Членството на България в еврозоната ще бъде позитивна стъпка напред за българската икономика, търговията и стандарта на живот на хората.

Това заяви председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов на конференция по темата: „Въвеждане на еврото – рискове и предизвикателства. Опитът на Хърватия“.

Уроци от валутния борд

Той подчерта, че страната ни е напреднала в много значителна степен в процеса на подготовка за присъединяване и ще е сред най-дисциплинираните страни членки на еврозоната. Симеонов обоснова това с опита ни във Валутния борд.

През прехода научихме този урок и много стриктно следваме правилата от 1997 г. Тези условия ни позволяват интеграция на еврото, посочи още той.

Нашите анализи и проучвания, базирани на опита на други държави, показват че повечето от тях успешно приемат еврото и не повишават съществено нивата си на инфлация, обясни председателят на БТПП. Той даде пример със страните от втората вълна на разширяване на Икономическия и паричен съюз (ИПС), с Австрия, Ирландия и др. страни, при които има отчетен ръст на потребителските цени в годината преди приемането им, последван от спад след присъединяване и по-висока инфлация в годината след членството им в еврозоната.

От тази гледна точка за България трябва да се отбележи, че анализите трябва да бъдат прецизни, макар приемането на еврото да не е сред най-важните фактори за по-висока инфлация, допълни Симеонов.

Той обясни, че днешната конференция има за цел да проследи примера на Хърватия като последната държава членка, присъединила се към еврозоната след период на икономически турбуленции в цяла Европа. Всеки опит е изключително важен за България, допълни Симеонов.

1 януари 2025 г. е възможната дата приемане на еврото, заяви Домбровскис

Инфлацията – последна пречка на прага на голямата цел

Опитът на Хърватия е от огромно значение за България, за да може да проследим практически как подобна на нас държава приема еврото и да разберем по-добре значението на тази стъпка.

За нас е много важно да бъдем напълно интегрирани в ЕС и да станем член на еврозоната като партньор на 20-те държави, които използват единната европейска валута и и то в общност, обединяваща над 340 милиона европейци, посочи Николай Павлов, зам.-министър на икономиката и индустрията.

Той обясни, че в проекта на Закона за въвеждане на еврото има задължително разпоредби за прилагане в преходния период по въвеждане на еврото в страната. Става дума за указания период за двойно обозначаване на цените в лева и в евро. При подготовката за присъединяването на България се търси балансът между интересите на бизнеса и на потребителите, допълни заместник-министърът.

Нашата цел е да сме готови да приемем еврото и да отговорим на всички критерии, категоричен е той.

Инфлацията у нас падна под средната за ЕС, но еврото се отлага

Николай Павлов посочи, че единственият неизпълнен критерий с днешна дата остава нивото на инфлацията.

Имаме нови актуални данни които показват, че нивата на инфлацията в България се понижават, но все още недостатъчно, допълни той.

Зам.-министър Павлов отбеляза, че процесът на присъединяване и членството в еврозоната са период на огромни промени и властите трябва да са абсолютно уверени, че правата на участниците в бизнеса и търговския сектор, както и на потребителите, ще бъдат абсолютно защитени.

Затова, относно правната регулация на процесите, възприемаме добри практики по време на подготовката си – от финансовите министерства, държавните агенции, представители на бизнеса и потребителите, използващи единната валута, допълни той и обясни, че също така се предвижда кампания за проверка на превалутирането на цените в периода след въвеждане на еврото.

Павлов беше категоричен, че в този процес участниците на пазара трябва да са добре информирани, подготвени по най-добрия начин, включително бизнеса и потребителите в различни сектори. За тази цел информационната кампания вече е в действие, посочи той.

Надявам се, че България ще достигне скоро до тази своя главна цел, като трябва да сме сигурни, че сме перфектно подготвени за това, за ефектите от него и как нашата икономика и общество ще реагират, допълни той.

2,4% е инфлацията за април на годишна база у нас

Законът за въвеждане на еврото - гласуван от НС до края на лятото?

