Американският президент Доналд Тръмп заяви, че е готов да участва в тристранна среща с руския президент Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин, но измести фокуса от Украйна към ядреното разоръжаване.

Коментарът му дойде, след като The Wall Street Journal съобщи, че Путин е предложил тримата лидери да се срещнат през следващия месец, за да обсъдят войната в Украйна и евентуален край на конфликта при условия, благоприятни за Москва.

Тръмп обаче заяви пред журналисти, че подобна среща би била полезна „не толкова за Украйна“, а за разговори за ядрените оръжия и разоръжаването.

„Това би било много положително за света“, каза той, като добави, че евентуалната среща вероятно ще се състои в Китай.

Тръмп трябва да посети страната през следващия месец за срещата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Това ще бъде второто му посещение в Китай през настоящия мандат.

Според източници, запознати с последните разговори, Пекин не е възразил срещу идеята за тристранен формат. Не е ясно обаче дали Си Дзинпин би приел темата, предложена от Тръмп. Китай многократно е отказвал да участва в преговори за контрол над въоръженията.

След срещата между Тръмп и Си през септември Белият дом съобщи, че американският президент е настоял за „тристранни преговори за контрол над въоръженията“. В официалното китайско съобщение за срещата подобна инициатива не беше спомената.

След изтичането на договора New START през февруари няма правно обвързващи ограничения върху американския и руския арсенал от стратегически ядрени оръжия с голям обсег, нито съществени преговори за ново споразумение, което да включва и Китай. Това засилва опасенията за начина, по който трите ядрени сили ще управляват все по-сложната конкуренция помежду си.

Напрежението между Тръмп и Зеленски се задълбочава

Идеята за среща с Путин и Си идва в момент, когато отношенията между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски отново се влошават.

В понеделник Тръмп повтори призива си Украйна да смени основния си преговарящ.

„Честно казано, мисля, че е време някой друг да преговаря от името на Украйна“, заяви той.

„Дали сме много на Украйна, а те не са ни дали нищо, не забравяйте това“, добави американският президент.

По същото време пратениците на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър се очаква да пътуват до Норвегия тази седмица за нов кръг разговори със Зеленски за прекратяване на войната, съобщава Financial Times.

Източник, запознат с организацията, посочва, че посещението се подготвя, но плановете все още могат да бъдат променени.

Самият Зеленски също говори в понеделник за възможна среща с Уиткоф и Къшнър „през следващите дни“ в Норвегия.

Натискът върху Киев се свързва все по-силно с цената на горивата

Преговорите идват в момент, когато Тръмп оказва силен натиск върху Украйна да прекрати далекобойните удари по руски петролни рафинерии.

Причината все по-ясно се преплита с вътрешната американска политика.

Цените на горивата в САЩ се повишиха рязко преди междинните избори през следващия месец и се превърнаха в сериозен политически проблем за президента.

Според данни на автомобилната асоциация AAA цената на бензина е нараснала с над 50% от началото на годината и в понеделник е достигнала 4,29 долара за галон. Дизелът е поскъпнал с почти 80% до рекордните 6,32 долара за галон, което увеличава разходите за транспортния сектор и земеделието.

На този фон Тръмп договори с Путин освобождаване на руски дизел за световния пазар с надеждата това да облекчи ценовия натиск.

Той също така спря прилагането на нови санкции срещу Русия, които трябваше да бъдат въведени по силата на двупартиен закон, подписан от него миналия месец.

Тръмп защити решението с аргумента, че не иска да предприема действия, които биха могли „глупаво да отблъснат Русия от масата за преговори“.

Според Financial Times администрацията се е отказала и от допълнителни санкции срещу руската военна икономика, въпреки новото законодателство.

Енергийни анализатори обаче са скептични, че премахването на ограниченията върху руския дизел ще има значителен ефект върху глобалното предлагане, тъй като основният проблем е повреденият капацитет на руските рафинерии, а не липсата на достъп до пазара.

Зеленски възобнови ударите по руската енергийна инфраструктура

Зеленски заяви пред Financial Times миналата седмица, че е спрял украинските удари по руски енергийни обекти за три дни след призива на Тръмп за енергийно примирие.

По думите му Украйна е възобновила атаките, след като Русия е продължила да нанася удари по украинската енергийна инфраструктура и да причинява цивилни жертви.

Зеленски вече критикува решението за руския дизел.

„Всяко облекчаване на санкциите срещу Русия без ясно и трайно споразумение за деескалация е очевидна слабост“, заяви той след обявяването на договорката.

Последният разрив между Тръмп и Зеленски се задълбочи именно след телефонния разговор между американския и руския президент по-рано този месец, последван от сделката за дизела.

Тръмп заяви през уикенда, че Зеленски „не иска да спре войната“ и „не помага особено“, като отново насочи критиките си към Киев.

Републиканци също критикуват курса към Москва

Решението на Тръмп да смекчи натиска върху Русия вече предизвиква и необичайно остри реакции сред републиканци в Конгреса.

„Недопустимо е тази администрация да капитулира пред руски диктатор, който незаконно нахлу в Украйна и всеки ден убива невинни цивилни“, заяви републиканският сенатор Том Тилис.

Републиканският конгресмен Брайън Фицпатрик също предупреди, че всеки, който възпрепятства използването от Украйна на системата Starshield, ще бъде „напълно разследван и ще понесе отговорност“.

„Конгресът недвусмислено ще потвърди, че Украйна е незаменим съюзник на Съединените щати и че Русия сама се е определила като враг на САЩ“, заяви той.