Владимир Путин я започна. Джо Байдън не успя да я спре. Но, независимо от усилията му да направи обратното, тази седмица руската инвазия в Украйна се превърна във война на американския президент Доналд Тръмп.

Най-влиятелната длъжност в света невинаги дава възможност за избор. Тръмп е длъжен да се заеме с най-големия конфликт в Европа от Втората световна война насам, защото САЩ, под ръководството на предшественика му, бяха ключов съюзник и спонсор на Украйна. Той можеше да се откаже изцяло от нея, но вместо това избра да наложи силата на своята личност, пише в свой анализ CNN.

Първоначално републиканецът направи това чрез идеята, че може да я прекрати за 24 часа, или в рамките на ревизирания краен срок от 100 дни. След това се опита да манипулира водещите играчи в нея, като първоначално се сближи с руския президент, повтаряйки неговите наративи, а след това публично разкритикува украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет.

Той удари силно съюзниците си от НАТО, изисквайки от тях да плащат повече за отбраната на Европа, което те и направиха. Но в крайна сметка всичко това донесе много малко резултати, а действията на настоящия американски президент от последните две седмици превърнаха войната в проблем, за който той носи отговорност.

Тръмп вече видя, че Путин не иска мир. Видя, че Украйна спешно се нуждае от оръжие, и се опита да помогне, макар и по незабележим начин. Той направи забележителния избор да отговори на обикновено пренебрегваните ядрени заплахи на бившия руски президент Дмитрий Медведев по-твърдо, като нареди разполагане на американски ядрени подводници по-близо до Русия. По този начин за по-малко от месец САЩ преминаха от спиране на военната помощ за Украйна към заплахи с ядрена сила срещу Русия.

С наближаването на края на тази седмица и изтичането на краткия срок, даден от Тръмп за сключване на мирно споразумение, той трябва да вземе може би най-важното решение в конфликта досега: Да наложи ли санкции – вторични мита срещу клиентите на руския енергиен износ – които наистина болят? Да приеме ли, че САЩ и съюзниците им може да се наложи да понесат известни икономически загуби, за да нанесат по-големи такива на Москва?

Налагането на сериозни вторични санкции на Индия и Китай може да разтърси световния енергиен пазар. Тръмп публикува в понеделник, че ще увеличи тарифите за Ню Делхи, защото препродава руски суров петрол с печалба, и че страната не се интересува колко хора са убити от руската военна машина. Индия изпраща смесени сигнали дали възнамерява да спре да купува руски енергийни продукти. В същото време Китай е напълно зависим от руския петрол и газ и просто не може да си позволи да спре да ги купува.

Президентът на САЩ се закани да удари с тежки мита най-важните клиенти на руски петрол – Китай и Индия, но подобен ход заплашва да разтърси целия световен пазар

Тръмп посяга към най-силната карта срещу Путин – петрола. Но какво ще му струва това

За да избегне поредния „TACO“ момент – съкращение от Trump Always Chickens Out (Тръмп винаги се отказва) – американският президент ще трябва да си предизвика известно неудобство и вероятно ще се сблъска със сериозна съпротива. Или може да потърси изход, ако такъв бъде предложен на специалния му пратеник Стив Уиткоф по време на очакваното посещение в Москва тази седмица. Тръмп може би би приел двустранна среща с Путин като знак за напредък към мира. Но дори и това отстъпление все пак би означавало, че е оставил незаличим отпечатък върху войната – че, по думите на бившия държавен секретар на САЩ Колин Пауъл по отношение на Ирак, ако САЩ разрушат нещо, те го притежават.

Тръмп не може да има и двете неща. В неговата природа е да се стреми да бъде опората на всички решения и да привлича вниманието по всеки въпрос. Досега всеки повратен момент е бил основан на неговия личен избор и каприз. И с това идва един ключов урок за американското президентство - Тръмп не може да избира кои проблеми са негови и кои може да игнорира.

Платформата „Америка на първо място“ на MAGA може да се отнася до намаляване на глобалното влияние на Вашингтон, но тя не позволява на Белия дом да си приписва само успехите и да се дистанцира от провалите си. Освен ако Тръмп не намали влиянието на американската сила в световен мащаб до нула – което е несъвместимо с неговата личност – винаги ще има проблеми, които са свързани с Америка.

Американският президент нарече украинския лидер „много мил“ след разговор на четири очи по време на срещата на НАТО. Изрази разочарование от руския президент, че не слага край на войната

„Милият“ Зеленски и хладкият Путин: Как Тръмп промени тона към лидерите на Украйна и Русия

По време на кампанията си той обяви, че иска войните да спрат. Но това само по себе си не е достатъчно. Войните не се подчиняват на призиви.

Бившият президент на САЩ Барак Обама наследи войни както в Ирак, така и в Афганистан. Той бързо се измъкна от първата и удвои усилията си във втората, което не даде резултат. Афганистан се превърна във войната на Обама, въпреки че беше бъркотия, която той беше наследил.

Тръмп на свой ред наследи конфликта в Украйна и сега е изправен пред същия проблем като Обама.

Украинците искат да живеят в мир, без нощни сирени за въздушни атаки. Путин не иска мир, а максималистичните му изисквания се равняват на капитулация на Украйна. В крайна сметка, това е отражение на суровата реалност, че конфликтът в Украйна е определящ фактор за неговото президентство и на ерата след 11 септември. Неговият изход ще определи европейската сигурност и китайската войнственост през следващото десетилетие.

Китай разбира това и се нуждае от победа на Русия. Европа също го разбира и се въоръжава, за да не види Русия възможност в слабостта на блока. Дали Тръмп разбира това и приема неудобните, резки решения с последващите последици, ще разберем през следващата седмица.