Сцената за срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп идния петък не би могла да бъде по-символична за възгледите на Кремъл за света.

За разлика от военната окупация на около една пета от Украйна, продажбата на Аляска на САЩ през XIX век от император Александър II е била мирна сделка. И все пак тя напомня, че държавните граници не са непоклатими и че територията може да бъде разменна монета в международната политика, пише Financial Times.

Медията цитира анализатори, според които нито балансирането на силите на бойното поле, нито бюджетните затруднения принуждават руския президент да намалява максималистичните си териториални амбиции или да обмисля неизгодни мирни условия.

Фокусът му е върху поддържането на открита линия с Тръмп, за да избегне ситуация, при която раздразнението на американския президент към Москва започне да носи реална цена.

„Путин няма стимул да прекрати войната в момента“, казва пред FT Александра Прокопенко от Carnegie Russia Eurasia Centre. „За него е важно да задържи вниманието на Тръмп.“

Тръмп ще се срещне с Путин в Аляска. Намеква, че Украйна може да отстъпи територии

Напоследък рискът за Москва беше по-осезаем. Тръмп, който дойде на власт с обещание да приключи войната за 24 часа, започна да изразява недоволство към Путин, като за първи път от началото на мандата си позволи значителни доставки на оръжие за Киев и заплаши с мита върху Индия заради покупката на руски петрол.

Но тази по-остра нагласа се промени почти за една нощ след посещението на специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф в Москва миналата сряда - само два дни преди крайния срок, който Тръмп бе поставил за примирие или нови санкции. Вместо допълнителни проблеми за Кремъл, резултатът бе първата покана към Путин за посещение в САЩ, отправена от американски президент, след срещата му с Джордж Буш-младши през 2007 г.

Пълните подробности от разговорите между Путин и Уиткоф не са оповестени, но Тръмп вече заяви в коментари възможността за размяна на територии. „Ще има размяна на територии - за доброто и на двете страни“, заяви той. Москва определи предложенията на Уиткоф като „приемливи“, но не коментира думите на Тръмп за териториална сделка.

Срещата в Аляска, произлязла от тази визита, е резултат от това, че и Путин, и Тръмп „сами са се вкарали в ъгъла“, смята Сам Грийн, професор по руска политика в Кингс Колидж Лондон. Путин не е искал да обяви сделка по графика на Тръмп, за да не изглежда слаб, а Тръмп се е притеснявал, че санкциите може да са неефективни и така да „изглежда слаб два пъти“, коментира експертът, цитиран от FT.

„Фактът, че Путин отива в САЩ не като подсъдим, че премина от обект на раздразнение до добре дошъл гост и че срещата ще се проведе без участието на украинци и европейци - всичко това е дипломатическа победа“, добавя Грийн.

Границата на Украйна не трябва да се променя със сила, заявиха европейски лидери

Може ли Тръмп да се опита да притисне Зеленски да приеме всяко споразумение, постигнато в Аляска?

Отсъствието на украинския президент Володимир Зеленски от срещата - отдавнашна цел на Кремъл - изглежда е постигнато без Русия да прави значителни отстъпки по основните си военни цели. Бившият външен министър на Русия Андрей Козирев отбелязва, че срещата ще бъде „политическа печалба за Путин“ както вътрешно, така и международно, и то „без разходи - за разлика от събеседника му“.

За украинските представители този ход цели поне три неща: излизане от международната изолация, избягване на нови санкции и използване на решимостта на Тръмп да приключи войната, за да бъдат постигнати по дипломатически път задачи, които Москва не е успяла да изпълни по военен.

Междувременно украинските сили са под нарастващ натиск на изток, където руската армия се опитва да обкръжи няколко стратегически града. Според данни на Black Bird Group, Русия е завзела 502 кв. км украинска територия през юли - темпо, съпоставимо с юни и май и едно от най-високите през последната година.

Зеленски отхвърля предpoложението на Тръмп, че Украйна ще се откаже от територия

На икономическия фронт Москва се чувства по-несигурна

Приходите на Русия от енергийния сектор са с 20% по-ниски на годишна база за първите седем месеца, а новите мита на Тръмп върху Индия засилват натиска.

„Руската икономика днес е по-слаба, отколкото във всеки момент от последните три години“, казва Янис Клуге от Германския институт по въпросите на международната политика и сигурността (SWP).

Въпреки всичко Путин нееднократно е заявявал, че условията му към Украйна остават непроменени: отказ от членство в НАТО, неядрен статут, „демилитаризация“ и „денацификация“ (де факто отстраняване на Зеленски), както и пълно изтегляне на украинските сили от четирите частично окупирани области.

