sachs

Италия или Франция – кой е по-рисковият играч за Европа в спиралата на държавния дълг

Лагард обаче подчертава, че нарастващата доходност на облигациите не е характерна само за Франция.

Тази на облигациите в големи икономики като САЩ, Германия и Япония също нараства в последните седмици в резултат на съвкупност от фактори, включително нарастващия държавен дълг и продължителния енергиен шок, причинен от войната в Иран.

Ситуацията във Франция обаче от седмици засили все повече спекулации дали централната банка на еврозоната може да се намеси в подкрепа на икономиката на страната.

ЕЦБ от своя страна разполага с Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (TPI), позволяващ да се придобиват държавни облигации на членки на еврозоната без предварително определен лимит. Прилагането на инструмента обаче е обвързано с редица условия като необосновано и хаотично влошаване на финансирането в дадена икономика.