Европейските регулатори проверяват възможна чуждестранна онлайн намеса и дезинформационни кампании около безредиците във Франция и сходните прояви на насилие и грабежи в други европейски държави през последните дни.

Според представители на службите за сигурност проруски и крайнодесни профили в социалните мрежи, свързвани и с предишни кампании за дезинформация, са разпространявали видеа с насилие в опит да задълбочат хаоса. Експерти подозират, че част от посланията може да са свързани и с Иран и Алжир.

„Искаме да знаем доколко платформите съдействат“, казва пред Financial Times представител на ЕС. „Възможно е да се провеждат руски информационни кампании, но платформите не бива да ги усилват чрез алгоритмите си.“

Според Давид Колон, изследовател в Sciences Po, специализиран в дезинформацията, „прокремълски инфлуенсъри“, свързвани с руската кампания Storm-1516, са „подсилили отразяването на събитията и са разпространили редица неверни внушения“. Той посочва и руската мрежа за влияние "Матрьошка".

Колон обаче подчертава, че проруски настроените профили „не стоят в основата на протестите, нито има данни да са повлияли върху развитието на събитията“.

Правителства, включително френското, са поискали от разузнавателните служби да проверят дали руски агенти са имали по-пряка роля в разпалването на насилието по улиците.

Високопоставен представител на европейско разузнаване казва пред FT, че засега няма конкретни доказателства за подобни провокации. По думите му руските дезинформационни усилия са били предимно реактивни и концентрирани онлайн, макар че френските разследвания все още са в начален етап.

В Италия, където през уикенда също имаше насилствени протести, министърът на отбраната Гуидо Крозето обвини за безредиците „хибридна война, която някой води срещу нашите държави чрез нетрадиционни инструменти, наречени TikTok, социални мрежи и YouTube, докато Западът не го осъзнава или дори не реагира“.

Марин льо Пен се стреми да се утвърди като гарант за обществения ред, докато съперниците ѝ търсят начин да спечелят подкрепа на фона на засилващия се натиск върху Еманюел Макрон

Безредиците във Франция пренареждат политическите позиции преди президентските избори през 2027 г.

Европейската комисия се срещна тази седмица с френските власти, за да обсъди сътрудничеството със социални платформи, включително X на Илон Мъск, които са позволили разпространението на расистки и насилствени послания. Белгия, където протестите също прераснаха в насилие през уикенда, също се готви да обсъди ролята на китайската TikTok, заяви говорител на вътрешното министерство.

Регулаторите настояват и онлайн платформи за търговия като Amazon и Vinted да блокират продажбата на стоки, за които има подозрения, че са откраднати по време на грабежите.

Правителството е обект на критики, че не се е подготвило адекватно за насилието, което съпътстваше масовите протести, а най-голямата заплаха за властта е, че то може да ескалира подобно на движението „Жълтите жилетки“

Обуздаване на хаоса: Франция въвежда „локален“ вечерен час след масовите безредици от уикенда

Financial Times установява няколко профила, публикували насилствено съдържание, включително кадри, за които невярно се твърди, че са заснети във Франция и които са събрали милиони гледания.

Профил в X с около 5000 последователи е публикувал видео с протестиращи, които хвърлят пиротехнически средства. Клипът е бил гледан почти 6 млн. пъти. Всъщност кадрите са заснети през 2024 г. по време на протести в Тбилиси, Грузия.

Предстоящите избори във Франция, Испания и Италия и отслабващите позиции на германския канцлер Фридрих Мерц усложняват преговорите за дългосрочния бюджет на блока и намирането на средства за Украйна

Политическата несигурност в четирите най-големи икономики на ЕС поставя блока пред риск от парализа

Според дипломатическата служба на ЕС Франция е втората най-често атакувана държава в континентална Европа след Украйна по отношение на подкрепяни от държави операции за манипулиране на информационната среда.

Руски агенти и преди са организирали физически провокации във Франция. През 2023 г. хора, заподозрени във връзки с Русия, изрисуваха сини звезди на Давид из Париж, което предизвика асоциации с преследването на евреите по време на Холокоста. Първоначално графитите бяха възприети като антисемитски акт, но според френската служба за борба с дезинформацията Viginum целта е била да се задълбочат обществените разделения.

Правителството е под натиск, след като полицията не успя да овладее нападенията срещу магазини и обществени сгради

От протест срещу скъпия живот до политическа криза: Франция след нощта на безредиците

Според Колон има и признаци за операции за влияние, свързвани с Иран и Алжир.

„Взаимодействието между инфлуенсъри, алгоритми и операции на чужди държави може да създаде изключителна нестабилност и да отключи насилствено поведение чрез вирусното разпространение на емоционално натоварено съдържание“, казва той.

Колон посочва като пример френско-иранския инфлуенсър Шахин Хазами, за когото има подозрения за връзки с Иран. В момента Хазами обжалва присъда на първа инстанция за оправдаване на тероризма заради публикации в подкрепа на „Хамас“, палестинската въоръжена групировка, която ЕС определя като терористична организация.

Хазами е публикувал различни видеа за протестите във Франция, включително кадри с полицаи, които бият демонстранти. Един от клиповете е събрал 4 млн. гледания в X.

Той категорично отхвърля обвиненията, че е чуждестранен агент, и твърди, че те се разпространяват от хора с връзки с чужди държави, включително Обединените арабски емирства и израелски лобистки групи.

„Политическата ми позиция в подкрепа на Палестина редовно се използва, за да бъда дискредитиран“, казва той и допълва, че е независим журналист.

Хакерите са повишили дистанционно температурата на хладилното оборудване до 50 градуса, като сред засегнатите са големи търговски вериги като Intermarché, Carrefour и Monoprix

Кибератака срещу супермаркети във Франция предизвика пожари и загуби за милиони

Очаква се властите да следят особено внимателно крайнолевите групи, които изглежда стоят зад голяма част от изблиците на насилие.

Според представители на ЕС се обсъжда и сътрудничество между полицията и онлайн платформите за идентифициране на участници в насилието или грабежите.

В понеделник Европейската комисия се срещна с френския медиен регулатор Arcom, а във вторник представители на органите за цифров контрол от всички държави членки проведоха отделна среща.

Комисията заяви, че засега ситуацията се управлява от националните власти, но Брюксел ще се намеси, ако рискът придобие „системен“ характер и онлайн платформите не окажат необходимото съдействие.

„Платформите трябва да гарантират, че алгоритмите им не се използват неправомерно в подобен контекст. Това включва всеки опит за усилване на насилието и подобни инциденти“, заяви говорителят Томас Рение. „Насилието, което се случва офлайн, не бива да бъде алгоритмично усилвано или поощрявано онлайн.“