Френският президент Еманюел Макрон е издал указания на местните власти да забранят протестите в събота, с изключение на тези, организирани от профсъюзите.

Всяка молба за „протест“ или „събиране“, отправена от хора, „които нямат право да го правят“, ще бъде „отхвърлена“, заявява Макрон след среща по сигурността с премиера Себастиен Льокорню и разузнавателните служби, съобщава Politico.

Целта, допълва той, е да се поддържа обществен ред и да се „защитят компаниите“ след размириците във Франция миналата седмица.

В интернет вече се появяват призиви за нов кръг протести, което повдига вероятността да се превърнат в седмично явление, както при „Жълтите жилетки“ през 2018–2019 г.

„Президентът счита, че шест месеца преди изборите, дебатът трябва да се води в телевизионните студия, във вестниците и в крайна сметка в избирателната урна“, заявява източник, близък до Макрон.

Обуздаване на хаоса: Франция въвежда „локален“ вечерен час след масовите безредици от уикенда

Профсъюзите обикновено провеждат преговори с местните власти преди планирани демонстрации.

За събота властите може да предложат „алтернативни маршрути“, за да гарантират максимална сигурност, заявява още държавният глава. Той допълва, че в петък ще председателства заседание на Съвета по отбраната и след това ще обяви „нови решения“.

Министърът на вътрешните работи Лоран Нуньес заяви, че през този уикенд ще бъдат мобилизирани и елитни тактически полицейски подразделения, както и военно подразделение, което обикновено е разположено на френска територия за антитерористични операции.

Правителството беше обвинено в лошо управление на протестите от миналата седмица, като значително е подценило броя на демонстрантите и не е разположило достатъчно полицейски сили, за да предотврати престъпни действия в периферията на протестите, допълва Politico.

Протест, организиран от голям профсъюз в събота в Париж, е бил одобрен, съобщават френски медии, докато всички протести в региона, включително в Лион – един от най-големите градове в страната, са били забранени.

ЕС проверява проруска дезинформация около безредиците във Франция

„Глупави коментари“

Междувременно Макрон разкритикува „неприемливите“ и „глупавите“ коментари от чуждестранни лидери, след като в страната избухнаха протести и най-тежките безредици от години насам.

„След събитията се появи чуждестранна дезинформация, която предизвика толкова неприемливи, колкото и глупави коментари, от много хора, включително чуждестранни лидери“, коментира президентът пред репортери в сряда, цитиран от Reuters. След изказването си той пояснява, че има предвид американския президент Доналд Тръмп „сред другите“, и допълва, че политиците използват ситуацията във Франция за собствени цели.

В публикация в собствената си социална платформа Truth Social тази седмица Тръмп обвини за безредиците „мигрантите, джихадистите и комунистите“ и призова Европа да затвори границите си.

Заедно с други републиканци, сред които вицепрезидентът Джей Ди Ванс и председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън, безредиците във Франция бяха споменати като тема по време на предизборната кампания в навечерието на предстоящите междинни избори в САЩ, допълва CNBC. Лидерите от САЩ твърдят, че политиката на демократите относно миграцията в страната би довела до подобни напрежения.

Политическите престрелки се разпростряха и в правителствените агенции. Американската служба за имиграция и митнически контрол (ICE) написа в сряда в X, че „се бори, за да не допусне американските улици да изглеждат така“. Публикацията включваше кадри, които изглеждаха като препратка към бунтовете във Франция.

Френското министерство на външните работи отговори в своя профил в X, че „се бори, за да не допусне френските статистики да изглеждат така“, показвайки графика на разликата в броя на убийствата с огнестрелно оръжие на 100 000 души в САЩ в сравнение с другите страни от Г-7.

Официални лица в Иран, където според правозащитни организации властите са убили стотици хора по време на репресиите срещу неотдавнашните демонстрации, също се включиха в дискусията, като външният министър Сейед Абас Арагчи призова Макрон да изслуша исканията на протестиращите.

Отделни протести обхванаха Италия, Испания, Португалия и Албания миналия уикенд. Хиляди граждани излязоха на шествие в Гърция в сряда в подкрепа на по-добри образователни услуги, в солидарност с френските студенти, чиито протести бяха първоначалният повод за нарастващите вълнения в страната.

Трусът на френския облигационен пазар се задълбочава

Социалната и политическата нестабилност във Франция се утежнява от надигаща се фискална криза, която в четвъртък изтласка референтната лихва по държавните облигации до нов 24-годишен връх.

Доходността по 10-годишните държавни облигации скочи с още 11 базисни пункта в четвъртък сутринта, достигайки 5,113% и надминавайки доходността по 10-годишните американски държавни облигации за първи път от 2013 г.

Доходността по 10-годишните облигации на Франция удари 5% за първи път от 2002 г.

Инвеститорите са все по-скептични, че Франция ще приеме програма за фискална консолидация, с която да намали високото съотношение между дефицита и брутния вътрешен продукт.

В момента парламентът обсъжда бюджета за 2027 г., но правителството не разполага с парламентарно мнозинство и може да прибегне до специални правомощия. Използването им би могло да осигури краткосрочна бюджетна сигурност, но вероятно ще подхрани допълнителна политическа нестабилност, допълва CNBC.

Франция е изправена пред нарастващи разходи за обслужване на дълга, които оказват допълнителен натиск върху финансите, което поражда опасения от потенциална намеса на Европейската централна банка, ако разликата в разходите по заемите спрямо Германия, икономически еталон за еврозоната, продължи да се увеличава.

От протест срещу скъпия живот до политическа криза: Франция след нощта на безредиците

Междувременно бизнесите и застрахователите понасят финансови загуби в резултат на протестите, както поради преките разходи, така и поради обществените настроения в цялата страна.

Morningstar оценява размера на застрахователните щети на до 1,2 милиарда евро (1,34 милиарда долара) на фона на масовите кражби и щети по търговски обекти и обществени сгради, като се приема, че няма да има допълнителни значителни последици.

„Прякото икономическо въздействие върху Франция от безредиците, свързани с протестите на 17 октомври, вероятно ще бъде ограничено, но идва в труден момент за икономиката и публичните финанси“, казва Мехди Фадли, старши вицепрезидент по глобалните суверенни рейтинги в Morningstar. Той отбелязва, че правителството наскоро ревизира прогнозата за растежа на реалния БВП за 2026 г. от 1% на 0,5%.

„На фона на несигурността, свързана с международната обстановка и президентските избори, продължителните протести могат да окажат допълнително негативно влияние върху доверието на домакинствата и бизнеса, като забавят икономическата активност и засилят фискалния натиск през 2026 г. и през 2027 г.“, допълва той.