Доходността по референтните 10-годишни държавни облигации на Франция за кратко премина прага от 5% в сряда – за първи път от 2002 г. насам, докато страната се сблъсква едновременно с няколко кризи.

Масовото обществено недоволство прерасна през уикенда в поредица от насилствени протести и безредици. Успоредно с това френското правителство се опитва да прокара държавния бюджет през силно разделен парламент, докато финансовите пазари засилват натиска за сериозна фискална консолидация заради нарастващия държавен дълг и високия бюджетен дефицит.

Доходността по 10-годишните френски облигации OAT за последно се движеше с около 6 базисни пункта нагоре, до 4,9794%, след като малко преди 11:30 ч. парижко време премина границата от 5%.

Финансовите пазари все по-силно притискат Франция да стабилизира публичните си финанси. Инвеститорите се опасяват, че силно фрагментираният парламент трудно ще постигне съгласие за съкращенията на разходите, необходими за овладяване на разрастващите се бюджетен дефицит и държавен дълг.

В момента депутатите преговарят по бюджета за 2027 г., а премиерът Себастиен Льокорню заяви, че ще търси съкращения на разходите за 54 млрд. евро, или около 60,6 млрд. долара.

Предстоящите избори във Франция, Испания и Италия и отслабващите позиции на германския канцлер Фридрих Мерц усложняват преговорите за дългосрочния бюджет на блока и намирането на средства за Украйна

Политическата несигурност в четирите най-големи икономики на ЕС поставя блока пред риск от парализа

Франция в момента е обект на процедурата на ЕС при прекомерен дефицит. Брюксел препоръчва Париж да доближи бюджетния си дефицит до 3% от БВП спрямо отчетените 5,1% в края на миналата година.

Бюджетните преговори се превърнаха в сериозен източник на политическо напрежение във Франция през последните години. След като миналогодишните разговори не доведоха до пробив, през февруари Льокорню използва извънредна законодателна процедура, за да прокара бюджета за тази година без одобрение от парламента.

Френският министър на финансите Ролан Лескюр заяви пред радио RTL в сряда, че при необходимост правителството е готово отново да заобиколи парламента, за да приеме бюджета за следващата година.

Лескюр каза, че е уверен, че бюджетът ще бъде приет в рамките на предвидения срок.

„Убеден съм в това, защото нямаме друг избор“, заяви той. „Разполагаме с инструментите, за да го приемем, затова съм уверен, че ще успеем.“

Страната е поела по „фискално неустойчив път“, предупреждава икономистът, докато политическата криза, протестите и растящата цена на дълга поставят под въпрос способността на Париж да овладее финансите си

Нобеловият лауреат Пол Кругман: Франция може вече да е „твърде голяма, за да бъде спасена“

Той отбеляза, че правителството разполага с „предпазни механизми“, чрез които може да прокара бюджета, включително член 49.3 от френската конституция. Той позволява на министър-председателя да наложи приемането на законопроект в Националното събрание без гласуване.

„Ако се отклоним от курса, ще задействаме предпазните механизми“, каза Лескюр пред RTL.

Предишни френски правителства паднаха именно когато споровете около разходите достигнаха критична точка. Самият Льокорню подаде оставка по-малко от месец след като пое поста заради разногласия около бюджета, но няколко дни по-късно президентът Еманюел Макрон го назначи отново.

Допълнително усложнение за усилията на правителството да овладее дефицита са масовите протести, които стават все по-насилствени, откакто започнаха миналия месец като студентско движение в Париж.

Правителството в Рим повиши целевите показатели за дефицита за 2027 и 2028 г., след като одобри разходи от 28 милиарда евро за отбрана и енергетика. Това обаче може да изстреля съотношението на дълга до най-високото в Европа, според Goldman Sachs

Италия или Франция – кой е по-рисковият играч за Европа в спиралата на държавния дълг

Напрежението достигна връхната си точка през уикенда с безредици и грабежи. По оценки на властите щетите може да достигнат стотици милиони евро.

Търговците на облигации вече гледат и към президентските избори във Франция следващата пролет като към възможен нов източник на нестабилност.

Настоящият фаворит, кандидатът на десницата Марин льо Пен, заяви по-рано този месец, че при победа би могла да свали бюджетния дефицит под 3% в рамките на 18 месеца. Критиците ѝ обаче поставят под въпрос доколко реалистични са предложените от нея икономии.