След масовите безредици във Франция Макрон отказа оставката на вътрешния министър

Френският премиер Себастиен Льокорню свиква в понеделник кризисно заседание на правителството след мащабните безредици през уикенда, определяни като едни от най-тежките прояви на обществено насилие в съвременната история на страната. Протестите срещу поскъпването на живота и влошаването на обществените услуги прераснаха на места в сблъсъци с полицията, палежи и масови грабежи, които засилиха политическото напрежение във Франция само шест месеца преди президентските избори.

На фона на кризата вътрешният министър Лоран Нуньес подаде оставка, поемайки отговорност за пропуските в подготовката на полицията, но президентът Еманюел Макрон отказа да я приеме. Държавният глава настоя за промени в действията на силите за сигурност, докато властите се подготвят за нови масови демонстрации през следващите седмици.

Според властите в събота около 550 000 души са излезли по улиците на френските градове, докато организаторите оценяват участниците на 800 000. Демонстрациите бяха свикани от синдикати, студентски организации и активисти, които се стремят да възродят движението на „жълтите жилетки“, появило се през 2018 г. в знак на протест срещу социалното неравенство.

Основните искания са свързани с нарастващите разходи за живот, ограничения достъп до качествени обществени услуги и проблемите в държавното образование.

Въпреки че повечето шествия протекоха мирно, ситуацията се изостри след появата на групи маскирани активисти, които започнаха да нападат обществени сгради, да разбиват магазини и да извършват грабежи.

По предварителни оценки около 1500 търговски обекта и предприятия са били разграбени или разрушени. На няколко места бяха подпалени кметства и други обществени сгради, а в центъра на Париж вандали повредиха паметника на Републиката.

От протест срещу скъпия живот до политическа криза: Франция след нощта на безредиците

Полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия, за да разпръсне участниците в безредиците. На кадри от различни градове се виждат и служители на реда, които нанасят удари с палки.

Според френското Министерство на вътрешните работи около 1000 полицаи са били ранени в събота, седем от тях тежко. Задържаните в цялата страна надхвърлят 2400 души.

Мащабът на арестите е съпоставим с този по време на най-тежките протести на „жълтите жилетки“ през декември 2018 г., когато в рамките на един ден бяха задържани близо 2000 души.

Макрон отказва оставката на вътрешния министър

След насилието президентът Еманюел Макрон проведе извънредно заседание с високопоставени представители на правителството, а в неделя вечерта отправи телевизионно обръщение към нацията.

Той призова за национално единство и обеща, че извършителите на нападенията и разрушенията ще понесат отговорност.

„Онези, които извършиха грабежи, ще трябва да платят за нанесените щети, а тези, които се опитаха да съборят Републиката, ще бъдат подведени под отговорност“, заяви френският държавен глава.

Президентът съобщи още, че е разпоредил на префектите да работят съвместно с кметовете за засилване на защитата на обществените сгради и търговските обекти през следващите седмици. Сред възможните мерки е и забрана на демонстрации, когато обстоятелствата го налагат.

Преди обръщението се появиха предположения, че Макрон може да въведе временен вечерен час в отделни райони или дори извънредно положение. В крайна сметка той не обяви подобни ограничения.

Полицейското насилие срещу ученици във Франция предизвиква тревога сред адвокати и правозащитници

Речта му обаче предизвика недоволство сред политическите опоненти и в социалните мрежи заради липсата на конкретни решения.

Остават въпросите как властите ще осигурят отговорност за извършените престъпления, по какъв начин ще бъдат обезщетени пострадалите предприятия и как ще се предотврати повторение на насилието при следващите демонстрации.

Критиките са насочени и към подготовката на силите за сигурност, след като полицията не успя да овладее ситуацията въпреки предварително обявените протести.

В понеделник вътрешният министър Лоран Нуньес призна, че органите на реда са допуснали сериозни пропуски при планирането и реакцията си.

