Димитър Радев, БНБ: Влизането в еврозоната по-късно през 2025 г. е възможен и по-вероятен сценарий
„Бюджетът трябва да е антицикличен или казано по друг начин - антиинфлационен, какъвто в момента той не е", казва управителят на БНБ
Присъединяването към еврозоната по-късно през 2025 г. е възможен и на този етап по-вероятен сценарий. Това казва управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за БТА, проведено във Вашингтон, където вървят традиционните пролетни срещи на Световната банка и Международния валутен фонд.
Относно данните, че инфлацията по хармонизираната методика намалява за осми пореден месец и какъв сигнал е това по отношение на предстоящия конвергентен доклад за влизането на страната ни в еврозоната, Радев казва, че това е очаквано развитие. „От позицията на конвергентния доклад намалението трябва да е по-осезателно“, добавя той.
Инфлационният критерий е определян като единствения, който страната ни не покрива. Попитан от журналиста Спас Стамболски дали ако той не бъде изпълнен през юни, смята ли, че е възможно това да стане по-късно тази година, така че да се присъединим към еврозоната от 2025 г., Радев отговаря:
„Да, това е възможен и на този етап по-вероятен сценарий. В режим на валутен борд централната банка има по-ограничени възможности за контрол на инфлацията поради липса на някои от класическите инструменти за това. На този фон ролята на фискалната политика за въздействие върху цените е още по-голяма.“
Попитан как смята, че може чрез бюджета да се повлияе на инфлацията и има ли място темата за промяна на данъчния модел, управителят на БНБ казва: „Бюджетът трябва да е антицикличен или казано по друг начин - антиинфлационен, какъвто в момента той не е. Глобалният, а и нашият собствен опит показва, че най-добре това може да бъде постигнато чрез мерки за ефективно управление и контрол върху разходите. Ако под промяна на данъчния модел имате предвид увеличение на данъците, независимо под каква форма, това при конкретните условия в страната по-скоро ще подкопае данъчната основа и ще увеличи сивия сектор.“
Радев коментира и все още растящия сектор на ипотечното кредитиране, като посочва, че БНБ внимателно следи и анализира ситуацията на кредитния пазар. „Това, което виждаме, ни държи нащрек, но на този етап не ни тревожи особено", казва Радев и допълва: „Предстои да разгледаме доклад на колегите от Банков надзор на база на данните за първото тримесечие, въз основа на който ще решим дали да въвеждаме допълнителни мерки или не. Става въпрос за инструментариума, а не толкова за общото равнище на макропруденциални и монетарни рестрикции, което и в момента е едно от най-високите в ЕС. Във всички случаи, решението няма да е самоцелно, а ще отчита комплекс от фактори, включително постигането на задачите, за които говорихме в началото: ценова стабилност, фискална консолидация, икономически растеж.“
Относно провеждащия се форум на МВФ, управителят на БНБ казва, че той се фокусира изключително върху задачите пред глобалната финансова система, които, по думите му, се свеждат до думата "възстановяване". „Първо, на ценовата стабилност; второ, на фискалната дисциплина; и трето, на икономическата активност“, казва Радев и добавя, че този глобален дневен ред съвпада в много голяма степен с националните задачи, които трябва да бъдат решени в икономическата и финансовата сфера у нас.