Албания форсира спорния курорт на Къшнър, докато протестите прерастват в насилие
Евродепутат обвинява правителството на Еди Рама, че бърза да разреши строителството в доскоро защитена зона, преди страната да бъде обвързана с екологичните правила на ЕС
,fit(1001:538)&format=webp)
Евродепутати обвиниха албанските власти, че използват „нечестни“ практики, за да ускорят реализацията на спорен луксозен курорт, свързан със семейството на Доналд Тръмп, на фона на протести, които стават все по-ожесточени.
Докато премиерът Еди Рама обеща да „чуе гласовете на младите хора“, които излизат по улиците, критиките към него се засилват заради начина, по който правителството се отнася към демонстрантите, противопоставяли се мирно на проекта в продължение на месеци.
В сцени, невиждани от десетилетия, студентите, които вече са в центъра на протестите, влизат в тежки сблъсъци с полицията в Тирана. Правителствени сгради, банки и магазини бяха подпалени, атакувани и разграбени.
Нидерландският евродепутат Тинеке Стрик обвинява Рама пред The Guardian, че допълнително нагнетява напрежението, като упорито прокарва проекта, подкрепян от зетя на американския президент Джаред Къшнър.
„Ако албанското правителство беше взело сериозно „Революцията на фламингото“, нямаше да стигнем дотук“, казва тя за протестното движение, възникнало заради плановете курортът да бъде изграден в екологично чувствителни райони на балканската страна.
„Студентите изразяват разочарованието на хората, които чувстват, че никой не ги е чул.“
В понеделник общински служители разчистваха павета, а собственици на магазини укрепваха витрините си с метални плоскости след шести пореден ден на сблъсъци в столицата. Протестиращи подпалиха и полицейски участък.
Полицията за борба с безредиците използва гумени куршуми и сълзотворен газ, за да разпръсне множествата. Студентите обещават да продължат демонстрациите, докато Рама не подаде оставка, искане, което премиерът категорично отказва да изпълни.
Луксозният курорт е планиран в защитената влажна зона Вьоса-Нарта край Звърнец от компания, свързана с Джаред Къшнър.
Проектът предвижда изграждането на до 10 000 вили по крайбрежието в територии, които бяха защитени, преди правителството да прокара спорен закон, позволяващ на т.нар. „стратегически инвеститори“ да строят в части от местността Вьоса-Нарта. Там се намира последната запазена в естествен вид делтова система в Средиземноморието.
През юни Европейският парламент призова Албания, която е кандидат за членство в ЕС, да отмени закона. Според евродепутатите той представлява пряка заплаха за екологичните стандарти, които са „неподлежащи на преговори условия за присъединяване“.
Позицията на Европейския парламент дойде, след като строителни работници започнаха дейности през май. Това предизвика протести, които впоследствие се разпространиха в цялата страна, след като стана ясно, че древни дюни и горски масиви са били унищожени, за да се прокарат пътища през природния резерват.
Рама, който миналата година спечели исторически четвърти мандат, има амбицията Албания да стане член на 27-членния ЕС до 2030 г. Страната все още е сред най-бедните в Европа повече от три десетилетия след падането на комунистическия режим.
В обръщение на живо в социалните мрежи в неделя той заяви:
„Албанците трябва да помислят много ясно: искат ли това, искат ли онова, или искат ЕС?“
Стрик, която е евродепутат от Зелените и през юни оглави мисия на Европейския парламент за установяване на фактите в Албания, смята, че правителството бърза да създаде свършен факт, преди страната да бъде задължена да спазва европейските стандарти. Албания е сред най-напредналите държави в процеса на разширяване и се надява да приключи преговорите за членство до края на 2027 г.
Тя се позовава на оценка за въздействието върху околната среда, чиито „научни резултати“ Рама наскоро определи като ключови за реализацията на проекта за 4 млрд. евро.
„Правителството е представило пакет от документи за околната среда на Европейската комисия, но без да отмени закона, който позволява строителство в защитената зона. То продължава да се опитва да помогне за реализирането на мегаломанския план за луксозен курорт на Иванка Тръмп и Джаред Къшнър. Как? Като прокарва ускорена оценка на въздействието, която, ако бъде направена достатъчно задълбочено, никога не би могла да стигне до заключението, че подобно строителство може да бъде разрешено.“
По-рано този месец Рама заяви на туристически форум в Брюксел, че проектът може да промени из основи туристическия сектор в страна, която преди падането на сталинисткия ѝ режим през 90-те години е била „Северна Корея на Европа“.
„Ако строителството продължи, това няма да бъде решено на улицата, а от науката“, каза той. „Идеята, че природата сама ще се погрижи за себе си, ако просто я гледаме, е абсурдна и остаряла. Опитваме се да създадем висок клас туристическа дестинация, в която природата да бъде изведена на преден план, хората да прекарват ваканциите си там, а албанците да получат онова, което заслужават: много по-силна икономика.“
На 8 октомври Къшнър заяви, че проектът има една-единствена цел:
„Да строим според най-високите стандарти за дизайн и опазване на околната среда и да оставим тази изключителна част от Албания по-зелена, с по-богато биоразнообразие и в по-добро екологично състояние.“
Междувременно частни компании, натоварени с изготвянето на оценката за въздействие, вече извършват измервания, картографиране и наблюдение на района. Това накара природозащитниците, които първоначално поведоха протестите, да заявят тази седмица, че „науката вече се е произнесла“.
„Тя се произнесе още когато експерти от Факултета по природни науки на Тиранския университет решиха през 2004 г. да защитят този невероятен пейзаж“, казва пред The Guardian Александър Трайче от най-старата природозащитна организация в страната, PPNEA. „Решението им се основаваше на много солидни научни данни. Няма как науката да ни каже нещо повече. Повторното отваряне на този въпрос е не само неискрено, а очевиден опит да се оправдае строителство, което изобщо не би трябвало да се случва.“
По думите му една истинска оценка на въздействието върху околната среда би отнела „поне две години“.
Докато насилието не показва признаци на затихване, много албанци са разгневени и от пасивната реакция на ЕС, казва Трайче.
„Ако ЕС беше се намесил по-рано и беше казал на Рама да спре, мирната фаза на протестното движение нямаше да прерасне в това, което виждаме днес.“
Стрик казва, че е била изненадана от ентусиазма на албанския премиер към толкова мащабен туристически комплекс в толкова уязвима природна зона. Според нея е особено важно подобни уникални крайбрежни територии да бъдат защитени на континент, който вече е научил уроците си от допуснати в миналото грешки.
„Обвинявам Рама, че обслужва собствените си интереси и интересите на Къшнър, а не тези на природата и албанския народ“, каза тя.
„Правителството очевидно възнамерява да приключи процедурите, преди да бъде юридически обвързано със стандартите на ЕС. Подобни задкулисни и нелоялни практики трябва да бъдат остро критикувани от Европейския съюз. Ако Албания наистина иска да бъде надежден кандидат за членство, тя трябва да спазва европейското законодателство, вместо да се опитва да го заобикаля.“
Попитан от The Guardian за обвиненията на Стрик, Рама отговаря:
„Моля, кажете на уважаемата дама, че насилието в Тирана е съвсем реално. Вместо да си въобразява несъществуващи екологични заговори, тя би могла да помогне на Албания, като осъди насилието, на което изглежда симпатизира, в злополучно ехо на дамата на Кремъл, госпожа Захарова [говорителката на руското външно министерство Мария Захарова].“
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)