От няколко седмици жителите на два съседни града на полско-германската граница се приспособяват към една непривична гледка: охранa, разположенa в двата края на 68-метровия мост, свързващ Губен от германската страна и Губин от полската.

Границата, очертана през 1945 г. по протежението на река Нейсе, която разделя бившия изцяло германски град Губен на две части, отдавна беше изчезнала благодарение на интеграцията в ЕС. През последните две десетилетия местните жители преминават свободно по моста, за да ходят на работа, да пазаруват или да водят децата си на училище.

Сега обаче мостът отново се превръща в символ на разделение, тъй като Берлин и Варшава засилват спора си относно търсещите убежище на фона на нарастващите антиимигрантски настроения. Миналия месец, в рядък случай от присъединяването си към Шенгенската зона за свободно движение през 2007 г. насам, Полша въведе отново контрол с Германия – в отговор на репресивните мерки на Берлин през май, съобщава Financial Times.

Заклещен в отмъстителната война между правителствата в Берлин и Варшава, кметът на Губен Фред Махро е натъжен от гледката на граничарите, „които се гледат един друг като по време на Студената война“.

„Ние сме свикнали с нещо друго. Европа може да предложи нещо различно“, казва той пред изданието. „Европа е изградена върху доверието между съседите. Когато това доверие се подкопае, това вреди на Европа“.

Стари рани също започват да кървят отново: този месец на полската страна на моста са издигнати знамена и транспаранти в памет на Варшавското въстание от 1944 г., потушено от нацистките сили.

„Това е първият път, когато се случва нещо подобно“, каза Збигнев Болочко, кмет на Губин.

След като пое поста през май, германският канцлер Фридрих Мерц засили контрола, за да забрани влизането на хора, търсещи убежище. Той обеща да затегне ограниченията, след като малко преди изборите мигрант намушка смъртоносно дете. По този начин новият канцлер се опита да спечели гласове от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АfD), която се борi за масова депортация.

България трябва да стане пълноправен член на Шенген - това ще облекчи стокообмена и ще позволи всички ние да плащаме реални и честни цени за това, което пазаруваме в магазините, казва Николай Рашков, член на Експертната група за транспорт към ЕК

Зелени регулации и „невидими граници“: Какви са проблемите пред българската транспортна индустрия

Неговите репресивни мерки дойдоха седмици преди оспорваните президентски избори в Полша, където миграцията беше централна тема. Това в крайна сметка накара полския премиер Доналд Туск да възстанови контрола по границата с Германия, за да блокира потенциалните завръщания.

И двете страни приложиха извънредни мерки, за да суспендират европейското законодателство от Шенген, което гарантира свободното движение. Девет от 29-те страни, подписали споразумението, понастоящем извършват проверки по вътрешните си граници.

За Германия новите мерки – които се добавят към проверките, въведени миналата година от предшественика на Мерц Олаф Шолц – бележат окончателен разрив с политиката на бившия консервативен канцлер Ангела Меркел, която през 2015-2016 г. позволи на около 1 млн. души, много от които сирийски бежанци, да кандидатстват за убежище.

„Контролът е послание към света, че миграционната политика на Германия беше погрешна и че страната иска да възвърне контрола върху миграцията“, казва Кнут Абрахам, депутат от Християндемократическия съюз на Германия (CDU), пред Financial Times.

Но тази стъпка провали опита за сближаване между Берлин и Варшава, започнал след като проевропейското правителство на Туск се върна на власт през 2023 г.

Връзките между Туск и Мерц, и двамата проевропейски политици от център-дясно, са „много по-добри на лично ниво“, отколкото при Шолц, казва Йоана Мария Столарек, полско-германският директор на фондация „Хайнрих Бьол“ във Варшава. Но „те все още са заложници на вътрешната си политика, като и двамата са много притеснени от крайната десница, която им диша във врата“.