В хода на подготовката за присъединяването на България към еврозоната са сформирани 7 работни групи за координация, пряко отговорни за изпълнението на основните критерии за членство, сред които тези в сферите на банкирането, публичната администрация, икономиката, финансите, публичната комуникация, посочи от своя страна Методи Методиев, зам.-министър на финансите.

Той подчерта, че изготвеното законодателство е синхронизирано с европейското. Има всички предпоставки Законът за въвеждане на еврото да бъде разгледан и гласуван от Народното събрание до края на лятото, категоричен беше зам.-министърът на финансите.

Той коментира и нивата на инфлацията като критерий за членство, който България към момента не покрива.

Нашите модели показват, че до края на годината ще имаме възможност да понижим нивата на инфлацията, посочи зам.-министърът. По думите му най-новите данни за инфлацията потвърждават тенденцията за спад, но недостатъчен.

Още по-актуални данни и прогнози за напредъка на страната ни към членство в еврозоната може да проследите по време на престижния финансов форум, организиран от Profit. bg ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2024 на 4 юни в София, където зам.-министърът на финансите Методи Методиев ще участва в дискусионния панел „Да изпревариш догонването: Най-важните решения за българската финансова политика“.

ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2024 идва с важни икономически и бизнес прозрения в изборната седмица

Факти, митове, дезинформация

Ставайки член на еврозоната, България става член на най-големия световен единен пазар, символ на растящото политическо единство, посочи, Йорданка Чобанова, ръководител на представителството на Европейската комисия в България.

България е на прага на еврозоната и след приемането нейният глас ще бъде чут. Страната ни "ще бъде на масата", на която се вземат решения от европейската централна банка (ЕЦБ) както за паричната политика, така и за икономическото бъдеще на региона, отбеляза Чобанова.

Тя посочи кои ще са основните ползи за бизнеса и потребителите, давайки пример с отпадането на разходите по валутния обмен, на трансакционните разходи, повишен достъп до капитали и външни инвестиции чрез интегрирания финансов пазар. Ще отпадне и валутният риск, категорична е Чобанова.

Тя заяви, че ЕК работи в тясно сътрудничество с българските власти и институции, за да ни подготви за приемане на еврото и пример за това е Споразумението, подписано на 12 април.

България и ЕК подписаха Споразумение за партньорство по кампании за въвеждането на еврото у нас

Следващата критична стъпка е комуникационната кампания да достигне до обществото и да подготви хората и бизнеса за процеса на интеграция на еврото, заяви още Чобанова.

Като негативен аспект обаче тя посочи кампанията срещу еврото у нас през последните години, разпалила, по думите ѝ, обществен дебат за ползите от европейската валута.

Обществените опасения са неоснователни и могат да бъдат преодолени. Те трябва да се опознаят и да се разберат причините за тях. За съжаление, фактите и данните не винаги са достатъчни за противодействие на тревогите и неверните твърдения, добави Чобанова.

Затова е толкова важно да се вникне и да се разберат реалните причини защо България трябва да стане член на еврозоната, за което са необходими примери от реалния опит на други държави, приели еврото, обясни още тя.

За тази цел, националната комуникационна стратегия трябва да бъде задействана като екшън план – активно и ефективно точно преди приемането на еврото, допълни Чобанова.

#ЗаЕврото накратко: отговорите, които търсим

Опитът на Хърватия – какво казват банките, законодателите и малкият бизнес

На конференцията присъстваха и водещи представители на финансови институции и бизнес сектора в Хърватия.

Мислав Бъркич, главен съветник в дирекцията за европейски въпроси на Национална банка на Хърватия, обясни, че процесът на подготовка за страната му е отнел 2 годни, а преходният период след приемането в еврозоната е продължил две седмици, в които страната е работила паралелно с куни и евро, но само при кешови плащания. От 1 януари 2023. безкешовите плащания вече не са били възможни, тъй като всички банкови сметки са били превалутирани в евро.