„Предложих да подам оставка, защото нося пълната отговорност за случилото се“, заяви той пред радио France Inter, като призна, че властите не са успели да предвидят мащаба на предизвикателствата пред полицията.

От Елисейския дворец потвърдиха, че министърът е представил оставката си още в неделя, но Макрон е отказал да я приеме заради необходимостта от приемственост в ръководството на силите за сигурност, пише France 24. 

Президентът е настоял Нуньес да предприеме всички необходими действия за изясняване на пропуските в предварителната подготовка и разузнавателната информация, довели до насилието. Вътрешният министър трябва също да разработи нови оперативни методи за реакция при подобни кризи.

Междувременно председателят на долната камара на френския парламент Яел Браун-Пиве обяви, че иска разследване на причините за безредиците и действията на институциите.

Политическият натиск върху Макрон и Мерц задълбочава разногласията за следващия бюджет на ЕС

Насилието задълбочава политическото противопоставяне

Събитията се развиват в момент на сериозна политическа нестабилност във Франция, където парламентът е разделен между три конкуриращи се блока, а президентските избори през април 2027 г. засилват напрежението между основните политически сили, отбелязва BBC. Макрон, който няма право на трети последователен мандат, навлиза в заключителния етап от управлението си с ограничено политическо влияние.

Безредиците се превърнаха в нов повод за взаимни обвинения между правителството и опозицията.

Президентът и премиерът Льокорню свързаха насилието с радикални крайнолеви организации и престъпни групи. Представители на кабинета посочиха и партията „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меланшон като един от факторите за ескалацията.

Меланшон от своя страна обвини премиера, че „си играе с огъня“.

„Като заложихте на влошаването на ситуацията, единственото, което постигнахте, беше да обедините всички младежки и работнически синдикати“, посочи крайнолевият политик.

Лидерката на крайната десница Марин льо Пен също използва кризата, за да атакува управлението. В публикувано в социалните мрежи видео, заснето пред френското знаме, тя определи центристкото правителство на Макрон като „изчерпано, дезориентирано и привидно неспособно на нищо друго, освен да коментира собственото си безсилие“.

Според някои политически анализатори безредиците могат да се окажат благоприятни за крайната десница, която традиционно поставя сигурността и обществения ред сред основните си приоритети.

Междувременно генералният секретар на синдиката CGT Софи Бине упрекна президента, че в обръщението си не е отговорил на исканията на студентите и не е предложил решения за поскъпването на живота и влошаването на обществените услуги.

„Отнемат ни бъдещето“: Грета Тунберг се включи в ученическите протести във Франция

Политическите спорове засилват недоволството сред гражданите, които очакват конкретни действия за възстановяване на сигурността.

„Докато ние се тревожим за безопасността си, те превръщат ситуацията в инструмент за политическа борба преди президентските избори“, коментира пред BBC Едуар, учител и баща на три деца.

Икономическите проблеми ограничават възможностите на правителството

Кризата се задълбочава и от тежкото състояние на публичните финанси.

Франция е под натиск от инвеститорите да овладее нарастващия държавен дълг, но правителството се опасява, че съкращаването на социалните разходи и обществените услуги може да предизвика нова вълна от недоволство.

Това поставя кабинета пред трудно решение – необходимостта от бюджетна дисциплина влиза в противоречие с исканията на протестиращите за по-добро образование, социална подкрепа и достъпни обществени услуги.

Обстановката се усложнява и от липсата на стабилно парламентарно мнозинство, което ограничава възможностите за провеждане на икономически реформи.

Властите се надяват на временно успокояване на обстановката през следващите две седмици, когато учениците излизат във ваканция. На 5 ноември обаче синдикални организации и представители на движението на „жълтите жилетки“ вече планират нови мащабни демонстрации.

Така правителството на Льокорню е изправено не само пред необходимостта да възстанови обществения ред и доверието в полицията, но и пред по-широкото предизвикателство да отговори на социалното недоволство, което стои в основата на протестите.