„Путин прекрасно разбира, че Украйна няма да приеме едностранни отстъпки. Той ще използва тази среща, за да ни представи като страна, която не иска да приключи войната“, казва киевският политически анализатор Володимир Фесенко.

Проучвания показват, че макар умората в Украйна да расте, огромното мнозинство остава против отстъпване на територии на Русия.

Почти три четвърти от украинците отхвърлят план, който би включвал загубата на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области, отказ от НАТО и ограничения върху армията.

Тръмп, Путин и илюзията за бърз край на една дълга война

С наближаването на срещата в Аляска и Зеленски, и Путин се стремят да привлекат още подкрепа от своите съюзници.

Киев настоява преговорите да започнат едва след примирие или значително намаляване на бойните действия, докато Путин провежда разговори с лидери на девет „приятелски“ държави и приема в Кремъл президента на ОАЕ и съветника по националната сигурност на Индия.

„Няма реална алтернатива, освен замразяване на конфликта по текущата фронтова линия. Моделът след Корейската война е много по-вероятен от траен мир“, смята московският анализатор Андрей Колесников. Той добавя: „Путин иска да раздели света на сфери на влияние заедно с Тръмп и Си. Нова Ялта и нова студена война - това е мечтата му.“

Путин я започна, Байдън не я спря: Как войната в Украйна се превърна в проблем за Тръмп

Европа призовава Тръмп да засили санкционния натиск преди срещата с Путин

Междувременно европейските лидери настояват САЩ да увеличат санкционния натиск върху Москва в опит да повлияят на резултата от предстоящата среща между Тръмп и Путин, която може да определи съдбата на Украйна и дългосрочната сигурност на континента.

Преди преговорите между американския президент и руския му колега, европейските столици бързат да оформят единна позиция относно формата и съдържанието на срещата, която може да се превърне в ключов момент от руската инвазия.

На съботната среща, организирана от британския външен министър Дейвид Лами и с участието на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, европейски и украински съветници по сигурността настояха Вашингтон да засили натиска върху Русия чрез заплахи за нови санкции, съобщава FT, позовавайки се на източници, присъствали на разговорите.

„Путин действа само под натиск“, заяви в неделя германският канцлер Фридрих Мерц. „Военният натиск очевидно не е достатъчен, а американските санкции още не са приложени. Ако бъдат, ефектът върху руската икономика ще е значителен. Призовавам президента на САЩ да го направи.“

Мерц, който трябваше да разговаря с Тръмп още в неделя, подчерта, че срещата в Аляска трябва да даде конкретни резултати: „Или в посока на засилване на натиска върху Русия, или така, че самата Русия да осъзнае, че тази война не може да продължава.“

Тръмп обяви още 25% мита към Индия заради купуването на руски петрол. Общото облагане стига 50%

Европейските представители смятат, че всяко бъдещо споразумение за примирие трябва да бъде обвързано с твърди санкции при нарушение, за да се гарантира, че Москва няма да извлече икономически ползи от мир, преди отново да поднови войната.

Вицепрезидентът на САЩ Ванс определи предстоящата среща като „голям пробив за американската дипломация“ и заяви, че целта е постигането на договорено уреждане за територии, „където убийствата ще спрат“. „Вероятно и руснаците, и украинците в крайна сметка няма да бъдат доволни от него“, каза той пред Fox News.

Ванс предупреди Европа, че Вашингтон няма да продължи да финансира Украйна в досегашните мащаби: „Ако толкова много ви е грижа за този конфликт, трябва да сте готови да участвате по-пряко и по-значително във финансирането на тази война.“

В неделното си вечерно обръщение украинският президент Володимир Зеленски - след като съобщи, че руските сили са обстрелвали Запорожие с управляеми авиационни бомби - подчерта: „Всички виждат, че няма реални стъпки от Русия към мир, нито действия на земята или във въздуха, които да спасят животи. Затова са нужни санкции, натиск, сила - от САЩ, от Европа… Ако Русия не иска да спре войната, икономиката ѝ трябва да бъде спряна.“

Тръмп посяга към най-силната карта срещу Путин – петрола. Но какво ще му струва това

Европа разглежда и замразените руски държавни активи като инструмент за натиск. Според коментар на двама представители на ЕС пред FT, Брюксел обсъжда идеята те да бъдат използвани за финансиране на Украйна. Едно от предложенията предвижда използване на натрупаните в белгийската клирингова къща Euroclear 190 млрд. евро руски активи като обезпечение за заем към Киев. Според източниците на FT в даден момент може да се обсъди какво да се прави с тези активи, ако Русия не компенсира Украйна за разрушенията, които е причинила.