"По време на тези две седмици те приемаха куни в кеш от гражданите, но рестото от бизнеса се връщаше в евро. Всички се справиха, само някои малки бизнеси (фризьорски услуги, фитнес зали, пекарни) не успяха и връщаха ресто и в куни, докато за големите търговски вериги нямаше затруднения, но след края на преходния период всичко влезе в релси", обясни Бъркич.

Запитан за нивата на инфлацията в Хърватия през 2023 г., когато страната е влязла в еврозоната, той заяви, че е била 8,4%, докато у нас и други страни е била повече, така че не може да се каже, че Хърватия е била по-уязвима.

Според Бъркич, предизвикателство за нашата страна ще бъде по-слабо от това за Хърватия, защото инфлацията в момента се е успокоила. За нас беше много по-трудно в това отношение, посочи той.

Една година в Шенген и еврозоната: Как се промени Хърватия

Хърватия е предприела кампания за етичен код, в която целият бизнесът е бил ангажиран да спазва код за неповишаване на цените. Предвиден е бил специален стикер на витрините на магазините, за да бъдат клиентите уверени, че търговците спазват етичния код и цените са коректно превалутирани.

Представителят на хърватския банков сектор подчерта, че страната е имало масирана информационна кампания от правителството – агресивна, постоянна, ефективна - и допълни, че с присъединяването към еврозоната, Хърватия е отчела финансова стабилност, икономически растеж, позитивно въздействие за бизнес сектора и международната търговия.

Най-важната промяна за Хърватия беше в икономическата стабилност, заяви Горан Шараваня, главен икономист в Хърватската търговска камара. Въпросът трябва ли да се присъединим към еврозоната никога не е стоял на дневен ред след присъединяването към ЕС и НАТО, посочи той.

Икономистът обясни, че в началото разходите за бизнеса са били по-високи заради обмяната на валутата, но сега те се компенсират от по-ниски такси, а приемането на еврото е една от причините за бързия растеж на хърватската икономика.

Инвеститорите нямаха търпение да се присъединим към еврозоната, тъй като валутите рискове за тях отпаднаха с това, допълни Шараваня и изрази увереност, че в България ефектите в положителен аспект също ще бъдат усетени.

История на успеха: Как Хърватия изкова пътя си към еврозоната

Подготовката за еврото в Хърватия започна през 2021 г., следвайки националния план, обясни Ана Блекич, помощник директор в Сектор за разработка на приложни решения и информационни системи, Централно управление на Национална агенция приходи – Хърватия.

Тя е протекла в 3 фази – първите две са т.нар. дуален период, включващ функциониране на еврото само като информативна стойност в системите, след това функциониране на куната като информативна и последна фаза от 1 януари 2024 г., когато всички суми в националните системи са били в евро.

Това е позволило извършване на плавен преход към единната валута и едновременно с това, защита на правата на потребителите и бизнеса според изготвената от правителството национална стратегия, посочи Блекич.

В правен аспект, най-голямото предизвикателство за страната е било да се изменят хърватските закони, чиито текстове касаят куните като национална валута. Това обясни Аня Харамия, главен съдружник в адвокатска кантора Peterka & Partners.

За целта нормативните текстове са били разделени на две: такива, които са били преработени преди влизането на еврото, и такива, променени след приемането на валутата.

Харамия подчерта значението на това законодателните рамки да бъдат синхронизирани напълно и там, където се налага, законите да бъдат актуализирани.

Тя посочи, че хърватските компании са били пряко засегнати от новото законодателство и промени, и препоръча на компаниите, които работят с кеш ежедневно, да обменят по-голяма сума в евро, за да движат операциите си безпроблемно. Освен това Харамия посъветва те да обучат своите служители да изпълняват анекси и бъдещи договори само в евро.

Всички български компании трябва да са сигурни в мерките за синхронизация на законодателството. Уверена съм, че спрямо лихви, такси, превалутиране – бизнесът ще усети положителен ефект, допълни Харамия.