Мерц отлетя за Варшава в първия ден от мандата си като канцлер, след като посети Париж. Но жестът му беше подкопан от граничната му политика, която създаде проблеми на Туск, чийто кандидат за президент тогава беше напът да загуби изборите от кандидата на полската дясна опозиционна партия „Право и справедливост“ (PiS). Победителят от PiS, Карол Навроцки, беше начело на полските искания за 1,3 трилиона евро репарации за нацистките зверства, извършени по време на Втората световна война. В сряда той встъпи в длъжност като президент и веднага призова за конституционни промени в защита на полския суверенитет, с което започна ново противопоставяне с Туск.

В Губин, от полската страна, напрежението ескалира, когато германските контролни мерки влязоха в сила. Самопровъзгласили се полски доброволци се появиха близо до моста, за да се уверят, че „никой не идва от германската страна“, според Болочко.

Туск определя доброволните отряди като „хулигани“, докато PiS ги смята за пазители на полския суверенитет. След като лидерът на доброволците, Роберт Бонкевич, получи президентско помилване миналия месец за по-ранна наказателна присъда, Туск осъди това като „скандал“, подбуден от PiS.

Махро и Болочко се надяват да ограничат щетите върху трансграничните връзки с възобновяването на проверките. Досега, според тях, неудобствата за жителите са минимални. Трафикът между Губен и Губин е значително по-плавен от този на другите германско-полски гранични пунктове във Франкфурт на Одер, 50 км на север, или в Гьорлиц на юг, където често се срещат опашки.

На срещата в Брюксел в четвъртък лидерите на блока прекараха часове в обсъждане на центровете за обработка на мигранти и по-бързите депортации

Смятате, че миграционните политики на Тръмп са крайни? Погледнете ЕС!

Въпреки опасенията си, че това подкопава десетилетия на свободно движение и важни икономически отношения – Германия е основният търговски партньор на Полша – и двамата кметове заявяват, че граничните проверки могат да функционират добре, ако се прилага правилно.

Махро, който и съпартиец на Мерц на европейско ниво, казва, че нелегалната миграция е подхранила подкрепата за AfD, която достигна почти 42% в Губен по време на парламентарните избори тази година. В национален мащаб CDU спечели с над 28% от гласовете, но AfD се класира на второ място с рекордните за нея 20%.

Иначе Варшава вече отхвърли предложение на Берлин за съвместни гранични проверки, като полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш заяви, че германски министър „няма да ни казва какво да правим в Полша“.

Според Болочко Полша трябва да реагира: „Дълго време Полша не съществуваше на картата на Европа. Воювахме дълго и упорито, за да я върнем“.

Законността на мерките на Германия е неясна, в момент, в който Брюксел също преразглежда правилата на ЕС за депортациите. През юни германски съд постанови, че според миграционните правила на ЕС трима сомалийски граждани е трябвало да бъдат обработени в Германия, а не да бъдат върнати в Полша от граничните служители във Франкфурт на Одер.

Полските гранични служитeли разкриват пред POLITICО, че са проверили 493 000 души, пътуващи от Германия и Литва, в петте седмици след въвеждането на мерките, като са отказали влизане на 185 чужденци, предимно поради липса на валидни документи за пътуване.

„Нашата задача ще бъде да разработим съвместна стратегия, за да прекратим тези временни контроли възможно най-бързо“, категоричен е Абрахам.

Въпреки това германският министър на вътрешните работи Александър Добриндт, който отбеляза 50-процентно намаление на молбите за убежище до 70 000 през първата половина на тази година в сравнение със същия период на 2024, обяви миналата седмица, че контролът ще бъде удължен и след септември. Правителството на Туск също уведоми Брюксел, че Варшава ще удължи граничните си проверки с най-малко 60 дни.

„Не виждам как Мерц или Туск ще се откажат от тези гранични контроли“, казва Стефан Ленщадт, историк в Touro University Berlin. „Това е като разоръжаване – първият, който предприеме действие, изглежда слаб. Десните популисти ще ги нападнат в момента, в който го направят“.